Решение № 25 от 20.02.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 25 гр.

Пловдив, 20.02. 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, десети февруари две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАСИЛ ГАТОВ

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА при секретар Мариана Апостолова и с участието на прокурора Ясенка Шигарминова разгледа внохд № 617 по описа за 2019 г., докладвано от съдията ВАСИЛ ГАТОВ, образувано по жалба от подсъдимата Б.Р.Ч. и жалба от адв. С.К. – повереник на гражданския ищец и частен обвинител А.А.Н. срещу

Присъда № 102/11.11.2019г. по нохд

№ 1934/19г. на Окръжен съд *.

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С обжалваната присъда състав на * окръжен съд е признал подсъдимата Б.Р.Ч. за виновна в това, че в периода от 17.06.2019 г. до 19.06.2019 г. в гр. *, в с. * и в гр.. *, обл. *, при условията на продължавано престъпление, е използвала платежен инструмент - банкова карта, издадена от „*“АД с №*с титуляр А.А.Н., ЕГН **********, без съгласието на титуляра, вследствие на което е направила покупки на обща стойност 843.79 лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление и на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл. 58а, ал. 1 НК я осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 843,79 лева.

Със същата присъда съдът признал подсъдимата за виновна и в това, че на 17.06.2019 г. в гр.*е отнела чужди движими вещи - сумата от 240 лева от владението на А.А.Н., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и на основание чл.194, ал.1, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК я осъдил на една година лишаване от свобода.

На основание чл. 23 ал. 1 НК съдът наложил на подсъдимата Б.Р.Ч. едно общо най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода, към което на основание чл. 23 ал 3 НК присъединил наложеното наказание глоба в размер на 843,79 лева.

На основание чл.

57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС съдът определил първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието от подсъдимата.

Съдът се произнесъл по предявените граждански искове, като осъдил подсъдимата за на А.А.Н. сумата от 843,79 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението по чл. 249 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 21.10.2019 г. до окончателното изплащане и сумата от 240 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението по чл. 194 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 21.10.2019 г. до окончателното изплащане.

Съдът се разпоредил с разноските.

Срещу присъдата е постъпила бланкетна жалба от подсъдимата.

Сочи се неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на присъдата, като съображения в подкрепа на посочените основания не са представени. Предлага се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатите й обвинения, алтернативно връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане.

В жалбата на гражданския ищец и частен обвинител са изложени съображения за явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание, като се предлага увеличаване на размера му до средния такъв предвиден за престъпленията, за които е призната за виновна и осъдена. Отделно от това е представено и възражение срещу жалбата на подсъдимата с искане същата да бъде приета за неоснователна.

В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура поддържа жалбата на частните обвинители по изложените в нея съображения. Сочи, че наказанието не е определено съобразно закона и доказателствата по делото налагат увеличаването му.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител се присъединява към становището на прокурора и поддържа подадената жалба. Счита наказанието за явно занижено и пледира за увеличаване на размера му до средата на предвидения от закона за тези престъпления.

Служебния защитник на подсъдимата поддържа подадената от нея жалба и твърди, че жалбата на гражданския ищец и частен обвинител е неоснователна. Спори по доказаността на обвинението по чл.194, ал.1 НК, като счита, че липсват безспорни доказателства за нейната виновност. Предлага присъдата в частта, досежно обвинението за кражба да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана, а наказанието за деянието по чл.249 да бъде намалено, с довода, че същата следва да се грижи за болното си дете.

Подсъдимата иска да бъде намалено наложеното й наказание.

Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Пострадалият - св.А.Н. ***, намиращ се на ул. * №27.

Въпреки напредналата си възраст /на 12.07.2019 г. св. Н. е навършил 105 години/, той живеел сам, като за него се грижели дъщерите му - свидетелките К.А. и Д.Н..

Пострадалият притежавал безконтактна дебитна карта, издадена от „*“ АД с № *. По сметката, по която била издадена картата, се превеждала пенсията на свидетеля. Дебитната карта стояла в жилището на пострадалия, в плик, намиращ се в шкаф, в дневната. Тъй като не можел да тегли пари, когато се нуждаел от средства, дъщеря му - св. Н.- взимала картата, теглела необходимата сума и му връщала картата. Пин-кодът за картата бил записан на листче, което се съхранявало от св. Н.. С картата можело да се правят покупки до сумата от 50 лева, без да се изисква вкарването на пин код.

На 13.06.2019 г. по стационарния телефон на св.Н. се обадила свидетелката Л.Л., която искала да се срещне с него и да го разпита за начина му на живот, тъй като във вестник „*“имало статия за него. Св. Л. и съпругът ѝ - св. М.Л. се срещнали с пострадалия на пейка пред жилищния блок, в който живеел /бившия детски магазин „*“ на главната улица в гр. */. Св. Л. и св. Н. разговаряли около 45 минути, а св. Л.не присъствал на целия разговор.

По същото време на пейката била и подс.Ч., която дочула разговора между двамата свидетели. След като приключил разговора, св. Н. се прибрал в дома си, а подс. Ч. видяла къде влиза и разбрала къде живее.

Малко след като св. Н. се прибрал, се позвънило на входната врата. Когато пострадалият отворил, там била подс.

Ч.. Тя поискала от пострадалия 2 лева, като споделила, че парите ѝ трябват, за да се прибере. Св. Н. проявил съчувствие към нея, отишъл до шкафа в дневната, където стояли парите и дебитната му карта, и от плика, който се намирал в чекмеджето, ѝ дал два лева. Подсъдимата видяла къде пострадалият съхранява парите си. Той ѝ казал, че дъщеря му скоро ще му изтегли пари. Постояла около 15 минути, поискала да ползва тоалетната и си тръгнала. Докато била в апартамента, Ч. видяла, че върху акумулираща печка има няколко буркана с мед.

На 14.06.2019 г. св. Н.изтеглила 200 лева от сметката на баща си и му предоставила сумата, като му дала и дебитната карта. Св. Н. поставил парите в плика, в който имало още средства от предходно теглене, както и дебитната карта, а него - в същото чекмедже на шкафа, където се намирал и преди.

На 17.06.2019 г. по обяд подсъдимата отишла отново в дома на св. Н. и поискала да ѝ продаде мед. Пострадалият казал, че не продава меда, но ѝ предложил да влезе. Подсъдимата поискала отново да ползва тоалетната. Докато се връщала от там, обърнала купичката с вода на котката. Пострадалият вдигнал килимчето, на което била съдинката, и го изнесъл на балкона. През това време подс. Ч. бръкнала в чекмеджето, от което преди това видяла, че Н. ѝ дава пари, и взела плика със съдържащите се в него дебитна карта и сумата от 240 лева. След като пострадалият се върнал от балкона, подсъдимата си тръгнала.

Същият ден следобед подсъдимата Ч., без разрешение на титуляра на банковата карта - пострадалия Н., направила няколко покупки, които заплатила с банковата му карта. От търговски обект, намиращ се в подлеза на *, направила покупки на стойност 10 лева, 99 лева, 40 лева, 45 лева, 15 лева и 30 лева, като за всяка от тях ползвала картата последователно.

След това влезнала в друг магазин, на „*“ ЕООД, отново в подлеза, където продавач бил св. Ю.И.. В магазина се продавали аксесоари за мобилни телефони. Там подсъдимата направила няколко покупки, сред които батерия за мобилен телефон, слушалки и други, като последователно заплатила всяка от покупките с банковата карта на пострадалия Н.. Покупките били на стойност 0.30 лева, 30 лева, 12 лева, 50 лева, 50 лева, 50 лева и 50 лева. При опит на Ч. да заплати мобилен телефон на стойност 60 лева, устройството изискало вкарването на пин-код. Когато св.И.ѝ подал устройството, за да въведе кода, подсъдимата казала, че картата не е нейна и не го знае. св. И.я попитал дали картата е крадена, а тя отговорила, че била на приятеля ѝ.

На следващия ден - 18.06.2019 г. - в с. *, обл. *, подсъдимата отново използвала платежния инструмент - банковата карта с № *, издадена от „*“АД на св.А.Н., и от „*“ ЕООД направила няколко покупки на стойност 5.10 лева, 5.50 лева, 37.61 лева, 34.49 лева, 37.51 лева и 34.28 лева, като за всяка от тях ползвала картата последователно.

Същият ден - 18.06.2019 г. - в гр.*, обл. *, в магазин „*“, намиращ се на автогарата, подсъдимата отново използвала платежния инструмент - банкова карта с № *, издадена от „*“АД на св. Н., и направила покупки на стойност 2 лева, 50 лева, 50 лева, 50 лева и 50 лева.

На следващия ден в с. *, от търговеца, при когото пазарувала и предишния ден - „*“ ЕООД, направила покупка на стойност 6 лева, като заплатила с банковата карта с № *, издадена от „*“АД на св. Н..

На 20.06.2019 г. св. Н. имал нужда да си купи някои неща. Когато отворил чекмеджето, в което съхранявал плика с парите и банковата карта, установил, че същия липсва. Св. Н. веднага се обадил на дъщеря си - св. К.А.- и казал, че са го ограбили. Когато свидетелката отишла притеснена при баща си, той ѝ разказал за срещата с подс. Ч., и че тя е ходила два пъти в жилището му. Св. А.се обадила в „*“АД, за да блокират картата.

След подаване на жалбата в Окръжна прокуратура гр. *е образувано досъдебно производство. В хода на разследването е разпитан св. Ю.И. и той дал подробно описание на подс. Ч..

Скоро след това подсъдимата отново минала покрай магазина, в който св. И.работел и той я разпознал. Тръгнал след нея, но тя го видяла и побягнала, след което се качила на автобус №12. св. И.се обадил на св.

А. - служител на отдел „*“ към ОДМВР - *и му описал подсъдимата. Когато св. А. отишъл до последната спирка на автобуса, подс. Ч. била слезнала и св. А. я задържал.

При извършено разпознаване в хода на досъдебното производство подс. Ч. е разпозната от св. И..

Съдът е приел, че описаната по-горе и инкорпорирана изцяло в настоящите мотиви фактическа обстановка се установила по несъмнен и категоричен начин от самопризнанията на подсъдимата, направено по реда на чл. 371, т. 2 НПК, от показанията на свидетелите А.Н., Ю.И., С.А., К.А., Л.Л., Д.Н. и М.Л., от писмените доказателства и доказателствени средства – протоколи за разпознаване на лица, извлечения от сметка, писмо и документи от досието на пострадалия в „*“ АД, справка от „*“ ЕАД, справки – за съдимост и характеристична на подсъдимата.

Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото обвинение срещу подсъдимата Ч., първата инстанция е извършила всички възможни процесуално-следствени действия, изясняващи значимите факти относно инкриминираната й деятелност.

Производството в Окръжния съд е преминало при диференцираната процедура по глава Двадесет и седма НПК /съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция/.

Съдът е разяснил на подсъдимата въпросите по чл. 371 НПК и я уведомил, че доказателствата от досъдебното производство и направените от нея самопризнания по чл. 371, т. 2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. С протоколно определение съдът е одобрил изразеното съгласие на подсъдимата разглеждането на делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие и обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направените самопризнания по фактите, изложени в обвинителния акт.