Решение № 340 от 25.10.2021, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Перник, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Рени Ковачка

Членове:

ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА

МАРИЕТА СТ. ДИНЕВАПАЛАЗОВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Въззивно гражданско дело № 20211700500338 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби срещу решение № 260178/19.02.2021 г. по гр.д. № 7536/2018 г. на ПРС, както следва:

1. Въззивна жалба от Г. И. Г. чрез адв. А.А. – ПАК срещу решението в частта, с която е обявена за недействителна по отношение на К. М. В. и Л. Г. Д. сделка за покупко-продажба на имот с идентификатор № *** – апартамент № *, находящ се в жилищна сграда в ***, със застроена площ от 56.48 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, при граници: изток – aп.*, запад – aп.*, север – стълбище, юг – двор, заедно с принадлежащото се зимнично помещение № * с полезна площ от 2,15 кв. м., при граници: изток – пр. стена, запад-мазе, север - коридор и юг – пр. стена, както и заедно с 0,642 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № *** дело 222 от 12.07.2012 г. на нотариус Р. М. рег. № *** от регистъра на НК, сключена между К. М. В. (продавач), действаща чрез Г. И. Г., упълномощен с пълномощно рег. № ***35, акт № **, том *, рег. № *** г. на нотариус Р. Ма. рег. № *** от регистъра на НК, и Л. Г. Д. (купувач), като извършена при условия, уговорени във вреда на представлявания - К. М. В., като ответницата Л. Г. Д. е осъдена да предаде владението върху имота на ищцата К. М. В., поради начална липса на основание за извършване на 1 престацията. С въззивната жалба, Г. И. Г. обжалва решението и в частта за разноските.

2. Въззивна жалба от Л. Г. Д. чрез адв. К.Б. – ПАК срещу решението в частта, с която е обявена за недействителна по отношение на К. М. В. и Л. Г. Д. сделка за покупко-продажба на имот с идентификатор № *** – апартамент № *, находящ се в жилищна сграда в ***, със застроена площ от 56.48 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, при граници: изток – aп.*, запад – aп.*, север – стълбище, юг – двор, заедно с принадлежащото се зимнично помещение № * с полезна площ от 2,15 кв. м., при граници: изток – пр. стена, запад-мазе, север - коридор и юг – пр. стена, както и заедно с 0,642 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № *** дело 222 от 12.07.2012 г. на нотариус Р. М. рег. № *** от регистъра на НК, сключена между К. М. В. (продавач), действаща чрез Г. И. Г., упълномощен с пълномощно рег. № ***, акт № **, том *, рег. № *** г. на нотариус Р. М. рег. № *** от регистъра на НК, и Л. Г.

Д. (купувач), като извършена при условия, уговорени във вреда на представлявания К.

М. В., като ответницата Л. Г. Д. е осъдена да предаде владението върху имота на ищцата К. М. В., поради начална липса на основание за извършване на престацията. Д въззивната жалба Д. обжалва решението и в частта за разноските.

В жалбата на Г. И. Г. са изложени подробни съображения за неправилност на първоинстанционното решение в облажваната му част, като се поддържа, че същото е необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения. В Оспорва извода на съда, че Г., като пълномощник на ищцата е действал в нейна вреда, по отношение на който извод поддържа, че бил формиран единствено въз основа заключението на СТЕ за пазарна цена на имота, предмет на процесната сделка, без да се вземат предвид всички факти и обстоятелства по сделката. Сочи, че заключението на СТЕ било изрично оспорено от страната по време на изслушването на вещото лице, и поискано допускане на повторна СТЕ, което не било уважено от първоинстанционния съд. Поддържа, че при изслушване на вещото лице е било изяснено неизвършване от негова страна на справка в Служба по вписванията – П. за каква продажна цена са били сключени договори за покупкопродажба на недвижими имоти от вида на процесния апартамент през периода, в който е била сключена и процесната сделка, и в нарушение на процесуалните правила, съдът не е допуснал изготвяне на повторна СТЕ, нито на допълнителна такава. В тази връзка във въззивната жалба е направено доказателствено искане да бъде допуснато изслушването на съдебна експертиза, вещото лице по която след като извърши справка и проучване на вписаните нотариални актове за продажба на апартаменти от вида на процесния в Служба по вписванията – П., в периода, в който е била сключена и процесната сделка да посочи каква е средната продажна цена на имоти от вида на процесния апартамент съгласно вписани в Служба по вписванията нотариални актове за продажба в периода, в който е била сключена и процесната сделка. На следващо място оспорва извода на първоинстанционния съд относно представения договор, с който било договорено изрично между страните правото на ищцата да ползва процесния имот до края на живота . Подържа, че в периода от 1995 г. до 2018 г. грижите по ищцата били поети от ответниците, а синът не е полагал такива, които факти не били взети предвид от районния съд при постановяване на решението.

Твърди, че при сключване на процесната сделка, Г. е действал като представител на ищцата по пълномощие, за което е имал предоставено му от ищцата пълномощно, 2 сделката била сключена 5 месеца по-късно след предоставянето му на пълномощното, действал е добросъвестно, не е договарял и не е бил сключил процесната сделка във вреда на ищцата, като неин представител. Иска се от съда да отмени оспореното решение в обжалваната му част, като се постанови ново, с което иска да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени направените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, насрещната страна К. М. В. чрез адв Б. – Б.АК е подала писмен отговор, в който е оспорила въззивната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, като се потвърди решението в обжалваната му част.

Моли да ѝ се присъдят направените разноски във въззивното производство.

Във въззивната жалба на Л. Г. Д. са наведени доводи за неправилност на първоинстанционното решение в облажваната му част, като се поддържа, че същото е необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че ответниците са сключили процесната сделка при условия договорени във вреда на представлявания, както и че сделката не може де и бъде противопоставена и е относително недействителна. В тази връзка поддържа, че решаващият извод на районния съд е изведен само от размера на продажната цена на имота, обоснован със заключението на СТЕ, като не били обсъдени останалите събрани по делото доказателства и не било взето предвид от съда, че СТЕ е оспорена от страната. Поддържа, че относно уважения иск по чл.40 от ЗЗД ищцата не е провела пълно и главно доказване за наличие на „сговаряне“ между упълномощения и лицето, с което е договарял. Извода на първоинстанционния съд за това бил направен въз основа на оспореното заключение на СТЕ, без да бъдат отчетени всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да сключи сделката. Сочи, че не било установено и намерение на пълномощника и третото лице за увреждане на представлявания при сключване на сделката. Поддържа, че сделката е действителна, тъй като на пълномощника са му били предоставени права да извърши продажбата при цена, която той определи и при условия, които намери за добре, включително и да договаря сам със себе си. Оспорва извода на съда, че продажната цена е в пъти по-мака от действителната такава, който извод бил направен от приетото заключение на СТЕ, изготвено без да са ползвани пазарни аналози за същия вид сделки за процесния период, за да се изследва пазарната цена на имота. Сочи, че отказа на съда да допусне повторна такава бил необоснован и в тази връзка е направил доказателствено искане въззивната инстанция да допусне повторна съдебно-техническа експертиза, която да отговори на поставената във въззивната жалба задача. Поискал е да бъде допуснат един свидетел при довеждане, за установяване какво е било състоянието на имота към момента на сключване на сделката. Иска се от съда да отмени решението в обжалваната му част, и се постанови друго, с което предявеният евентуален иск да бъда отхвърлен, като му се присъдят разноските пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, насрещната страна К. М. В. чрез адв Б. – Б.АК е подала писмен отговор, в който е оспорила въззивната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, и се потвърди решението в обжалваната му част.

Моли да ѝ се присъдят направените разноски във въззивното производство.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

3

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, не се установяват недостатъци, които да водят до нищожност или недопустимост на постановения съдебен акт, поради което и атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Атакуваното решение е постановено при наличие на всички процесуални предпоставки и при липсата на процесуални пречки за възникването и упражняването на правото на иск, поради което е и допустимо и следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбите доводи.

Производството пред районният съд е образувано по искова молба на К. М. В., уточнена с молби от 19.12.2018 г., 15.07.2019 г., 30.09.2019 г. и в съдебно заседание от 20.09.2019 г., срещу Л. Г. Д. и Г. И. Г., с която е предявен главен иск, и три групи искове, в условията на евентуалност, които са както следва:

Главен иск по чл.29, ал.1, вр. чл.27 от ЗЗД – за унищожаемост на упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно рег. № ***, акт № **, том * рег. № *** г. на нотариус Р. М., съединен с иск по чл.42, ал.2 от ЗЗД – за установяване недействителност на сделката за покупко – продажба на имот, обективирана в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № **, том ** рег. № ***, дело № 222 от 12.07.2012 г. на нотариус Р. М., като извършена без представителна власт, съединен с иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата Д. да върне на ищцата владението върху имота, поради липса на основание.

При условията на евентуалност, ищцата е предявила иск по чл.40 от ЗЗД – за установяване недействителност на сделка покупко – продажба на имот, обективирана в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № **, том ** рег. № ***, дело № 222 от 12.07.2012 г. на нотариус Р. М., като извършена при условия, уговорени във вреда на представлявания, съединен с иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата Д. да върне на ищцата владението върху имота, поради липса на основание.

В условията на евентуалност, ищцата е предявила и иск по чл.108 от ЗС – за признаване за установено, че ищцата е собственик на недвижим имот с идентификатор № *** по КККР на ***, одобрени със заповед № *** г. и осъждане на ответницата Д. да и предаде владението върху същия, поради липса на основание и В условията на евентуалност иск по чл.36, ал.2 от ЗЗД – за осъждане а ответникът Г. да и предаде на ищцата сумата от 9000 лева, представляваща продажна цена по договор за покупко – продажба на имот, обективиран в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № **, том ** рег. № ***, дело № 222 от 12.07.2012 г. на нотариус Р. М..