Решение № 12199 от 19.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12199 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110143689 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 3511,18 лв. (1795,24 евро), представляваща непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди по л. а. ***“, рег. № ****, вследствие на ПТП от 24.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 15.08.2025 г. до окончателното плащане, както и 752,57 лв. (384,78 евро), представляваща лихва за забава за периода от 15.01.2024 г. до 14.08.2025 г.

Ищецът ***** твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“ – на 24.07.2023 г., около 17:35 часа, в гр. Варна, на кръстовището между бул. „*** и ул. „*** е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него л. а. ***“, рег. № ****, управляван от **** собственост на **** Поддържа, че ответникът „ЗАД ****е“ АД е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в произшествието автомобил - л. а. „БМВ“, peг. № ***. Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – Я. Н., който при движение с недостатъчна дистанция не успява да спре и блъска спрелия преди него л. а. ***“ на червен сигнал на светофара. Заявява, че във връзка с посоченото ПТП е съставен протокол за ПТП № 1841406/24.07.2023 г. на ОД на МВР Варна, като на виновния водач на л. а. „БМВ“, peг.

№ ***, е съставен АУАН за нарушение по ЗДвП; че при ищеца е образувана преписка по щета № 13023030103254, извършен е оглед и е съставен опис на вредите. Сочи, че стойността на ремонта е била 1526,68 лв., която сума, в качеството си на застраховател по застраховка „Каско“, е изплатил в полза на извършилия ремонта сервиз – ****, и на доставчика на авточастите за ремонта „**** Излага, че впоследствие, след получаване на автомобила от сервиза, собственикът е установил неповърхностни повреди в 1 резултат от настъпилото ПТП, а именно: нарушена цялост на резервоар за система на автомобила (***), поради което се наложил допълнителен ремонт. Стойността на допълнителния ремонт била 3511,18 лв., която сума на 07.12.2023 г. е била заплатена от застрахователя в полза на собственика на автомобила. Ето защо ищецът поддържа, че на основание чл. 411, ал. 1 КЗ встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Допълва, че с уведомление, получено на 14.12.2023 г., ведно с материалите по щетата, ответникът е поканен да заплати процесната сума от общо 5037,86 лв., като същият е удовлетворил претенцията частично - на 29.01.2024 г. е заплатил в полза на ищеца сумата в размер на 1526,68 лв.; неплатена е останала разликата от 3511,18 лв., чието заплащане претендира, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.08.2025 г., до окончателното плащане, както и лихва за забава в размер на 752,57 лв., начислена за периода от 15.01.2024 г. до 14.08.2025 г. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Застрахователно акционерно дружество ****е“ АД е подал отговор на исковата молба, с който релевира възражение за недопустимост на производството, поради изтекла погасителна давност по чл. 378 КЗ. По същество оспорва исковете при твърдението, че с плащане на сумата от 1526,68 лв. е удовлетворил изцяло претенцията, доколкото действителната стойност на вредите се равнявала именно на посочената сума, а разликата от 3511,18 лв. е недължима. В тази връзка посочва, че установените впоследствие увреди по автомобила (на резервоара ***) не са в резултат на процесното ПТП. Прави възражение за надзастраховане, при твърдения, че изплатената от него сума била съобразена с реалната стойност на автомобила към датата на ПТП. Поради неоснователността на главния иск, счита за неоснователен и акцесорния такъв за лихва. При тези твърдения моли за отхвърляне на исковете, като претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки: 1. действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ в размер на действителните вреди; 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.

С определение от 09.12.2025 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: на посочените в исковата молба дата и място, между л. а. ***“, рег. № ****, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, и л. а. „БМВ“, peг. № ***, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано ПТП, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в общ размер на 5037,86 2 лв.; извънсъдебно ответникът е заплатил на ищеца сумата от 1526,68 лв.

Установява се, че на 25.07.2023 г. в ищцовото дружество е подадено заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от **** която е посочила, че на 24.07.2024 г., около 17:35 часа, в гр. Варна, на кръстовището на бул. „*** и ул. *** е изчаквала колона след светофара и преди кръговото на бул. „***, когато автомобилът зад нея не успял да спре и се ударил в задната част на управлявания от нея л. а. ***“, рег. № ****.

От писмените доказателства по делото се установява, че ищецът, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“, е извършил опис на щетите по л. а. ***“, рег. № ****, за което са съставени доклад, опис и описзаключение по щета № 13023030103254. Въз основа на издадено от застрахователя възлагателно писмо от 25.07.2023 г. е извършен ремонт от автосервиз ****, по сметка на който на 18.10.2023 г. е заплатена сумата от 62,50 лв. съгласно фактура от 16.08.2023 г. Във връзка с първоначалния ремонт е заплатена на 15.09.2023 г. сумата от 1464,18 лв. – стойност на необходимите авточасти, по сметка на „*** съгласно фактура от 03.08.2023 г.

Установява се, че на 26.09.2023 г. *** е подала молба до ищеца за извършване на допълнителен оглед, в която е посочено, че след извършения ремонт на задната броня на колата не е имало забележки, но след това се установило изтичане на течност от задната част на автомобила и индикация на таблото, че системата *** е повредена.

Поради това е бил извършен преглед в официалния сервиз на „****, тъй като автомобилът е в гаранция. Там се установило, че вследствие на удара има увреждания под бронята на задната маска.

Въз основа на представени фактури от 05.10.2023 г. и от 13.10.2023 г., издадени от „****, застрахователят е изготвил допълнителна калкулация по щетата и е изплатил на собственика на увредения автомобил сумата от още 3511,18 лв. с преводно нареждане от 07.12.2023 г.

Като доказателство по делото е приет протокол за ПТП № 1841406/24.07.2023 г., съставен от младши автоконтрольор при на ОД на МВР Варна при посещение на място, в който е отразен механизмът на ПТП и е съставена схема – отбелязано е, че на 24.07.2023 г., в гр. Варна, около 17:35 часа, на кръстовището на бул. „*** и ул. „*** движещият се по бул. „*** л. а. „БМВ 320 Д“, рег. № ***, собственост на Г. Н. Н., управляван от Я. Н. Н., е реализирал ПТП с л. а. ***“, рег. № ****, собственост на **** управляван от ***. Посочено е, че водачът на л. а. „БМВ 320 Д“ поради движение с недостатъчна дистанция не е успял да спре и се е блъснал в л. а. ***“, който е бил деформиран в задната си част.

Към материалите по делото е приобщено копие от административно-наказателна преписка, образувана във връзка с АУАН, серия GA, № 1016660, издаден с оглед настъпило ПТП на 24.07.2023 г., за което е съставен процесният протокол за ПТП № 1841406/24.07.2023 г. Видно от същата, на Я. Н. Н. е съставено наказателно постановление № 23-0819-002993 о т 09.08.2023 г. за това, че на 24.07.2023 г., в 17:35 часа, в гр. Варна, по бул. „***, с посока изхода на града, управлявал л. а. „БМВ 320 Д“, рег. № ***, като на кръстовището с ул. *** поради движение с недостатъчно разстояние от движещия се и рязко спиращ пред него л. а. ***“, рег. № ****, не успява да спре и го блъска, при което причинява ПТП с материали щети и по двата автомобила. Отразено е, че с поведението си Я. Н. Н. е допуснал виновно нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, поради което му е наложена глоба в размер на 200 лв. Видно от 3 извършеното отбелязване, наказателното постановление е влязло в законна сила на 13.10.2024 г.

По делото е представено и удостоверение с изх. № 327/09.03.2026 г. от „*** ЕООД, от което се установява, че автомобил ***“, с номер на рама VF3MCYHZJJS388587, рег. № ****, е произведен на 26.09.2018 г., като датата на начало на гаранцията на автомобила е 30.11.2018 г. и към дата 24.07.2023 г. посоченият автомобил е бил в период на удължена гаранция от производителя, валидна до 29.11.2023 г.

Като доказателство по делото е приобщен протокол за разпит по делегация на свидетеля Я. Н. Н., който си спомня, че е имал ПТП в гр. Варна с автомобил собственост на брат му Г. Н. Н. – л. а. „БМВ“, peг. № ***. Спомня си, че шофирал по булеварда в града, който води в посока към гр. Шумен, като на последния светофар, който давал зелен светлинен сигнал, движещият се пред него л. а. ***“ внезапно спрял в кръстовището. Движението е било интензивно. Не е видял другият автомобил да е подавал светлинен сигнал непосредствено преди произшествието. Свидетелят твърди, че скоростта му е била в рамките на ограниченията за участъка, но автомобилът пред него спрял внезапно и той не е успял да предотврати сблъсъка, въпреки че веднага задействал спирачната система на управлявания от него автомобил. Счита, че се е движил на нормална дистанция. Свидетелят сочи, че времето е било ясно и видимостта е била добра, като не е имало дупки по пътното платно, но асфалтът е бил хлъзгав поради топлото време. За неговия автомобил ударът настъпил в предната част на бронята, а за другия – в задната част. Няма спомен за повреди по движещия се пред него автомобил освен счупена лайсна.

По делото е прието заключение на съдебно-автотехническата експертиза, изготвено от вещото лице Й. Й., което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото. На база на писмените доказателства по делото и протокола за разпит на свидетел вещото лице установява следния механизъм на ПТП: на 24.07.2023 г., в гр.

Варна, около 17:35 часа, л. а. „БМВ 320 Д“, рег. № В **** СА, се е движил по бул. „***, с посока от бул. „*** към бул. ***, и на кръстовището с ул. „*** водачът е реализирал ПТП със спиращия рязко пред него л. а. ***“, рег. № СВ **** НТ. Според вещото лице, от техническа гледна точка, причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на л. а. „БМВ 320 Д“, рег. № ***, който е управлявал автомобила със скорост и при дистанция, които не са му позволили да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи съприкосновение със спиращия пред него л. а. ***“, рег. № ****. Въз основа на анализ на механизма на ПТП и съпоставка на щетите от протокола за ПТП и описа на застрахователя, вещото лице възприема вида и степените на описаните вреди от застрахователя, като дава заключение, че щетите по л. а. ***“, рег. № ****, в т.ч. увредите на резервоара за ***, задната престилка и предпазната кора ***, могат да бъдат причинени вследствие на настъпилото на 24.07.2023 г. произшествие. Експертът констатира, че при първоначалния ремонт са подменени задната броня, лайсната и водачите на бронята. Пояснено е, че резервоарът за *** се намира в долната задна част на автомобила, като е защитен от предпазна кора; че ако не е демонтирана предпазната кора и течът от резервоара е с малък дебит, може да не бъде забелязан при подмяната на бронята. С оглед на приобщения по делото снимков материал, вещото лице констатира, че течността от резервоара е попадала върху предпазната кора, но не може да се определи какво точно е било увреждането по задната престилка, за да се направи заключение дали същото би било видимо след 4 демонтиране на задната броня. Вещото лице не установява данни за настъпило друго събитие с процесния автомобил, което да е причина за увреждането на резервоара за ***. В тази връзка уточнява, че при удар в долната част от тротоар, бордюр или паркинг колче от долната страна на предпазната кора и бронята биха се наблюдавали следи от специфични задирания, каквито в случая не се установяват от снимковия материали. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че за установяване наличието на такъв теч бронята на автомобила трябва да се демонтира.