Решение № 118 от 01.04.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 118

В ИМЕТО НА НАРОДА гр. ПЛОВДИВ 01.04. 2020 г .

Пловдивският апелативен съд, Търговско отделение в открито заседание от 21.02.2020 г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА ЧОЛАКОВА с участието на секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ, т. дело № 805 описа на ПАС за 2019 г., установи следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Повод за образуването му са две на брой въззивни жалби против постановеното от С.я окръжен съд решение по т. дело № 171/2018 г., с което във връзка с предявените от Р.С.Д., ЕГН ********** против „Т.Б.“ АД, *** искове е решено следното:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.С.Д.,

ЕГН ********** против „Т.Б.“ АД, *** иск за сумата от 4 800 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени на ищцата в следствие проведено спрямо нея принудително изпълнение по изп.дело ************** по описа на ЧСИ К. А., peг. № ***, с район на действие района на СзОС, образувано за събиране на неизискуемо вземане на „Т.Б.“ АД по договор за банков кредит „Т.С.“ № ***.***.***/**.**.****г. и равняващо се на размера на платени от Р.С.Д. наеми за периода от 04.09.2010г. до 25.09.2012г. по силата на договор за наем от 04.09.2010г. с Д.Н. А.а.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.С.Д., ЕГН ********** против „Т.Б.“ АД, *** иск за сумата от 1351, 41 лв., представляваща законна лихва върху претендираните от нея вреди за платения наем в размер на 4 800 лв., начислена за периода от 26.09.2012г. до 04.06.2018г.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.С.Д., ЕГН ********** против „Т.Б.“ АД, *** иск за сумата от 29 150 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от проведената публична продан по изп.дело № ************** по описа на К. А., образувано за събиране на неизискуемо вземане на „Т.Б.“ АД по договор за банков кредит „Т.С.“ № ***.***.***/**.**.****г., изразяващи се в разликата между действителната пазарна цена от 65 300 лв. на апартамент № *, находящ се в **** и цената от 36 150 лв., на която апартамента е възложен от съдебния изпълнител.

ОТХВЪРЛЯ иска на Р.С.Д., ЕГН ********** против „Т.Б.“ АД, *** за сумата от 7557, 12 лв., представляваща законна лихва върху претендираните от нея вреди в размер на 29150 лв. начислена за периода от 14.12.2010г. до 04.06.2018г.

ОСЪЖДА „Т.Б.“ АД, *** да заплати на Р.С.Д., ЕГН ********** сумата от 197,05 лв обезщетение за имуществени вреди, съставляващи платени от ищцата такси и разноски по изп.д. № ************** по описа на ЧСИ К. А., peг.

№ *** с район на действие Сз ОС, образувано по молба на „Т.Б.“ АД за събиране на неизискуемо вземане на банката по договор за банков кредит „Т.С.“ № ***.***.***/**.**.****г., ведно с обезщетение за забава върху главницата от 197,05 лв начислено за периода за периода 28.04.2014г. - 04.06.2018г. в размер на 82,18 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.С.Д., ЕГН ********** против „Т.Б.“ АД, *** иск за разликата над присъдените 197,05 лв. до пълния предявен размер от 3243,89 лв, както и иска за обезщетение за забава върху главницата за периода 28.04.2014г. – 04.06.2018г. за разликата над сумата от 82,18 лв до пълния предявен размер от 389,15 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.С.Д.,

ЕГН ********** против „Т.Б.“ АД, *** искове за присъждане обезщетения за неимуществени вреди в общ размер от 10 000лв., от които: а/ 2500 лв. обезщетение за причинените й стрес, притеснения, страдания и негативни изживявания в следствие на провежданото принудително изпълнение по изп.дело № ************** по описа на ЧСИ К. А., peг. № ***, с район на действие Сз ОС въз основа на непадежирало вземане и загубата на апартамента, служещ й за семейно жилище, от намаляването на доходите й, дължащо се на извършваните удръжки от трудовото й възнаграждение и от страха, изживяван от ищцата за това как ще се справи с живота си и какво ще бъде нейното бъдеще, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане. б/ по 2500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, а общо в размер на 7500 лв, претърпени от Р.С.Д. поради прекъсването на всяко едно от семейните и роднинските й отношения с двамата й синове Р. Д. С. и С. Д. С., както и с нейния съпруг Д. С. Д., вследствие провежданото принудително изпълнение по изп.дело № ************** по описа на ЧСИ К. А., peг. № ***, с район на действие СзОС и продажбата на апартамента служещ й за семейно жилище, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от предявяване па иска до окончателното изплащане. ОСЪЖДА

Р.С.Д., ЕГН ********** да заплати на

„Т.Б.“ АД, *** разноските по делото за адвокатски хонорар в размер на 4835,70 лв с ДДС, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА „Т.Б.“ АД, *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на С. окръжен съд, сумата от 11,30 лв държавна такса по делото съразмерно с уважената част от исковете.

Едната жалба е подадена от Р.С.Д.,

ЕГН ********** и с нея се обжалва решението отхвърлящо предявението от нея искове за имуществени и неимуществени вреди.

В жалбата се говори за неправилност на решението, като е поискано отмяната му и постановяване на друго уважаващо исковете.

Другата жалба е подадена от „Т.Б.“ АД, *** и с нея се обжалва решението в осъдителната му част.

В същата се говори за недопустимост, респ. неправилност на същото . На тази база се иска обезсилването му и оставяне на иска без разглеждане , респ. отмяната му и отхвърляне на исковата претенция.

Всяка от страните е изразила становище за неоснователност на жалбата изходяща от другата.

Съдът, след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните по делото доказателства намери за установено следното:

На

26.06.2018 г. в Сз ОС е постъпила изходяща от Р.С.Д., ЕГН ********** против „Т.Б.“ АД, *** искова молба.

В обстоятелствената част на същата на първо место се споменава за сключен между нея и ответника договор за банков кредит „Т.С.“ № ***-***-*** от 04.12.2007 г. С него банката предоставила на Р.Д. кредит в размер на 40 000 лв. за текущи нужди срещу обезпечение – ипотека на АПАРТАМЕНТ №*, находящ се в ****.

Споменава се, че в един последващ сключването на договора момент банката подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК. Било образувано ч.гр.дело №288/2010г. по описа на Р. PC , по което били издадени Заповед № 225 от 20.05.2010г. за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Възоснова последния по инициатива на ответника било образувано срещу ищцата изп. дело № ************** по описа на ЧСИ К. А., peг. № ***, с район на действие Сз ОС. В хода на същото на публична продан бил изнесен ипотекирания апратамент, който бил собственост на ищцата и на съпруга й Д. С. Д..

Началната цена на апартамента при първата публична продан проведена от 14.08.2010г. до 14.09.2010г. била 45 000 лв. Същата била обявена за нестанала и се насрочила втора за времето от

30.10.2010г. до 30.11.2010г. Определената начална цена по същата била 36 000 лв. На нея имотът бил възложен с постановление от 06.12.2010г. на лицето М. Г. Г. за сумата от 36 150 лв.

По- надолу в исковата молба ищцата сочи, че е подала възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за незабавно изпълнение. Възползвайки се от предоставената му в чл. 422 от ГПК възможност кредиторът предявил иск за установяване съществуване на вземането. Било образувано т. дело № 491/2010г. по описа на Сз ОС. С решение от 08.07.2011 г. искът бил уважен. То било потвърдено с решение по т.дело № 649/2012г. по описа на ПАС. Същото било обжалвано пред ВКС, където било образувано к. т. дело № 1175/2013 г. По него с решение от 08.06.2015г. било прието, че банката е образувала и водила принудително изпълнение след като се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, без да спази законовите изисквания по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ.

Съставът на ВКС формирал извод, че към момента на подаването на заявлението за издаването на заповед за незабавно изпълнение имало две забавени вноски по кредита за месеците април и май на 2010г., които с последващо извършени плащания на 04.05.2010г. и на 01.06.2010г. били погасени. В тази връзка ВКС постановил, че към момента на стартиране на заповедното производство единствено изискуема и дължима била просрочена лихва по чл.3.7 от договора за банков кредит в размер на 359,31 лв. за периода от 20.04.2010г. до 20.05.2010 г. Така искът по чл.

422, ал.1 вр. чл.415, ал. 1 от ГПК бил приет за основателен само за тази сума. По тази причина решението на ПАС било потвърдено само в тази му част. В останалата то било отменено ведно с това на Сз ОС и било постановено друго отхвърлящо иска за главницата поради липса на предсрочна изискуемост и неизискуемост на вземането.

Наред с тва от страна на ищцата е посочено, че още преди постановяване решението на ВКС вече били събрани всички вземания на банката, обективирани в изпълнителния лист, както и таксите и разноските по изпълнението.

По повод на това събиране и самото принудително изпълнение срещу жилището в исковата молба от страна на ищеца се правят твърдения, че нейният съпруг Д. С. Д. и двамата й синове Р. Д. С. и С. Д. С. преустановили отношенията си с нея. Те я обвинявали, че е направила огромна грешка като е взела кредит и ипотекирала апартамента. Влошаването според ищцата е причинено и от това, че тя и съпруга й били планирали след години, когато синът им Р. С. създаде семейство да му прехвърлят ипотекираното жилище, като баща му и брат му правили инвестиции за ремонтирането му. Така според нея Р. считал, че тя го е лишила от переспективите за обезпечен живот.

На база изложената фактическа обстановка ищцата прави изводи, че банката е осъществила фактическият състав предвиден в чл.45 от ЗЗД. Според ищцата от деликтното поведение са й причинени имуществени и неимуществени вреди. Сочи, че до окончателното разглеждане на правния спор по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 415 от ГПК пред ВКС тя не е могла да предяви искове за обезщетение, тъй като предмет на това дело е основателността на вземането, за която е издадена заповедта за незабавно изпълнение. На същата била предадена предварителна изпълнителна сила и до произнасянето на гражданския съд в производството по чл. 422 от ГПК е налице формално валиден изпълнителен титул. За възможността да се ангажира отговорността на взискателя за вреди, причинени от воденето на изпълнително дело при несъществуване на изпълняемо право е направено позоваване на правната доктрина.

В тази връзка се твърди, че макар взискателя да е бил формално добросъвестен той отговаря за вредите от недължимото принудително изпълнение при допусната небрежност в проверката и упражняване на материалното си право преди да го предяви за изпълнение.

Самите вреди, както се спомена са разделени от ищцата на имуществени и неимуществени.

Имуществените се свързват със загуба на жилището и то на ниска стойност, с намаляване на имуществото поради необходимостта с оглед загубата на жилището да започне да живее под наем, с разноските по водените заповедно и изпълнително производства, които били възложени в тежест на ищцата.

Неимуществените пък се свързват с изживените стрес, притеснения и страдания от загубата на имуществото й. От прекратяването на връзките с нейния съпруг Д. С. Д. и двамата й синове Р. Д. С. и С. Д. С., както и от това, че трябвало да се справя съвсем сама с проблемите си и се чувствала изолирана и много самотна.

Направена е и разбивка на самите вреди, както следва:

- 4 800 лв., платени наеми за периода от

04.09.2010г. до 25.09.2012г. по договор за наем от 04.09.2010г. с Д.Н. А.а. По повод на същите се претендират и 1351, 41 лв., законна лихва начислена за периода от 26.09.2012г. до 04.06.2018г.

- 29 150 лв. равняващи се на разликата между пазарна цена на продадения апартамент и тази получена по изп. дело. В тази връзка е посочено, че той е продаден с постановление за възлагане от 06.12.2010 г. на втора проведена принудителна продан за сумата от 36 150 лв., равняваще са сбора между началната цена определена при условията на чл. 494, ал.2 от ГПК - 80 % от първоначално определената цена и надбавк от 150 лв. Посочено е съответно, че реалната пазарна цена на апартамента била в размер на 65 300 лв., което било видно от експертна оценка по оценителски доклад на „К.К.“ ООД.