Решение № 98 от 12.10.2026, Районен съд - Трявна

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Трявна, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря Диляна П. Иванова като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело № 20264240100488 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. М. А. срещу „КРЕДИРЕКТ“ЕООД.

В исковата молба се твърди, че: Между страните е сключен договор за обезпечен потребителски кредит №1341940/14.07.2025 г., по силата на който ищецът предоставил на ответника в заем сумата от 1600,00 лв. В чл.6 от договора е уговорено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора обезпечение, а в чл.13 от него, че при непредоставяне на обезпечение на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 1567,06 лв.

Твърди се също, че този договор е нищожен, поради противоречие със закона.

Претендира се в исковата молба: 1. Да се прогласи нищожността на посочения по-горе договор за потребителски кредит, а при условията на евентуалност да се прогласи за нищожна клаузата за заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение; 2. Да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 355,83 лв./181,93 €, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й плащане, като заплатена по нищожен договор и представляваща неоснователно обогатяване. Претендира се и присъждане на направените съдебни разноски.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявеният иск като неоснователен. Твърди, че 1 договорът за потребителски кредит е действителен. Не оспорва получаването от ищеца на сумата от 181,93 евро над чистата стойност на кредита.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на упълномощен адвокат Л. Б., поддържа предявеният иск. Ответникът, чрез писмено становище на адв. Х. М., поддържа депозирания отговор.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира следното за установено от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че на 14.07.2025 г. между „КРЕДИРЕКТ“ЕООД (като кредитор) и Н. М. А. (като кредитополучател) е сключен договор за потребителски кредит №1341940, при следните уговорени параметри: размер на кредита – 1600,00 лв.; размер на погасителната вноска – 8 Х 61,33 лв. и 10 Х 195,63 лв.; ГПР – 56,81%, брой вноски – 18; фиксиран лихвен процент – 46,00%; обезпечение – поръчител/и; дата на първо плащане – 14.08.2025 г.; дата на последно плащане – 14.01.2027 г.; обща сума за плащане – 2446,94 лв.; срок – 18 месеца; застрахователна премия за застраховка „Злополука“ – 40,00 лв.

В чл.6 от договор за потребителски кредит №1341940/14.07.2025 г. е уговорено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поръчителството на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 1. При един поръчител – осигурителният доход на поръчителя при договор за потребителски кредит с размер на кредита до 2000,00 лв., следва да е в размер на не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит от кредитополучателя. При отпуснат кредит на кредитополучателя в размер на 2000,00 лв. осигурителният доход на поръчителя следва да е в размер на не помалко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната, за годината на усвояване на договора за кредит от кредитополучателя 2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях при договор за потребителски кредит с размер на кредита до 2000,00 лв., следва да е в размер на не по-малко от минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит. При отпуснат кредит на кредитополучателя в размер на 2000,00 лв., осигурителният доход на всеки един от поръчителите следва да е в размер на не по-малко от два пъти размера 2 на минималната работна заплата за страната, за годината на усвояване на кредита; 3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора или свързани с него лица; 4. Да не е/са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора или свързани с него лица, по които е налице неизпълнение. 5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“ по активни задължения и/или при липса на активно задължение, по погасени задължения за последните 12 месеца, предхождащи сключването на договора за кредит с кредитополучателя, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. В договора за кредит е уговорено също, че договорът за поръчителство следва да се подпише между страните в срок до 14 дни от сключване на договора за кредит.

При неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави на обезпечение по критериите на кредитора, съгласно чл.6 от договора или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, в чл.13 ал.5 от него е уговорена дължимостта на неустойка за неизпълнение в размер на 1567,05 лв., дължима в пълен размер от деня след изтичане на уговорения между страните 14 дневен срок. Съгласно чл.13 ал.7 от договора, неустойката не е включена при изчисление на ГПР.

Не е спорно между страните, че в изпълнение на задълженията си по договор за потребителски кредит №1341940/14.07.2025 г. уговорената като като кредит сума в размер на 1600,00 лв. е била изплатена от кредитора на длъжника.

Не е спорно също между страните, че в изпълнение на задълженията си по договор за потребителски кредит №1341940/14.07.2025 г. ищецът като кредитополучател е погасил задължението за главница, като освен нея е заплатил и сумата от 181,93 евро.

При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

При условията на обективно съединяване са предявени искове с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД и чл.55 ал.1 ЗЗД.

По предявения иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит №1341940/14.07.2025 г.

Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, поради 3 което неговата действителност следва да бъде съобразена с изискванията, както на специалния закон - Закона за потребителския кредит (ЗПК), така и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

По силата на чл.22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7-12 ЗПК.

Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК регламентира, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Съгласно чл.19 ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Легална дефиниция на „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в §1 т.1 от ДР на ЗПК, а това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В случая, в договор за потребителски кредит №1341940/14.07.2025 г. е посочен ГПР от 56,81 %, но съдът счита, че този размер не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита и по-конкретно не включва неустойката за непредоставяне на обезпечение по договора. Съдът счита, че тази неустойка следва да се включи в размера на ГПР, тъй като представлява „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на §1 т.1 от 4

ДР на ЗПК. На първо място, задължението за предоставяне на обезпечение е предвидено в самия договор за потребителски кредит и е пряко свързано с договорното правоотношение. Неустойката не е уговорена за забава при погасяване на кредита или за друго последващо нарушение, несвързано с неговото предоставяне, а за непредоставяне на изисканото от кредитора обезпечение в краткия 14-дневен срок след сключването на договора. На второ място, предоставянето на обезпечението е поставено в зависимост от изпълнението на множество кумулативни изисквания, определени едностранно от кредитора и свързани с доходите, задълженията и кредитната история на потенциалните поръчители. Следователно възможността кредитополучателят да изпълни това задължение зависи не само от неговото поведение, но и от наличието на физически лица, които отговарят на всички предварително зададени критерии и са съгласни да поемат отговорност като поръчители. На трето място, размерът на уговорената неустойка е 1567,05 лв., т.е. приблизително 97,94% от предоставения кредит от 1600 лв. Тя е дължима в пълен размер, без да е предвидено съобразяване с продължителността на неизпълнението, с размера на евентуално настъпилите вреди или степента, в която интересът на кредитора е засегнат. Този размер е съпоставим с главницата по кредита и представлява значителна по стойност тежест за потребителя.

При горните условия неустойката не може да бъде разглеждана изолирано от икономическите параметри на кредита. Тя е предварително определена от кредитора още при сключването на договора, представлява последица от неизпълнението на задължение, включено в същия договор, и е в размер, който съществено увеличава финансовата тежест за кредитополучателя. Поради това формалното обозначаване като неустойка не е достатъчно основание тя да бъде изключена от преценката за действителния размер на разходите по кредита.

Обстоятелството, че неустойката не е включена в погасителните вноски и че дължимостта е поставена под условие, само по себе си не обосновава различен извод. В случая кредиторът е предвидил още при сключването на договора конкретно допълнително парично задължение, свързано с неизпълнението на условието за обезпечение. Следователно неговото съществуване и размер са били известни на кредитора към момента на 5 определяне на ГПР. При преценката на договорния механизъм следва да се държи сметка и за това, че кредиторът е обвързал запазването на уговорените финансови условия с предоставянето на обезпечение по критерии, чието изпълнение не зависи изцяло от кредитополучателя.

Предвид изложеното по-горе съдът счете, че неустойката за непредоставяне на обезпечение по чл.6 от договора за потребителски кредит следва да се включи в ГПР по кредита, като невключването й води до несъответствие между посочения в договора ГПР и действителния такъв.

Посочването в договора за кредит на ГПР, различен от действителния, се приравнява по последица на липсващ ГПР в договора за кредит. Този извод следва и от т.55 на решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на Съда на Европейския съюз, където е посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по чл.3 б.ж от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Според СЕС, санкция изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. По изложените съображения съдът намери, че поради неспазване на императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и на основание чл.22 ЗПК процесният договор за потребителски кредит е недействителен.