Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 216 от 20.04.2026, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Гражданско дело 892/2024
Вид
Решение № 216
Подписан
20.04.2026
Състав
Диана Сотирова Танкова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214, ал.1, изр. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.587, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.108 · Закон за собствеността
  • чл.68, ал.1 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Разлог, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана С. Танкова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Танкова, Гр. дело № 20241240100892 по описа за 2024 година

Делото е образувано по подадена ИМ от Д.И.Д., ЕГН*, с адрес: *, А.С.А., ЕГН*, с адрес: *, М.С.М., ЕГН*, с адрес: *, А.М.И., ЕГН*, с адрес*, А.М.Д., ЕГН*, с адрес: *, Н.М.Г.. ЕГН*, с адрес: *, М.М.М., ЕГН*, с адрес: *, С.М.М., ЕГН*, с адрес: *, Р.В.Д, ЕГН*, с адрес: *, Н.Д.М., ЕГН*, с адрес: * и М.Д.М., ЕГН*, с адрес: * - всички действащи ч/з пълномощника си адв. П.И.З., служ. адрес: *, с/у А.М.С., ЕГН*, с адрес: * и А.Д.С., ЕГН*, с адрес: *, с която са предявени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на основание съд. делба, извършена с Протоколно определение №1254 от 23.03.2010 г., постановено по гр. д. №598/2022 г., по описа на Рг.РС, влязло в законна сила на 18.10.2010 г. на следния недвижим имот:

-ЛИВАДА от 0,985 дка, м. Л., имот №008001 по картата на землището, при граници (съседи): имот №008043 - Др. жил. терен на С.Д.М.; имот №008002 - Ливада на наел. на Й.И.Б.; имоч №001695 - Др. жил. терен и имот №0080444 - Местен път на О.Б., който понастоящем представлява: П И с идентификатор *** по КККР на с.Г.К., о.Б., о.Б., одобрени със Заповед №*/19.04.2011 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо ПИ е от 08.12.2022 г., с адрес на ПИ: с.Г.К., м. „Л.“, с площ 985 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на райно ползване: Ливада, категория на земята: 0; предишен идентификатор: няма; № по предходен план: 008001; при граници (съседи): ***; ***; *** и ***.

Предявено е и искане по чл.537, ал.2 ГПК, за отмяна на Констативен нот. акт за собственост в/у недвижим имот, придобит по давностно владение №183, том II, рег. №3286, дело №358/2022 г. от 08.07.2022 г. на нот. М.К., с който първият ответник е признат за собственик на процесния имот.

С протоколно определение, постановено в ОСЗ, съдът е допуснал на основание чл.214, ал.1, изр. 3 ГПК, изменение на предявения иск, като същият е трансформиран от установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, в осъдителен иск по чл.108 ЗС.

Ищците твърдят, че са н-ци на Д.М.С., б.ж. на г.Б., починал на *, видно от Удостоверение за н-ци №213 от 17.05.2024 г., издадено от О.Б.. Сочат, че с Решение №* от 17.07.2000 г. на ОСЗ-Б., влязло в сила на 31.07.2000 г., е възстановено правото на собственост на н-ците на Д.М.С. в/у процесния имот.

Излагат, че впоследствие м/у н-ците е проведено производство по съд. делба по гр. д.

1

№598/2002 г. по описа на Рг.РС, по което с Протоколно определение №1254 от 23.03.2010 г., влязло в сила на 18.10.2010 г., процесният имот е поставен в дял 6 на С.М.Д., ЕГН*, /наследодател на ищците под номера от 1 до 3 включително/; А.М.И., ЕГН*, /ищец №4/;

М.М.Д., ЕГН*, /наследодател на ищците под номера от 5 до 8 включително/ и Д.М.Д., ЕГН*, /наследодател на ищците под номера от 9 до 11 включително/. От друга страна, на ответника А.М.С., съдът е ОТРЕДИЛ дял втори от окончателния разделителен протокол. на 19.08.2021 г., чиито н-ци са ищците, докато на ответника А.М.С.е поставен в дял втори друг имот. Поддържат, че въз основа на делбата са се снабдили с нот. акт №90, том III, рег.

№5516, дело №463/2021 г. на нот. М.К., вписан в СВп-Р., с който са признати за собственици на имотите, поставени в техен дял, включително и на процесния имот. Сочат, че през 2022 г. установили, че първият ответник се е снабдил с нот. акт по обстоятелствена проверка за същия имот, като твърдят, че ответниците го държат без основание, въпреки че знаят, че имотът е поставен в дяла на ищците и техните наследодатели. Молят искът да бъде уважен, ответниците да бъдат осъдени да предадат владението в/у имота, да бъде отменен констативният нот. акт и да им бъдат присъдени разноските.

В срока по чл.131 ГПК, ответниците оспорват иска като неоснователен. Не спорят, че страните са н-ци на Д.М.С., б.ж. на г.Б., починал на *, видно от Удостоверение за н-ци №213 от 17.05.2024 г., издадено от О.Б. и че с Решение №* е възстановено правото на собственост на н-ците в/у процесния имот. Поддържат обаче, че първият ответник владее имота от дълги години, че още след възстановяване на имота е установил фактическа власт в/у него, построил е в него селскост. постройка, оградил го е и го е ползвал като част от имота към къщата си, поради което го е придобил по давност. Молят искът да бъде отхвърлен.

Съдът като обсъди становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни док-ства, приема за установено от фактическа страна следното:

М/у страните е безспорно и от представеното удостоверение за н-ци се установява, че ищците и първият ответник са н-ци на общия наследодател Д.М.С..

Безспорно е и че с Решение №* от 17.07.2000 г. на ОСЗ-Б., влязло в сила на 31.07.2000 г., е възстановено правото на собственост на н-ците на Д.М.С. в/у процесния имот.

От приложения съд. протокол по гр. д. №598/2002 г. по описа на Рг.РС се установява, че м/у н-ците е било проведено производство по съд. делба на наследствените имоти. С Протоколно определение №1254 от 23.03.2010 г., влязло в законна сила на 18.10.2010 г., съдът е разпределил окончателните дялове, като процесният имот е включен в дял шести, поставен в дял на С.М.Д., ЕГН*, /наследодател на ищците под номера от 1 до 3 включително/; А.М.И., ЕГН*, /ищец №4/; М.М.Д., ЕГН*, /наследодател на ищците под номера от 5 до 8 включително/ и Д.М.Д., ЕГН*, /наследодател на ищците под номера от 9 до 11 включително/ – наследодатели на ищците, а на първия ответник А.М.С.е поставен дял втори.

От нот. акт №90, том III, рег. №5516, дело №463/2021 г. на нот. М.К., вписан в СВп-Р., се установява, че ищците са признати за собственици на основание съд. делба в/у процесния имот.

От нот. акт №183, том II, рег. №3286, дело №358/2022 г. от 08.07.2022 г. на нот. М.К., вписан в СВп-Р., се установява, че първият ответник е признат за собственик на същия имот на основание давностно владение. Тъй като към датата на издаване на нотариалния акт, ответникът А.С. и А.С. са били съпрузи, то в отношенията им имотът се приема за съпружеска имуществена общност и последната е посочена като ответна страна в депозирания иск.

От показанията на свидетеля И., син на ищцата А.М.И., се установява, че процесният имот е включен в дял 6 от делбата и се е паднал на н-ците на Н.Д.Д.. Свидетелят сочи, че след приключване на делбата м/у страните е постигната уговорка, инициирана от първия ответник, той временно да ползва процесния имот, който се намира до къщата му, докато се съберат сумите за парично уравнение на дяловете, а ищците да ползват имот в с.К., паднал 2 се в дял на ответника. Показанията му са последователни и категорични, че ползването на имота от ответника е било временно, с ясно съзнание и от двете страни, че собствеността в/у имота принадлежи на н-ците на Н.Д.Д., както и че ищците никога не са се отказвали от правата си в/у него. Свидетелят сочи и предприети от ищците действия по защита на собствеността им – снабдяване с нот. акт въз основа на решението по делбата, подаване на жалби до общината, прокуратурата и кадастъра.

Показанията на свидетеля С. също установяват, че процесният имот е включен в дял 6 от делбата и се е паднал на н-ците на Н.Д.Д.. Свидетелят заявява, че първият ответник е знаел, че имотът не е негов, че ищците са се снабдили с нот. акт за него и че впоследствие първият ответник е извадил нот. акт по обстоятелствена проверка за същия имот. Показанията му съдържат и данни за възникнали спорове и подавани жалби във вр. с имота.

Свидетелката Ш. също сочи, че имотът се е паднал на н-ците на Н., че е имало разговори и уговорки м/у страните относно ползването му и че въпреки това първият ответник е продължил да го ползва, макар да се е полагал на ищците. Съдът съобразява, че част от показанията й възпроизвеждат възприети от разговори с близки, поради което ги кредитира само в частта, в която се подкрепят от останалия доказателствен материал.

От показанията на свидетеля Б., кмет на с.Г.К., се установява, че първият ответник ползва имота от дълги години, че имотът е ограден отчасти откъм пътя и съседните имоти и че в него има селскост. постройка. Свидетелят обаче не е запознат със съд. делба и не може да даде сведения относно основанието, на което ответникът държи имота.

Свидетелят М., брат на втората ответница, също установява дългогодишно фактическо ползване на имота от първия ответник, но не и правното основание за това ползване.

Същият знае за водени дела за делба м/у н-ците, но не може да посочи начина на разпределение на имотите и признава, че за част от обстоятелствата е узнал от самия ответник.

По делото са приобщени писмо от РП-Б., ТО-Р., с вх. №* от 23.10.2025 г., ведно приложените към него копия на материалите по Преписка №*/2022 г.; писмо от АГКК с вх.

№* от 05.11.2025 г., ведно с представените заверени копия на Заявление с вх. №* от 22.08.2022 г, ведно с всички приложени документи относно ПИ с идент. *** по КККР на с.Г.К.; писмо от о.Б., с вх. №* от 21.11.2025 г., ведно с приложената към същото преписка по жалба с вх. №* от 21.10.2021 г., касаеща имот с идент. *** по КККР на с.Г.К..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Искът по чл.108 ЗС, е основателен.

За уважаването на ревандикационния иск ищците следва да докажат при условията на пълно и главно доказване, че са собственици на процесния имот, че същият се владее или държи от ответниците и че последните го владеят или държат без правно основание.

Първата предпоставка е налице. Ищците доказаха правото си на собственост в/у процесния имот. С решението на ОСЗ-Б. правото на собственост в/у имота е възстановено на н-ците на Д.М.С., а с влязлото в сила Протоколно определение №1254 от 23.03.2010 г. по гр. д.

№598/2002 г. по описа на Рг.РС, имотът е поставен в дял 6 на наследодателите на ищците. С влизане в сила на съд. акт по извършване на делбата съсобствеността в/у имота е прекратена, като процесният имот е станал изключителна собственост на лицата, в чийто дял е поставен, респективно на техните н-ци – ищците по делото. Първият ответник не е придобил права в/у него по делбата, тъй като му е поставен друг дял.

Налице е и втората предпоставка – от свидетелските показания, включително и от тези на свидетелите на ищците, се установява, че имотът се ползва фактически от първия ответник, като в него има селскост. постройка и той упражнява фактическа власт в/у него. При положение, че вторият ответник е съпруга на първия ответник и правата по констативния нот. акт се противопоставят и от двамата, искът е надлежно насочен и с/у нея.

Спорна е третата предпоставка – дали ответниците държат имота без основание.

3

Съдът приема, че ответниците не доказаха твърдяното от тях придобивно основание – изтекла в полза на първия ответник придобивна давност.

Действително, по делото се установява, че първият ответник е ползвал процесния имот дълго време. Само това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че той го е владял като свой по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС. За придобиване по давност е необходимо упражняваната фактическа власт да е явно, спокойно, непрекъснато и несъмнено малистирана като собственическа спрямо действителните собственици.

В случая от показанията на свидетеля И., които съдът кредитира като логични, вътрешно непротиворечиви и подкрепени от останалите док-ства, се установява, че след приключване на делбата ползването на процесния имот от първия ответник е било основано на временна уговорка м/у н-ците, той да ползва имота до събиране на сумите за парично уравнение на дяловете, като насрещно ищците ползват имот в с.К.. Свидетелят изрично сочи, че имотът не е бил подаряван или отстъпван на ответника, че ищците никога не са се отказвали от него и че ответникът е знаел и е признавал, че имотът е техен. Това сочи, че първоначално, а и за значителен период след делбата, фактическата власт на ответника е била упражнявана не като изключителен собственик, а въз основа на съгласие и търпимост от титулярите на правото на собственост.