Решение № 137 от 03.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. София, 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20211000503355 по описа за 2021 година

С решение № 262930 от 10.05.2021 г. по гр. д. № 5307/2020 г., СГС, І28, ОСЪЖДА на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД Столична община да заплати на М. Г. В. сума в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2019 г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер до 26 000 лв. като неоснователен.

Със същото решение Столична община е осъдена да заплати на М.В. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 164 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.03.2020 г. до окончателното и изплащане.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Столична община, в която се сочи, че не е установено къде точно е настъпил процесния инцидент.

Счита, че не е доказана причинната връзка между противоправно поведение и настъпил като пряка последица от него инцидент. Твърди, че се касае до хипотеза на чл. 50 ЗЗД и до вреди причинени от състоянието на вещта (разбита настилка). Моли да се отмени решението в частта, в която се присъжда обезщетение от 10 000 лв. за неимуществени и имуществени вреди, респ. да са намали размера на присъдената обезвреда. Претендира разноски.

1

От ищцовата страна М. Г. В. е постъпила насрещна въззивна жалба, в която се претендира допълнително обезщетение от 5000 лв., като се поддържа, че присъдения от съда размер е занижен и не съответства на реално търпените болки и страдания. Претендира разноски.

В писмен отговор М. Г. В. оспорва жалбата на Столична община.

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Ищецът М. Г. В. твърди , че на 18.10.2019 г. около 15 ч. се движел по северния тротоар на бул. "Патриарх Евтимий", в района на № 70/72, ул.

"Доброславско шосе", на около 250-300 метра от дома си срещу номер 20, където се спънал в кабел, стърчащ от улична лампа, изтръгната при ремонта на тротоара. При спъването ищецът паднал и ударил лицето си в стърчащ ръб на неправилно монтирана и необезопасена шахта на тротоара. От инцидента той получил рана на горната устна, нос и вежда, разбил зъбите си. Поддържа, че на мястото имало множество неравности и строителни отпадъци, а кабелът не бил обозначен или ограден. След преглед и обрабтка на раните в лечебно заведение ищецът се прибрал, но на 21.10.2019 г. при стоматолог било установено счупване в началната част на корена на 22-ри зъб, който се наложило да бъде отстранен и заместен от протеза. За търпените болки и страдания, затруднения в дъвченето и говоренето, остатъчния белег, негативните емоции претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., а за сторените разходи по лечение – сумата от 1 164 лв.

(очила и стоматологични услуги). Твърди, че плащане следва да получи от Столична община, тъй като било налице неизпълнение на задълженията по чл. 31 ЗПът. Претендира разноски.

Ответната Столична община не е депозирала писмен отговор, но откритото заседание оспорва исковете и размера.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

2

Няма спор, че на 18.10.2019 г. ищецът В. е претърпял инцидент.

По делото е представен сигнал жалба от 28.10.2019 г. на живущи в района на бул. Патриарх Евтимий, както и протестна подписка, в която се сочи, че по десния тротоар извършваните ремонти са необезопасени и са станали повод редица инциденти с пострадали преминаващи. Приложено е писмо от заместник кмет на СО, което е изпратено до изпълнителния директор на „Метрополитен“ ЕАД с предписание за извършване на необходими проверки и предприемане на действия за привеждане на северния тротоар на улицата в нормално експлоатационно състояние.

Св. В. Б. Т. разказва, че до инцидента не познавала ищеца. На 18.10.2019 г. вървяла по бул. Патриарх Евтимий, в района на № 78, в посока на бул.

Витошка. Ищецът вървял спокойно до момента, в който не се спънал в кабела на една улична лампа, паднал върху шахта и си разбил главата. Този кабел бил на самия тротоар, и свързвал лампата, а шахтата не била поставена както трябва, стърчала, плочките на тротоар били изпотрошени. Мястото не е било заградено за да не се минава, нямало предупредителни табели за гражданите за да заобиколят, като на място свободно се движели и други пешеходци. При падането тя чула звук, като от счупена кост, а той станал целият в кръв.

Свидетелската се стъписала и си помислила, че няма да оцелее. Помогнала му да стане, попила кръвта му, придружила го до ул. Цар Асен.

Св. С. К. И., приятелка на ищеца, разказва, че пили кафе в дома й и той си тръгнал, като след 15 минути бил доведен обратно - облян в кръв, с разцепена устна, синини по главата, по носа, лицето му било разбито. Не можел да говори и свидетелката извикала линейка, която го откарала в „Пирогов" там зашили устната му. Два месеца и половина ищецът не можел да се храни нормално, устата го боляла, вторият му преден зъб се клател, изпитвал главоболие за около 2 месеца, развил диабет тип 2, пиел много обезболяващи. През м. януари, тъй като зъбът не се възстановил, се наложило да го извадят и в последствие бил поставен изкуствен. Сцепената уста предизвиквала любопитство у познати, поради което ищецът се изолирал, отслабнал около 8 - 10 кг, защото не бил в състояние да приема твърда храна.

По делото е приета СМЕ, в която е посочено, че при ищеца са установени счупен горен десен резец под нивото на костта и венеца, равняващо се на избиване на зъб; разкъсно-контузна рана на горната устна (с 3 остатъчен цикатрикс около 1,5 см, лишен от чувствителност и затрудняващ бръсненето) и множество охлузвания и хематоми в областта на брадата и носа. Силното разклащане на зъб 22 е довело до нарушение на дъвченето при отхапване и на фонетиката (за повече от месец), както и на естетиката, а в последствие зъбът е бил заместен от частична протеза.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на ответника по иска Столична община, следва да се установят предпоставките на чл. 49 ЗЗД, а именно, че при или по повод изпълнението на възложената работа, от виновно и противоправно действие или бездействие на служители (работници) на ответника, са настъпили вреди за ищеца.

Събраните доказателства установяват, че ищецът се е движела по тротоар на бул. Патриарх Евтимий, в района на № 78, където са били извършвани строителни дейности (няма спор, че те са били свързани с изграждането на метростанция). Ищецът се спънал в кабела на улична лампа, който бил върху самия тротоар, като при падането ударил главата си в шахта.

На мястото плочките били изпотрошени, шахтата стърчала, мястото не е било заградено или обозначено по някакъв начин, за да се ограничи достъпът на граждани. Неоснователно е оплакването в жалбата на общината, че мястото на инцидента не било установено. Категорични са данните от свидетелските показания на незаинтересованата свидетелка, че ищецът е паднал на тротоара.

По смисъла на § 1, т. 2 от ЗПът. тротоарите са част от обхвата на пътя, който в случая е публична общинска собственост, съгласно разпределението направено от законодателя в чл. 8, ал. 3 ЗПът. Според чл. 30, ал. 4 от ЗПът. изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите и пр., в границите на урбанизираните територии (в случая в границите на гр. София) се организират от съответната община – в разглеждания казус от ответника Столична община. Съгласно легалната дефиниция на т. 14 от § 1 от ЗПът „поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Освен това в Закона за общинската собственост (чл. 11) също е предвидено, че имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на 4 закона и с грижата на добър стопанин. Ето защо въз основа на визираните погоре нормативни правила, следва да се приеме, че в тежест на Столична община е било да извършва контрол, поддръжка, ремонт, обезопасяване и пр. на терена – тротоар, където е бил необезопасения кабел на улична лампа и неподходящо поставената изпъкнала шахта. Неизпълнението на това задължение от страна на служителите на общината води до ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД. Така и в Решение № 147/19.06.2012 г., постановено по гр. д. № 582/2011 г. по описа на ВКС, IV гр. о., Решение № 170/23.07.2012 г., постановено по т.д. № 806/2010 г. по описа на ВКС, II т.о., решение № 124 от 18.07.2019 г. по гр. д. № 3057/2018 г., Г. К., ІV Г. О., решение № 149 от 22.12.2020 г. по гр. д. № 736/2020 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и др.

Настоящият състав приема, че в случая не е съблюдавано спазването на задължението на общинските власти за поддръжката на общинската собственост. По своето естество то включва както отстраняване на повреди и неизправности, така и активна дейност по контрол, проверка и установяване на нарушения и пропуски, които създават опасност и неудобство за движение в площите, общинска собственост. В този смисъл за ответника е било налице задължение регулярно да осъществява (вкл. и по своя инициатива) необходимите проверки относно безопасността за придвижване на гражданите в общинските терени, каквито са тротоарите. Дори в спецификата на конкретния случай (имайки се предвид, че инцидентът е настъпил в зоната на дейности по изграждане на метролъчовете в столицата) отговорността на общината не може да бъде игнорирана. Тя остава отговорна за контрола по извършването на всички дейности по начин подходящ за обитаемата градска среда. Когато те не са съобразени с изискването за безопасност, общинската администрация дължи обезщетение. Безспорно липсата или недостатъчно осъществения контрол върху осъществяваната строителна дейност съставлява противоправно бездействие, което по реда на чл. 49 ЗЗД ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответната община.

Напълно несъстоятелно е оплакването, че в случая се касае до хипотеза на чл. 50 ЗЗД. Отговорността по този текст е за увреждане, последица от специфичните качества на самата вещ, без връзка с действия или бездействия на лицата, които я ползват или на лицата, под чийто надзор е тя, и в този смисъл е безвиновна. Когато при ползването на дадена вещ не са допуснати 5 нарушения на предписани или общоприети правила, и са произлезли вреди от вещта, само тогава се касае до отговорност за вреди от вещ. Ако причинените от вещта вреди не са резултат на свойствата на вещта, а са свързани с неправилното й съхраняване, поддържане или други човешки действия, отговорността е по чл. 45, респ. чл. 49 ЗЗД, както е в разглеждания случай.

(така в константата практиката на ВКС, напр. решение № 309 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 1354/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС).

Настоящият състав приема, че всички налични доказателства категорично установяват пряката причинна връзка с настъпилите при ищеца вредни последици – той е претърпял посочените по-горе телесни травми, които са му причинил болки и страдания, поради настъпилата при него средна телесна повреда (отстраняване на зъб, с което е затруднено дъвченето и говоренето), създали са му физически и психически дискомфорт. Ето защо предвид възрастта на пострадалия, времето на възстановяване, вида травми, останалия белег на лицето, както и с оглед практиката на съдилищата (според която само за средна телесна повреда, неотличаваща се с нетипично развитие и лечение обезщетението се определя около 15 000 лв.) настоящият състав намира, че справедливата обезвреда кореспондира със сумата от 20 000 лв. С оглед диспозитивното начало обаче и предвид искането на жалбоподателяищец, в негова полза следва да се присъди само допълнително сумата от 15 000 лв., или с настоящото решение - допълнително още 5000 лв.