Определение № 448 от 15.02.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 448 гр. Бургас, 15.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20232100101827 по описа за 2023 година

Подадена е искова молба от П. М. Г. против Б. П. Г. за прекратяване на осиновяването на ответницата, извършено от ищеца.

Твърденията са, че ищецът е живеел на семейни начала с майката на ответницата, която била записана в регистрите на ГРАО с неизвестен баща. След като ищецът заживял с майката на ответницата на семейни начала, последната започнала да го нарича татко. С течение на времето двамата се привързали много един към друг. През годините ищецът се грижил много за Б., осигурявал й издръжка. През 2014г. от семейното съжителство на ищеца с майката на ответницата се родило детето А.. Малко след това, по настояване на майката, ищецът осиновил ответницата, защото наистина я обичал като свое дете. Много години между ищеца и ответницата имало голяма обич и уважение. От 2021г. П. започнал да пътува в чужбина като шофьор на тежкотоварен автомобил. Когато се прибирал вкъщи, усещал, че отношението на Б. и майка й към него се влошава все повече. Ответницата почнала да му крещи, да го обижда и да го гони от вкъщи. През август 2023г. майка й изгонила ищеца от семейното жилище и му казала, че не иска той да бъде част от живота им. Ищецът не искал да прекъсва отношенията си с двете деца и търсил Б. за срещи, но тя категорично отказвала.

През септември 2023г. ищецът научил от сина си, че майката отсъства вечерта от дома им, а детето и Б. са оставени сами вкъщи, което го накарало да се обади на полицията. По-късно вечерта Б. се свързала с П. по вайбър и започнала да го обижда и заплашва, като му казала повече да не я търси. След това ищецът срещал ответницата по улиците на града и я поздравявал, но тя демонстративно го отбягвала. Заявила пред общи познати, че не иска той да й е баща и да има общо с него. Ето защо ищецът счита, че отношенията му с осиновената са дълбоко и непоправимо разстроени, поради което моли осиновяването да бъде прекратено. Искът е по чл.106, ал.1, т.2 СК.

Ответницата не е представила отговор в срока по чл.131 ГПК.

1

С разпореждане от 25.01.2024г. съдът е оставил делото без движение и е указал на ищеца да заяви правен интерес от иска си за прекратяване на осиновяването на ответницата, доколкото от представените официални документи, а именно акт за раждане е видно, че ответницата не е осиновена, а е било извършено припознаването й от ищеца със заявление за припознаване от 11.03.2014г.

В отговор е подадена молба, в която се твърди, че ищецът едва след запознаване с официалните документи, постъпили по делото, е разбрал, че е бил подведен от майката на ответницата, че извършва акт на осиновяване, а всъщност е извършил акт на припознаване.

Ищецът досега е бил с мисълта, че е осиновил ответницата. Той не може да е неин биологичен баща, което да е повод за припознаването й, понеже през 2006-2007г. не е бил в интимни отношения с майката на Б.. Ето защо ищецът прави заявление за изменение на иска си по реда на чл.214 ГПК, като искът се счита за такъв по чл.62, ал.1 СК, а именно за признаване за установено, че ответницата не е зачената и не произхожда от ищеца.

Съдът намира производството по делото за недопустимо.

Предявен е иск по чл.106, ал.1 т.2 СК за прекратяване осиновяването на ответницата з а р а д и наличие на обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения.

Видно от представените официални данни от Община Варна, ответницата е била припозната от ищеца със заявление за припознаване от 11.03.2014г. и така той е вписан в акта за раждане като неин баща. Той не е осиновявал ответницата. При това положение искът за прекратяването на осиновяването е лишен от предмет, тъй като няма осиновяване, което да се прекратява. За ищеца липсва правен интерес от такъв иск, след като няма извършено осиновяване. Това е въпрос, свързан с допустимостта на иска, а не с неговата основателност. Да се приеме противното би значело искът за прекратяване на осиновяването да бъде отхвърлен заради това, че осиновяване не е извършено.

По отношение заявеното изменение на иска съдът намира следното:

До връчване на исковата молба на ответника, ищецът може да изменя иска си по свое усмотрение, без ограничения във всяко отношение, понеже подобно изменение ще бъде всъщност поправка на исковата молба.

В случая обаче исковата молба е била връчена на ответницата. След връчване на исковата молба, ищецът повече не може да изменя иска си по свое усмотрение, а изменението следва да се извърши по реда и при условията на чл.214, ал.1 ГПК.

Изменението на иска по реда на чл.214 ГПК се допуска ако се измени или само основанието, или само петитумът на претенцията. При едновременното изменение на основание и петитум ще се стигне до предявяване на съвсем нов иск, нямащ връзка с предходния, което е забранено от закона. В конкретната хипотеза е предявен иск за прекратяване на осиновяването на ответницата, като основанието на този иск е непоправимото разстройство на отношенията между осиновител и осиновена. Със заявеното изменение на иска се предявява иск за установяване, че ответницата не е зачената и не 2 произхожда от ищеца, т.е. че той не е неин баща. Този иск, освен че е с различен петитум в сравнение с досегашния иск, е и с различни факти, които оформят неговото основание. Това е така, защото основанието на този изменен иск е твърдението, че ищецът не е поддържал интимни контакти с майката на ответницата през процесния период и обективно тя не може да е зачената от него. Следователно, искът, който се въвежда с молбата по чл.214 ГПК, е съвършено нов иск, различен по основание и петитум от иска, предявен с исковата молба.

Ето защо такова изменение по чл.214 ГПК не може да бъде прието.

След като изменението на иска не се приема, висящ по делото е само искът за прекратяване осиновяването на ответницата, който обаче е лишен от правен интерес и затова е недопустим, след като осиновяване не е извършено. Ето защо делото трябва да бъде прекратено.

Впрочем, дори и да можеше по реда на изменението на иска да се въведе като предмет на делото установяването, че ответницата не произхожда от ищеца, то такъв иск по мнение на БОС също е недопустим. Ищецът може да оспори, че е баща на ответницата, но само ако той се смята за неин баща по силата на законовата презумпция на чл.61, ал.1 СК.

Случаят не е такъв, понеже в конкретната хипотеза ищецът се смята за баща на ответницата заради извършено от него припознаване.

Следва прекратяване на производството.

Така мотивиран, Бургаският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото като недопустимо.

Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от съобщението пред БАС.

Препис да се връчи на страните.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________

3