Решение № 4761 от 05.11.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 901/2025
- Вид
- Решение № 4761
- Подписан
- 05.11.2025
- В сила
- 28.11.2025
- Състав
- Павел Тодоров Павлов
Цитирани разпоредби
- чл.220, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.326, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 4761 гр. Пловдив, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330100901 по описа за 2025 година
Иск с правно основание чл.220, ал.1 от КТ.
Ищецът “ФИНАРТ” ЕООД – гр. Пловдив моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата 798, 72 лева, представляваща неплатен остатък от дължимото от ответницата обезщетение за неспазен 90-дневен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото й правоотношение, по изложените в исковата молба съображения, като с допълнителни молби в хода на производството по делото е поискал съдът да отхвърли иска поради изплащане на сумата от ответницата след подаване на исковата молба. Претендира разноски.
Ответницата Д. А. К. от с. Б. оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в подадена допълнителна молба съображения. Моли съдът, предвид извършеното от него плащане на главницата след образуване на делото, да не присъжда в полза на ищеца разноски, а – ако приеме, че такива се дължат – прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и заедно, и във връзка с наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че ответницата е работила по трудово правоотношение при ищеца като “***************************”, от ************** г. до ************* г., считано от която дата със Заповед № ******************* г. на ************ на ищцовото 1 дружество трудовото правоотношение с ответницата е било прекратено на основание чл.326, ал.1 от КТ във връзка с подадено от ответницата на ************* г. *************** – като с посочената Заповед е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца обезщетение за неспазване на уговорения с трудовия й договор 90-дневен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото й правоотношение в размер на 2 897, 58 лева.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, след прекратяване на трудовото й правоотношение, към момента на подаване на исковата молба в съда ответницата е заплатила на ищеца 2 098, 86 лева от обезщетението за неспазения срок на предизвестието, и към онзи момент са останали дължими от нея 798, 72 лева от това обезщетение. След подаване на исковата молба, както се установява от представените в тази насока писмени доказателства – и както признава и самият ищец в подадена от него на 10.03.2025 г. молба по делото, на 26.02.2025 г. ответницата е заплатила на ищеца и останалият дължим остатък от обезщетението – 798, 72 лева.
При така установената фактическа обстановка, доколкото ответницата е изплатила изцяло на ищеца дължимото обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ, съдът намира, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
Тъй като, както вече бе посочено, ответницата е заплатила дължимата на ищеца сума след подаване на исковата молба, независимо от изхода на спора и отхвърлянето на иск, тя следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в размер общо на 550 лева – платени ДТ и адвокатско възнаграждение, а с оглед фактическата и правна сложност на спора и цената на иска, съдът намира, че направеното от ответницата възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФИНАРТ” ЕООД, ЕИК: 115880080, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. ”Кукленско шосе” № 12 – РТ Бизнес център, офис № 6, представлявано от ************** А. Д., със съдебен адрес: гр. П., бул. “***********” № ***, ет.**, адв. Х. Д., против Д. А. К., ЕГН **********, от с. Б., П. обл., ул. „************“ № ***, иск с правно основание чл.220, ал.1 от КТ – за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 798, 72 лева, представляваща неплатен остатък от дължимото от ответницата обезщетение за неспазен 90-дневен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото й правоотношение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д. А. К., с посочените ЕГН и адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „ФИНАРТ“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 550 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на 2 заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
3