Решение № 110 от 25.04.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. ХАСКОВО, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Ж. М. Д. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500083 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 377/05.12.2024 година, постановено по гр.д. № 1713/2023 година по описа на РС-Димитровград са уважени предявените по реда на чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - София срещу Х. Т. И. от град Хасково обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД - за признаване за установено в отношенията между страните, че Х. Т. И. дължи на ищеца следните суми, произтичащи от Приложение № ***, представляващо неразделна част от Договор за кредит № PLUS-*** от 31.12.2018 година: 1169,22 лева -главница за периода от 31.12.2018 г. до 09.02.2023 година, ведно със законна лихва върху нея , считано от 25.09.2023 година до окончателното и изплащане; 142.60 лева договорна лихва за периода от 31.12.2018 година до 09.02.2023 година, деловодни разноски за заповедното производство в размер на 120,02 лева - за които е издадена Заповед № 690/30.10.2023 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1441/2023 година по описа на Районен съд-Димитровград. В останалата част, за сумата 86, 90 лева, 1 представляваща обезщетение за забава, считано от 10.02.2023 година до датата на подаване на заявлението в съда, установителната претенция е отхвърлена. С оглед изхода на делото, районният съд е възложил в тежест на ответника сторените от ищеца деловодни разноски в исковото производство в размер на сумата 770,96 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникътответник Х. Т. И., който подава въззивна жалба чрез представителя му по ЗПрПом адв. Д. К.. С въззивната жалба се въвеждат доводи за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на решението в частта, в която е прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите 1169,22 лева – главницата, ведно със законната лихва, 142, 60 лева – договорна лихва, както и разноски по ч.гр.д. № 1441/2023 година в размер на 120,02 лева. На първо място се въвежда доводът за недопустимост на съдебния акт, поради липса на процесуална легитимация на ответника. В тази насока адв. К. настоява, че след като във връзка с процесния договор за кредит е сключен такъв за застраховка, то легитимиран да отговаря за неизпълнението на договора е застрахователят, а не кредитополучателят. На второ място адв. К. счита, че уведомяването на длъжника чрез особен представител не е произвело целения ефект, ето защо следва да се счита, че Х. Т. И. не е уведомен за цесията и не му е обявена надлежно предсрочната изискуемост на кредита. Въвеждат се и доводи за нищожност на процесния договор за кредит. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба, моли за постановяване на решение, с което да бъде отменен съдебният акт на първоинстанционния съд в обжалваната част и за отхвърляне на предявените искове в пълен размер.

В установения от закона срок, въззиваемият „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез упълномощен юрисконсулт, подава отговор на въззивната жалба. Оспорва доводите на въззивника, изразява становище за правилност – законосъобразност и обоснованост на атакувания съдебен акт и моли за потвърждаването му. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на представителя на въззивника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните, констатира следното:

Исковото производство е образувано по предявени по реда на чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД София срещу Х. Т. И. от град Хасково обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът представя договор за потребителски кредит № PLUS-**, сключен на 31.12.2018 година между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, като кредитор и Х. Т. И. като кредитополучател.

Едновременно с това се представя приложение № CARD-***, което се явява 2 неразделна част от договора и от което следва, че БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България са предоставили на кредитополучателя Х. И. револвиращ заем с максимален кредитен лимит в размер 1000 лева, за усвояването на който кредиторът е издал на името на кредитополучателя международна кредитна карта „Mastercard”. Страните са постигнали съгласие (т. 14 от приложението за ползването на револвиращия кредит), че кредитополучателят дължи върху усвоения размер на кредитен лимит годишен лихвен процент в размер на 35%, като договореният лихвен процент се изчислява върху усвоения размер на кредитен лимит за времето на ползването му. В същото време, в договора е записано, че годишният процент на разходите е 44,90%. Постигната е обща уговорка, че за ползването на картата картодържателят ще заплаща и такси съгласно тарифата, посочена в приложението. Съгласно условията на договора, задължение на кредитора е да издава месечно извлечение за осъществените транзакции до 15-то число на месеца и да го изпрати на електронната поща на кредитополучателя. А задължение на кредитополучателя е да извършва месечните погасителни вноски до 1 -во число на месеца, следващ месеца на издаване на извлечението, като кредитополучателят е длъжен да заплати поне минималният размер на вноската съгласно Тарифата, поместена в Приложението. Месечната погасителна вноска следва да покрива задължението в последователност: разноски, лихва и главница. Лихвата се начислява върху сумата, формирана от всички суми в месечното извлечение, считано от датата на извършване на съответната транзакция до момента, в който задължението бъде погасено.

Тази лихва се обявява като дължима в следващото месечно извлечение.

Подписвайки договора, страните са договорили, че при условие че Кредитополучателят не извърши плащане по дължимите суми в рамките на два месеца от последното плащане, последният дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава за всяка забавена вноска.

По делото е установено безспорно, че въззивникът се е възползвал от предоставения му кредитен лимит и е извършвал транзакции посредством услугите плащания чрез терминални устройства POS и тегления в брой от банкомат ATM. Безспорно е установено по делото, че към момента на подаване на заявление по ч.гр.д. №1441/2023 година длъжникът не е заплатил изцяло усвоените суми, като непогасена е останала главница в размер на 1169.22 лева. Отделно от това, на картодържателя е начислена възнаградителна лихва в размер на 142, 60 лева за периода 31.12.2018 година – 09.02.2023 година, както и обезщетение за забава в размер на 86.9 лева за периода от 10.02.2023 г. до датата на подаване на настоящето заявление в съда.

В подкрепа на твърденията си за извършена цесия на процесното вземане, ищецът представя Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 15.02.2022 г., за постигнато на основание чл. 99 от ЗЗД, между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, съгласие, по силата 3 на което вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-** от дата 31.12.2018 г. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Следва да се отбележи, че сключеният между цедента и въззивника И. договор съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. От името на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, настоящият ищец е изпратил на ответника И. уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS- *** от дата 08.09.2023 година, за извършената цесия, като се установява от разписката, че това писмо не е достигнало до адресата Х. Т. И..

Няма спор относно това, че във връзка с процесния договор за заем е създадено застрахователно правоотношение между кредитополучателя И. и застрахователите „Кардиф Ашуранс Ви Са, Франс “, чрез клон „Кардиф Животозастраховане клон България“ и „Кардиф Ашуранс Риск Дивърс,“ СА,Франс, чрез клон Кардиф Общо застраховане клон България -,трети лица по делото, които са приели да покрият риск по пакет „Стандарт“ и пакет „Комбинирана защита“. С писма от 06.04.2023 година и 26.06.2023 година ответникът е уведомил застрахователя - трето лице помагач- за настъпило застрахователно събитие - трайно намалена трудоспособност от 70%, но последният е отказал изплащане на обезщетение, а ккартодържателят, на свой ред, е спрял плащанията за погасяване на револвиращия кредит. Поради това настоящият ищец е сезирал РС-Димитровград със заявление по чл. 410 от ГПК, което е било уважено с издадена заповед за изпълнение № 690/30.10.2023 година по ч.гр.д.№ 1441/2023 година. С нея съдът е постановил Х. Т. И. да заплати на кредитора процесната главница по кредита в размер на 1169.22 лева, ведно със законната лихва, договорна лихва в размер на 142.60 лева, обезщетение за забава в размер на 86.90 лева, разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.

По делото са представени и приети доказателства за създадено застрахователно правоотношение с предмет – защита на плащанията на кредитополучателя по процесния договор за кредит във всичките му части, включително обсъжданото тук Приложение. От съдържанието на договора за кредит ( чл. 2) става ясно, че кредитополучателят е приел условието на кредитора – премията на застрахователя да бъде в размер на 5550 лева, платима еднократно и удържана автоматично от сумата, отпусната от кредитора като кредит и преди кредитополучателят да усвои сумата по кредита.

При извършената служебна проверка, съобразно разпоредбата на чл.

4

269 ГПК, въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо.

По основателността на жалбата:

Първият от спорните въпроси, формулирани във въззивната жалба е за това дали „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е легитимирано да претендира процесните вземания от длъжника Х. И.. В тази насока въззивникът настоява, че тъй като неговата отговорност по договора за кредит се покрива във всичките части, включително и при непогасяване на сумите по извършените от него трансакции по процесната кредитна карта, по силата на сключения договор за застраховка, то кредиторът следвало да насочи претенциите си към застрахователя, а не към него. В тази насока се претендира недопустимост на атакувания съдебен акт и се иска неговото обезсилване. Тези доводи ХОС намира за неоснователни. Кредитополучател, чиято отговорност за плащания е застрахована, при бездействие на кредитора разполага с друг ред за съдебна защита. Но след като неговият кредитор е избрал да търси вземанията си, произтичащи от договора за кредит, а не застрахователно обезщетение, то надлежният ответник е именно длъжникъткредитополучател, а не застраховател по сключената застраховка „защита на плащанията“. Друг е въпросът, че така въведените оплаквания касаят основателността на иска, а не неговата допустимост. Не се въвеждат и не се констатират други основания за недопустимост на обжалваното решение, ето защо искането за обезсилването му се оставя без уважение.

Второто оплакване е за това, че кредиторът не е уведомил надлежно длъжника, преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, за обявената предсрочна изискуемост на целия договор. Действително, представените от ищеца доказателства не установяват – изпратеното уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост да е достигнало до длъжника. Но доколкото в подадената от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД искова молба по гр.д.