Определение № 218 от 30.01.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 218 гр. София, 29.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500107 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба вх. № 3076/20.01.2022 година о т П. Ж. П. против определение № 5464/23.12.2021 г., постановено по гр.д.№10660/2021 г. по описа на Софийски градски съ д , Г О , I-2 състав, с което е отказано предоставянето на правна помощ и освобождаването от държавна такса.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно, тъй като с него се нарушават човешките му права и правото на справедлив процес и адвокатска защита. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока /постъпила е в САС на 20.01.2022 година, а съобщението е получено на 13.01.2022 година/ срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения.

Производството по гр.д.№10660/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-2 състав е образувано по искова молба от П. Ж. П. за обезщетение за вреди срещу множество ответници, измежду които ответниците Прокуратура РБългария, Т. Т., ИВСС, Л. П., К. С., М. Т., К. П. и др., в която излага, че притежава поземлен имот в гр.***, кв.***, ул.“***“, 14, който е 1 закупен по време на брака, ведно с построените в него жилищни сгради, по НА 36/1997 година, който му е незаконно отнет, чрез вписване на ипотеки и последствие съборен до основи.

Исковата молба е нередовна, като съдът с разпореждане от 17.09.2021 година е указал на ищеца да отстрани нередовностите като посочи поотделно за всеки един от ответниците, в какво се състои конкретното му противоправно поведение и на коя дата е извършено, както и каква вреда е претърпял ищеца в причинна връзка с поведението на всеки един от ответниците. Да се уточни кое е увреденото имущество на ищеца, от което се твърди, че са настъпили имуществени вреди, как е формиран техният размер, каква сума се претендира от всеки един от ответниците като вреда, като е указано, че при неизпълнение в срок производството по делото ще бъде прекратено.

Съобщението за това разпореждане е връчено на 16.11.2021 година, като с определение от 15.11.2022 година, постановено по ч.гр.д.3216 по описа за 2022 година на САС е отменено определението за прекратяване и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, чрез администриране на подадената жалба срещу определението от 23.12.2021 година, с което е отказано предоставянето на правна помощ и освобождаване от държавна такса.

Съдът констатира, че с молба от 23.11.2021 година, в срока за отстраняване на нередовностите страната е поискала предоставяне на безплатна правна помощ и освобождаване от държавна такса, които искания са оставени без уважение от съда по съображения, че предявените искове са вероятно неоснователни.

Защитата на правата на страните по спора е уредена в действащия ГПК чрез редица мерки, като целта е изясняването на делото от фактическа и правна страна и относимите правни и фактически въпроси, по които ще се осъществи произнасянето на съда, да стане при сътрудничество между съда и страните. Гарантираните от закона възможности за страните да посочват фактите, на които основават исканията си и да представят доказателства за тях, да се запознаят с исканията и доводите на насрещната страна, предмета на делото и неговото движение, да изразяват становище в тази връзка, да имат равни възможности да упражняват предоставените им права, както и 2 съдействието от страна на съда за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото, и предвид необходимостта съответните действия да бъдат предприети своевременно, в интерес на страните и на правосъдието е да бъде използвана квалифицирана адвокатска помощ.

Законът предоставя на страните, които не разполагат с имущество и доходи за заплащане на такава квалифицирана помощ, възможност да ползват помощ от адвокат, чието възнаграждение не се поема от тях. Съдът по силата на чл. 99 ГПК информира страните за техните законни права и задължения във връзка с правната помощ, както и за правните последици при неизпълнение на задълженията им, като това указание се съдържа в образците документи за връчване с цел гарантиране на принципите на състезателност, равенство на страните и установяване на истината.

Предоставянето на правна помощ, състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита, се извършва по реда на чл. 95 ГПК и при условията и наличието на предпоставките, уредени в Закона за правната помощ. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗПрП , същата обхваща и процесуалното представителство на физически лица, които поради имотното си състояние нямат възможност да ползват такава и когато това е в тяхна полза. Законът не задължава съда да предостави тази помощ безусловно, а дава възможност за преценка доколко това би било от полза за молителя и доколко заявената претенция е допустима, обоснована и вероятно основателна. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗПрП , правна помощ не се предоставя, когато тя е неоправдана от гледна точна на ползата, която би донесла на кандидатстващото лице и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.

С разпоредбата на чл. 24, т. 2 от ЗПП е предоставена възможност на органа, който ръководи процесуалните действия, да прецени целесъобразността на поисканата правна помощ.

От разрешението, дадено с ТР 6/2017 година на ОСГТК на ВКС, съгласно което е прието, че обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно следва изводът, че настоящата инстанция преценява отново всички доказателства и следва да направи самостоятелен извод относно наличието на предпоставките за основателност на молбата за правна помощ като тази преценка се прави независимо от наличието на обстоятелства за 3 предоставяне на правна помощ, които са надлежно документирани с оглед изискването на чл. 23, ал. 4 от Закона за правна помощ.

В конкретния случай не е оправдано предоставяне на правна помощ, доколкото от твърденията в исковата молба се установява, че се претендира обезщетение за вреди от престъпна дейност. Липсват твърдения за наличието на влязла в сила присъда, което обуславя извода, че исковете са очевидно неоснователни.

По отношение искането за освобождаване от държавна такса, съдът намира, че определението, в тази му част следва да бъде отменено поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции, а делото върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия, тъй като преценката за възможността лицето да заплати държавната такса се прави с оглед нейния размер, а при липсата на данни за това какъв е определеният от съда размер такава преценка не може да бъде направена от настоящия съд.

Водим от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5464/23.12.2021 г., постановено по гр.д.№10660/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Г О , I-2 състав, В ЧАСТТА, с която е отказано предоставянето на правна помощ на П. Ж. П..

ОТМЕНЯ определение № 5464/23.12.2021 г., постановено по гр.д.№10660/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Г О , I-2 състав, В ЧАСТТА, с която е отказано освобождаването от държавна такса на П. Ж. П. и ВРЪЩА на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4