Решение № 1601 от 11.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1601 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Петър Ив. Минчев

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100511792 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД срещу решение № 15224 от 07.08.2025 г., постановено по гр. дело № 75857/2024 г. по описа на СРС, 70 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу Столична община осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за сумата от 672,37 лв., представляваща обезщетение от ПТП на 04.04.2024 г., ведно със законната лихва от 19.12.2024 г. до окончателното плащане.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че от приетото заключение на САТЕ, писмените доказателства и свидетелските показания се доказва несъмнено деликтното поведение (бездействие) на служители на ответника. Въззивникът счита, че приложеният протокол за ПТП се ползва с материална доказателствена сила предвид обстоятелството, че местопроизшествието е посетено от полицаи, които са съставили документа въз основа на възприетата от тях фактическа обстановка на място. Поддържа, че изводите на първоинстанционния съд незаконосъобразно почиват на хипотези и предположения, а не на доказателствата по делото, от които еднозначно се установявал механизмът на произшествието и липсата на противоправно поведение на водача на МПС.

1

Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен изцяло.

Въззиваемият Столична община счита, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е неправилно поради следните съображения:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и в следствие на виновно и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общински пътища) да е настъпило застрахователно събитие, което представлява покрит риск, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По наведеното възражение за съпричиняване в тежест на ответника е да докаже наличието на поведение на застрахования водач на МПС, което да е допринесло за настъпване на вредите.

С оглед твърденията на страните по делото не се спори, че на 04.04.2024 г. процесният автомобил е претърпял ПТП, че същото е настъпило в рамките на общинската пътна мрежа на територията на Столична община, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 672,37 лв. за щетите от процесното ПТП. Изложеното се 2 потвърждава и от приетите по делото писмени доказателства, като по делото е представена и двустранно подписана застрахователна полица № 5С1068820354 от 06.10.2023 г., от която е видно, че между собственика на увредения автомобил с рег. № **** и ищцовото дружество е сключен валиден договор за застраховка „Пълно Каско“ на МПС, който е действал между страните към датата на процесното ПТП, което представлява покрит риск по сключената застраховка. Следователно, спорни по делото остават обстоятелствата дали застрахователното събитие е настъпило в причинна връзка с противоправното поведение на служител на ответника, респ. какъв е размерът на действителното претърпените вреди.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че застрахователното събитие е настъпило в гр. София на 04.04.2024 г. около 20:20 ч., като застрахованият при ищеца автомобил марка „Тойота Корола“ с рег. № **** се е движил по ул. „Флора“ в кв.

„Манастирски ливади“ с посока от бул. „Гоце Делчев“ към Околовръстен път и в района на ж.к. Бокар 21 (срещу клон на Първа инвестиционна банка) е преминал с десните гуми през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, от което са настъпили щети на автомобила върху предна и задна десни гуми и джанти. Описаният механизъм на ПТП се установява от гласните доказателства и представените по делото протокол за ПТП и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. Свидетелката Е.С.Д., водач на увреденото МПС, потвърждава изложените от нея в частния свидетелстващ документ обстоятелства, като разказва, че се е движила по ул. „Иван Кирков“ в кв. „Манастирски ливади“ за излизане от квартала към ул. „Флора“ и при подминаване на фитнес залата на първото кръстовище е попаднала в неосветена и необезопасена дупка на платното.

Свидетелката допълва, че се е движила с не повече от 20 км./ч., тъй като е било тъмно (средата на процесния участък не е бил осветен и мястото на дупката попадало изцяло в сянка) и улиците в квартала не позволяват по-висока скорост, като от дясната страна на дупката са били изнесени контейнери за боклук, а от лявата й страна са били разположени спрели автомобили, поради което не е могла да избегне дупката и е попаднала в нея. В резултат на произшествието е спукала две гуми, увредени били и джантите и автомобилът не е бил в движение, поради което е повикала пътна полиция, която да констатира ПТП.

В подкрепа на изложеното е и представеният по делото протокол за ПТП, който, противно на доводите на първоинстанционния съд, представлява официален документ с материална доказателствена сила относно извършените пред длъжностното лице изявления и действия (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК), без оглед на обстоятелството дали е съставен в присъствието на други свидетели. Макар и автоконтрольорът да не е станал свидетел на събитието и изводите му относно механизма да нямат обвързваща доказателствена сила, той е посетил местопроизшествието и е констатирал наличието на необозначена и необезопасена дупка на платното за движение, като е отразил видимите щети на увредения автомобил (спукани предна и задна дясна гума), като в тази част констатациите на полицейските служители обвързват съда да приеме за доказани възпроизведените в протокола и възприети лично от съставителите на документа фактически обстоятелства.

С оглед на изложеното, по делото се доказва пълно и главно, че ПТП е настъпило при 3 описания в исковата молба механизъм, като липсват данни водачът на МПС да е съпричинил за настъпването на вредите – от показанията му се установява, че същият не се е движил с превишена или несъобразена скорост (скоростта му е била едва 20 км./ч.), а съобразно размерите на дупката, местоположението й по средата на пътното платно и намиращите се около нея контейнери и спрели автомобили, както и предвид липсата на достатъчно осветление на процесния пътен участък, не е било възможно свидетелката Д. да я избегне.

Настоящият въззивен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за наличие на „100 % съпричиняване“, като макар и да е бил запознат с конкретния пътен участък и възможното наличие на препятствие на него, водачът на МПС не е имал обективна възможност да заобиколи дупката, нито да възприеме размерите й ясно предвид липсата на достатъчно осветление, като същевременно е преминал през нея с ниска скорост.

Поведението на свидетелката Д. обективно не нарушава нормативни разпоредби, като по делото липсват доказателства относно обстоятелството дали е възможно да бъдат избегнати щетите при друг начин на преминаване на автомобила през дупката и при каква скорост.

Хипотетичната възможност щетите да не бъдат причинени при по-ниска скорост на движение не може да бъде вменена във вина на водача на МПС при липса на категорични данни в тази насока. В случая пасивно поведение да докаже възраженията си е проявила не ищцовата, а ответната страна в процеса, на която се пада тежестта да проведе пълно и главно доказване на наведеното от нея възражение за съпричиняване, но доказателства в тази насока не са били ангажирани. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че по делото не се установява противоправно поведение на водача на МПС, в причинна връзка с което да е настъпило застрахователното събитие, поради което възражението на ответника в този смисъл е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Лицата, които стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на населените места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. В настоящия случай с оглед установената фактическа обстановка и еднозначните доказателства, събрани по делото, несъмнено е, че ПТП е настъпило поради наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, съществуването на която се дължи на противоправното и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) бездействие на служител на ответника, който в нарушение на горепосочените законови разпоредби не е изпълнил възложеното му задължение да стопанисва надлежно пътното платно и да го поддържа в изправно състояние, а при наличие на препятствие на него – да го обозначи. Следователно, ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените щети в пълен размер.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че при описаното застрахователно събитие са настъпили вреди на застрахования при ищеца автомобил – 4 спукани предна и задна десни гуми и увредени джанти на тези две гуми, които при установения механизъм на ПТП и съгласно експертните изводи по приетата и неоспорена от страните САТЕ са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Вещото лице установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на причинените вреди на база средни пазарни цени са били необходими 660,37 лв., като извършеното от ищеца застрахователно плащане е в по-голям размер (672,37 лв.). Според експертното заключение увреденият автомобил е произведен през 2021 г. и датата на първата му регистрация е 18.10.2021 г., т.е. към момента на настъпване на процесното ПТП (в съответствие с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ) увреденият автомобил е бил на 2 години и 5 месеца от датата на първоначалната си регистрация, като срокът на гаранцията му не е бил изтекъл, което е наложило отремонтирането му по пазарни цени в официалния сервиз на марката на стойност 672,37 лв. Ето защо, действителната стойност на причинените на застрахования при ищеца лек автомобил щети е 672,37 лв., като на тази сума се равнява дължимото от ответника регресно вземане, поради което искът се явява основателен изцяло.