Решение № 217 от 13.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Пловдив, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20235330204553 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от С. Р. И., ЕГН **********, против електронен фиш серия К № 3992996 за налагане на глоба за нарушение, установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС тип TFR1M 581 на ОДМВР гр. Пловдив, с което на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто/ лева, за извършено нарушение на чл. 21,ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят С.И. не се явява в съдебно заседание и не се представлява, като по съображения, изложени в жалбата моли съда да отмени процесния електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.

Въззиваемата страна, ОДМВР гр. Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирано писмено становище чрез представляващ пледира за потвърждаване на ЕФ. Претендира разноските по делото.

Пловдивският районен съд – VІІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено 1 следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице, което има правен интерес и се явява допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваният електронен фиш серия К № 3992996 е издаден за установено нарушение с автоматизирано техническо средство TFR1-M 581, за това, че на 08.07.2020г. в 16:17 часа по републикански път ІІІ-565, км.22+ 600м.в посока от с. Шишманци към с. Белозем, било заснето извършено нарушение за скорост с МПС лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ** с установена скорост на движение от 80 км/ч при въведено ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч, което било квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението било установено и заснето с TFR1-M 581. Контролният орган отчел допустимата грешка при измерване на скоростта с техническото средство, като измерената скорост намалил с 3 км/ч и приел за наказуема скоростта, не 83 км/ч., а 80 км/ч.

Отразено е в електронния фиш, че собственик, на когото е регистрирано МПС е жалбоподателят С. Р. И., ЕГН ********** и че с това е извършено нарушение на чл. 21,ал.2, във вр. чл.21, ал. 1 от ЗДвП, за което същият е санкциониран с глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото, като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП, и които съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост, като е превишил с 30 км/ч разрешената скорост от 50 км/ч в населено място.

В случая е налице административно нарушение, установено с автоматизирано техническо средство TFR1-M 581, същото се монтира в 2 служебния патрул и се явява „мобилно“ по своя характер. Техническото средство е одобрен тип за измерване, с оглед представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване и наличния по делото Протокол на Главна дирекция „Национална полиция“, сектор „Управление на собствеността“ – полицейска техника, Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери, със срок на валидност 1 година, т.е. валиден и към момента на нарушението, свидетелстващ за одобрението на АТСС и извън срока на удостоверението.

Налице е и Протокол по смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., в съответствие с изискванията за мобилните технически средства. Протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и представлява доказателство, относно времето и мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, наличие/ липса на пътен знак, ограничаващ скоростта, режима на измерване, посоката за задействане и др. обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш.

Видно е от отразеното по електронния фиш, че в същия се съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП по утвърдения образец: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото на нарушението, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане.

Електронният фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателя И. като собственик на процесното МПС, доколкото от данните по делото не се установява последният да се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП. Всъщност това обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателя.

Установеното нарушение правилно е съобразено с нормата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП. Този текст на закона предвижда глоба в размер на 100 лева при установено превишение на разрешената скорост в населено място.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по делото не са налице обстоятелства, които да обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.

3

Нарушението не разкрива белезите на „маловажен случай“, т.е на такъв с пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Ето защо и предвид горното, съдът намира, че следва да потвърди обжалвания електронен фиш като правилен и законосъобразен.

При този изход на спора, искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът :

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия № 3992996 за налагане на глоба за нарушение, установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС тип TFR1-M 581 на ОДМВР гр. Пловдив, който на С. Р. И., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто/ лева в нарушение разпоредбите на чл. 21,ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА С. Р. И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР гр.

Пловдив, сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив 4 в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5