Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 268 от 08.03.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно частно гражданско дело 135/2024
Вид
Определение № 268
Подписан
08.03.2024
В сила
08.03.2024
Състав
Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Николай Илиев Уруков, Атанас Димов Атанасов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 268 гр. С.З., 08.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20245500500135 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ,,А.К.П.З.“ АД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„********, представлявано от изпълнителния директор Я.Б.Я., чрез юрк. Е. И., против разпореждане № 490 от 19.01.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 4773/2023 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М. Д. В. с ЕГН ********** с адрес /посочен в заявлението/ гр. Н.З. за сумите от 1831,44 лв.- главница, 511,56 лв.

– договорна лихва за периода от 29.04.2020г. до 29.07.2021г., 1815,87 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 366,29 лв. - неустойка за предсрочна изискуемост, 567,51 лв. законна лихва за периода от 30.04.2020г. до 27.10.2023г. и законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, поради постановяването му при неправилно приложение на закона и необоснованост.

Претендира се отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и присъждането на разноски за държавна такса.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,,А.К.П.З.“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение 1 по чл.410 от ГПК срещу М. Д. В. с адрес /посочен в заявлението/ гр. Н.З. за сумата от 1831,44 лв.- главница, 511,56 лв. – договорна лихва за периода от 29.04.2020г. до 29.07.2021г., 1815,87 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 366,29 лв. – неустойка за предсрочна изискуемост, 567,51 лв. законна лихва за периода от 30.04.2020г. до 27.10.2023г. и законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за паричен заем № 898872/30.01.2020 г., сключен между „К.Й.“ ООД, като заемодател и М. Д. В., като заемополучател по силата на който, дружеството е предоставило на М. Д. В. заем в размер на 2000 лв., а последния се задължил да върне заетата му сума, ведно с договорна лихва в размер на 691,13 лв., на 18 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 38,40 лв.

Съгласно клаузите на договора заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1/ две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „К.Й.“ ООД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има –кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни; поръчителят подписва договор за предоставяне на поръчителство; 2/ банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл.2 т.7, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3/ одобрено от заемодателядружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Изпълнението на задълженията на кредитополучателя било обезпечено с поръчителство по силата на сключен между него и М.И.Д. с ЕГН ********** от с. К., общ. С.З., договор за предоставяне на поръчителство към договор за заем с № 898872/30.01.2020г. и сключен между поръчителя и заемодателя договор за поръчителство, по силата на който М.И.Д. с ЕГН ********** от с. К., общ. С.З. се задължил да отговаря солидарно с М. Д. В. за изпълнение на всички поети от него по договора за заем задължения.

На 23.06.2021 г. бил сключен Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ и приложение № 1 към него между „А.К.П.З.“ АД и „К.Й.“ ООД, по силата на който вземането било прехвърлено на заявителя, а длъжникът бил уведомен от цедента за цесията посредством писмо с обратна разписка на 28.06.2021 г. С предходно разпореждане от 15.12.2023г. заповедният РС е указал на заявителя да представи по делото в 3-дневен срок от получаване на съобщението доказателства за договора за цесия и за съобщаването му на длъжника, като е било указано, че при неизпълнение на указанията съдът ще откаже исканото издаване на заповед за изпълнение. С 2 молба от 08.01.2024г. заявителят е взел становище по указанията и не е представил исканите от съда доказателства.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението досежно претендираните суми от 1831,44лв.- главница, 511,56 лв. – договорна лихва за периода от 29.04.2020г. до 29.07.2021г., 1815,87 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 366,29 лв. - неустойка за предсрочна изискуемост, 567,51 лв. законна лихва за периода от 30.04.2020г. до 27.10.2023г., като е приел, че исканата заповед за изпълнение противоречи на закона, поради това не може да бъде уважена и следва да бъде отхвърлена на основание чл.411, ал.2, т.2, пр.1 от ГПК.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Заповед за изпълнение не се издава, ако искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; ако искането е в противоречие със закона или с добрите; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; длъжникът няма постоянен адрес или седалище, респ. обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

Чл. 410, ал.3 от ГПК предвижда, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

С договорът за цесия се внася изменение в първоначалния договор, сключен с потребител, а именно настъпва промяна на кредитора.

Съгласно императивната разпоредба на чл.99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, в който то му е съобщено от предишния кредитор. /Тълкувателно решение № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК, представляващо задължителна съдебна практика/ Тази норма е предвидена, за да гарантира, че длъжника няма да изпълни на привиден кредитор, а изпълнението му ще погаси съществуващото му задължение.

Предвид, че в заповедното производство целта на кредитора е да се снабди с изпълнителен титул без провеждането на състезателно производство между страните, то следва, че част от правомощията на заповедния съд за съблюдаване защитата правата на потребителите се отнасят до проверка дали произтичащото от договора за потребителски кредит вземане е преминало надлежно в патримониума на заявителя и дали е породило действие спрямо 3 длъжника.

Това свое правомощие съдът може да изпълни като се приеме, че по реда на чл.410, ал.3 от ГПК наред с договора за кредит, бъдат представени и доказателства за изменението на страните по този договор, а именно договорът за цесия и съобщението на цесията до длъжника.

В противен случай са напълно възможни хипотезите, при които длъжникът ще бъде затруднен да упражни ефективно правата си, напр. като възрази срещу издадена срещу него заповед за изпълнение само защото счита, че дължи на друг кредитор; не възрази в срока по чл.414а от ГПК, макар да е изпълнил в срока за доброволно изпълнение, но на стария кредитор; не възрази по издадена заповед за изпълнение, защото не знае, че същата се отнася до правоотношение с различен от посоченият в заповедта кредитор, чието вземане би желал да оспори.

В случая заповедният съд е указал на заявителя да представи доказателства относно съществуващи облигационни отношения между цедента и цесионера и тези указания са били правилни, т.к. попадат в хипотезата на чл.410, ал.3 от ГПК - касае се до изменение на договора, сключен с потребител.

Указанията не са били изпълнени, поради което и на основание чл.411, ал.2 т.1 от ГПК заявлението законосъобразно е било отхвърлено.

Предвид гореизложеното Окръжен съд - С.З. намира обжалваното разпореждане за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал. 4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.І-во ГПК Старозагорски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане с № 490 от 19.01.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 4773/2023 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на ,,А.К.П.З.“ АД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. **********, представлявано от изпълнителния директор Я.Б.Я., чрез юрк. Е. И., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М. Д. В. с ЕГН ********** от гр.

Н.З. за сумата от 1831,44 лв.- главница, 511,56 лв. – договорна лихва за периода от 29.04.2020г. до 29.07.2021г., 1815,87 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 366,29 лв. - неустойка за предсрочна изискуемост, 567,51 лв. законна лихва за периода от 30.04.2020г. до 27.10.2023г. и законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, като правилно и законосъобразно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5