Решение № 8537 от 13.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8537 гр. София, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110174298 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от ищеца А. Н. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, ***** чрез ЕАД „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24-ти състав, СГС, с адрес на упражняване на дейността гр. София, ****, представлявано от Д. М. М. срещу „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл.

„Оборище“ № 13 Б, представлявано от ****, евентуално съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 19, ал 4 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ****, поради противоречие със закона, и в условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 29 от Договор за потребителски кредит № ****, предвиждащ заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност на клаузата.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 13.04.2023 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 945188 за сумата от 400 лв., при срок на погасяване 30 дни, ГЛП 36 %, ГПР 42,58 % и обща подлежаща на връщане сума 412 лв. Сочи, че в чл. 19 от Договора е уговорено, заемът да бъде обезпечен с гарант – отговарящ на условията, посочени в ОУ или банкова гаранция в полза на институцията отпуснала кредита, като съгласно чл. 29 от Договора, при непредоставяне на обезпечение била дължима неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоения кредит, която следвало да се заплаща разсрочено наред с погасителните вноски по кредита. Излага, че е начислена неустойка в размер на

88,00 лв., тъй като не предоставила обезпечение в уговорените срокове и така общата подлежаща на връщане сума възлизала на 500 лв. Твърди, че е платила всички дължими супи по договора, включително и неустойката. Оспорва договора като 1 нищожен поради неспазена форма и поради липса на съществен елемент – ГПР.

Излага, че в договора липсва ясно разписана методика относно формирането на ГПР.

Сочи, че посоченият размер на ГПР в договора е грешен, както и че действителният размер надвишава допустимия по закон. Аргументира, че изискванията за предоставяне на обезпечение са на практика неизпълними, поради което оспорва договора като нищожен поради начална невъзможност на предмета. Оспорва клаузата предвиждаща заплащане на неустойка като нищожна поради накърняване на добрите нрави. Сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, съгласно, която при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Счита, че непредоставянето на обещани обезпечения съгласно чл. 71 ЗЗД е предпоставка за обявяването на предсрочна изискуемост на задължението. Оспорва клаузата предвиждаща заплащане на неустойка и като неравноправна. Развива подробни съображения в насока, че неустойката е също разход по кредита и следва да се включи в размера на ГПР, в който случай отново сочи, че същият би надвишил допустимия по закон размер. Грешно посоченият ГПР сочи, че се приравнява на хипотеза на непосочен ГПР, което излага, че води до нищожност на целия договор. В допълнение счита, че грешното посочване на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика. Оспорва и клаузата за възнаградителна лихва като нищожна поради накърняване на добрите нрави, което от своя страна също аргументира, че води до нищожност на целия договор. В условията на евентуалност оспорва и моли да бъде прогласена нищожността на клаузата предвиждаща заплащане на неустойка поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и поради неравноправност на клаузата. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит със соченото от ищеца съдържание. Обръща внимание, че част от съдържанието на договора е клауза, която предвижда възможност да бъде начислена неустойка при непредоставяне на обезпечение, но твърди, че кредиторът не е договорно задължен да начисли подобна неустойка. Развива подробни съображения в насока, че преди сключването на процесния договор, на ищцата е предоставена изискуемата по закон преддоговорна информация. Твърди, че на ищцата не е начислена, респ. събирана, неустойка, но въпреки това подробно аргументира, че клаузата е валидна, че не накърнява добрите нрави, както и че не излиза извън присъщите функции. Оспорва да е била налице начална невъзможност за ищцата да изпълни задължението за предоставяне на обезпечение, като в тази връзка излага, че същата не е била задължена да сключи договора за кредит веднага и е разполагала с възможност първо да открие лице, което да отговоря на посочените в договора изисквания. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № **** за сумата от 400 лв., при срок на погасяване 30 дни, ГЛП 36 %, ГПР 42,58 % и обща подлежаща на връщане сума 412 лв.; че съгласно чл. 29 от Договора, при непредоставяне на обезпечение е дължима неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоения кредит и е начислена такава в размер на 88 лв.

От представения Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № 945188/13.04.2023 г. се установява, че общият размер на максимално 2 разрешения лимит по кредитната линия е 400,00 лева, представляващ максималният размер на главницата, която може да бъде усвоена по време на действие на кредита.

Посочено е, че размерът на първия транш по кредитната линия е 400,00 лева, както и че условие за усвояване на всеки следващ транш е пълното погасяване на задълженията по предходните траншове; подаване на заявление за кредит, одобрение от кредитора и сключване на Анекс към договора за кредит. Уговорено е, че лихвеният процент по кредита е 36 %, при ГПР 42,58 %. Общо дължимата сума е посочена в размер на 412,00 лева със срок на погасяване на първи транш – 30 дни. Съгласно чл. 1, т. 11 кредитът е отпуснат с обезпечение - поръчител или банкова гаранция.

В чл. 19, ал. 1 от договора е посочено, че в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от подписването на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора /включващи главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.

Съгласно чл. 19, ал. 2 от договора третото лице-поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.

В чл. 29, ал. 1 от договора е посочено, че в случай че потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл. 19, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 19 причинява на кредитора вреди в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Страните се съгласяват в случай на настъпване на дължимостта на неустойката потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска, като неустойката се дължи само за периода, през който потребителят не е осигурил договореното обезпечение. В този смисъл, ако потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл. 19, неустойка не се дължи от момента на осигуряване на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение по чл. 19, като потребителят дължи неустойка, считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.

Съгласно приетия по делото погасителен план отпуснатата сума по кредита е 400 лева; дата на първа вноска - 13.05.2023 г.; месечен лихвен процент 3 %; годишен лихвен процент 36 %. В погасителния план е посочено, че при хипотезата на чл. 22, т.

2 от Общите условия общо дължимата сума е в размер на 500 лева, от която 400 лева главница, 12 лева - лихва и 88 лева – неустойка.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за 3 потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално съдържание на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22 ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не веднъж СЕС е имал повод да тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Република България именно със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС отново разяснява, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума, дължима от потребителя“ означава сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2.