Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 72 от 22.11.2021, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно търговско дело 203/2021
Вид
Решение № 72
Подписан
22.11.2021
В сила
22.03.2023
Състав
Павел Александров Ханджиев, Христина Захариева Марева, Илияна Тодорова Балтова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 261, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 297-299 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 297-299 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 297-299 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 103 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 103, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 104 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Бургас, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Христина З. Марева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело № 20212001000203 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от “Д.с.“ ЕООД, ЕИК *******, представлявано от управителя М.Б., и от М. АР. , ЕГН *******, двамата чрез адв. И.Н. – БАК, против Решение № 173 от 20.05.2021 г., постановено по т.д. № 411/2020 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е уважен предявения иск от “О.Б.Б.“ АД („О.“ АД), ЕИК *******, за приемане на установено, че банката не дължи на въззивниците сумата от 792 134,08 лв., представляваща общ сбор от присъдени разноски и адвокатски хонорари, направени на три инстанции във връзка с влизане в сила на Решение № 489 от 24.11.2016 г. по т.д. № 153/2016 г. на БОС, за която сума е издаден изпълнителен лист № 210 от 27.07.2020 г. в полза на „Д.с.“ ЕООД в резултат на извършени от „О.“ АД прихващания по реда на чл. 103 и сл. ЗЗД с вземания на банката, произтичащи от Договор за банков кредит № STI 070004 от 22.10.2007 г., за които са издадени Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 16.12.2009 г. по ч.гр.д.№ 812/2009 г. по описа на Районен съд – А..

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения както на материалния закон, така и на съдопроизводствените правила. Извършените 1 прихващания от страна на банката били невалидни, а предявените искове – неоснователни. Фактът, че „Д.с.“ ЕООД е имало задължения към банката към съответните дати не означавало, че процесните изявления за извънсъдебно прихващане от 10.06.2020 г. и 11.08.2020 г. са произвели своя компенсационен ефект, а и от експертизата станало ясно, че към тези дати сумите, предмет на изявленията за прихващане, в голямата част вече са били погасени. Съгласно Протокол за разпределение от 28.06.2013 г. по изп.дело № 368/ 2012 г. на ЧСИ И.Б., цитираните от ищеца привилегировани вземания за лихви и разноски са били изцяло погасени, като частично било погасено и вземането за главница, а с разпределението съгласно Протокол за разпределение от 07.08.2015 г. по същото изпълнително дело, допълнително били погасени задължения за законна лихва и част от главницата. Освен това според констативно-съобразителната част на приетата по делото експертиза, действителният размер на вземанията на „О.“ АД се различавал от заявеното в изявленията за прихващане. Тъй като в тях не се посочвало кои от всички свои вземания, които били различни по вид, се погасяват чрез прихващане, според ТР № 3/27.03.2019 г. това би следвало да са разноските, а впоследствие лихвите. Разноските обаче не съществували поради тяхното погасяване с извършени разпределения по-рано в изпълнителния процес.

Същото се отнасяло и за присъдената договорна и наказателна лихва. В подкрепа на аргументите си въззивниците навеждат съдебна практика по подобен случай по същото изпълнително дело.

Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендират се съдебно-деловодни разноски, както и разноски за адвокатско възнаграждение пред двете инстанции. Не се ангажират доказателства.

В срока по чл.263 ГПК е получен отговор от въззиваемия „О.Б.Б.“АД.

Навеждат се доводи за нередовност на подадената въззивна жалба, поради невнесена държавна такса. Сочи се, че искът е предявен в условията на факултативно, субективно съединяване, при което всеки ответник действа самостоятелно и съответно дължи държавна такса за въззивно обжалване. Не били налице основания за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски за адвокатско възнаграждение на М. А., а дружеството не можело да се позове на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Жалбата била бланкетна, а твърденията в нея взаимоизключващи се, 2 поради което дейността на апелативната инстанция следвало да се изчерпи с извършването на правилната правна квалификация и субсумиране на събрания фактически и доказателствен материал под приложимата съответно норма. Не били допуснати нарушения на императивни материални норми от първата инстанция. Още в първото по делото заседание било налице признание от страна на ответниците, че “Д.с.“ ЕООД дължи на банката минимум 1 026 001 лв. главница след извършените прихващания. Според приетата и неоспорена ССЕ към всяка от посочените дати „О.“ АД е имала активно, ликвидно и изискуемо вземане, с което банката е извършила прихващане със задължението, което има към „Д.с.“ ЕООД. По различни съдебни дела било установено, че към 16.04.2010 г. ответното дружество дължало на „О.“ АД 1 026 001.12 лв. остатък от присъдена главница, законна лихва върху нея от датата на издаване на изпълнителен лист до окончателното й погасяване и разноски по делото. С разпределените през 2013 г. и 2015 г. суми били погасени само онези лихви и разноски, които са били натрупани до датата на провеждане на публичните продани през 2010 г.

Всички останали лихви, начислени по силата на изпълнителния лист след 16.04.2010 г., както и сторени разноски, които „О.“ АД е правила от тогава до сега, не са били предмет на двете разпределения, тъй като са възникнали покъсно във времето. От 17.04.2010 г. до настоящия момент върху остатъка от присъдена главница течала законна лихва, която била дължима от въззивниците до окончателното й погасяване и която била посочена в изявленията за прихващане като едно от присъдените с изпълнителен лист от 16.12.2009 г. вземания спрямо които банката е извършила надлежно прихващане на своето насрещно задължение.

За първи път, поради което – недопустимо, било наведено възражение, че изявленията за прихващане не са произвели материално правен ефект, тъй като банката не била посочила, че прихваща насрещното си задължение от конкретно присъдени в нейна полза суми по изпълнителен лист от 16.12.2009 г., изброени по пера. Налице била преклузия за ответниците да навеждат ново възражение, с което да оспорват материалноправния ефект на извършеното прихващане. Банката била посочила основанието, от което произтича правото й да прихване и е цитирала присъдените към 16.12.2009 г. суми, но не е посочила какъв е размерът на вземането към 10.06.2020 г. и 11.08.2020 г., нито срещу кое свое конкретно вземане е извършила прихващане. Липсвало 3 законодателна норма, задължаваща прихващащия да сочи какво погасява по пера. След като според закона кредиторът бил длъжен да посочи, че прихваща задължението си с вземането си до размера на по-малкото от тях, негова била преценката дали да погаси разноски, лихви или главница.

По отношение наведената във въззивната жалба съдебна практика, в отговора се сочи, че съдът не е обвързан нито от мотивите, нито от диспозитива на посочените решения, още повече че липсвала информация за влизане на решенията в сила.

В отговора се моли да бъде оставена без движение въззивната жалба, тъй като същата не отговаряла на изискванията на чл. 261, т. 3 ГПК. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Апелативен съд - Бургас, като взе предвид изложените съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с определение от 27.09.2021 г. е допусната за разглеждане по същество. Оплакването за нередовност на въззивната жалба е неоснователно, тъй като дължимата за въззивното производство държавна такса е изчислена и внесена коректно - в съответствие с обжалваемия материален интерес, в какъвто смисъл е и произнасянето на съда в с.з. на 04.11.2021 г.

Бургаският окръжен съд е бил сезиран с исковата претенция на “О.Б.Б.” АД против “Д.с.” ЕООД и против М. АР. за установяване, че вследствие на извършено от банката извънсъдебно прихващане с дължими й от първия ответник суми по договор за банков кредит № STI 07-0004 от 22.10.2007 г. тя не дължи на ответниците сумата 792 134,08 лв., представляваща сбор от присъдени разноски по т.д. № 153/2016 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, за която сума е издаден изпълнителен лист № 210 от 27.07.2020 г. по същото дело и е образувано изп.д. № 280/2020 г. на ЧСИ Ч. рег. № 295, София, с взискател М. А., легитимиращ се като цесионер, придобил вземането от “Д.с.” ЕООД.

Ответниците не представили отговор на исковата молба в срока по чл.

4

367, ал. 1 ГПК. В хода на делото заявили становище, че претенцията е неоснователна, тъй като в голямата си част вземанията, посочени от банката в изявленията за прихващане, били погасени в изпълнителното производство.

С обжалваното решение окръжният съд уважил иска изцяло.

При извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по чл. 269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК съдът препраща към мотивите му, които не е нужно да повтаря.

В допълнение и по повод конкретните оплаквания във въззивните жалби:

Неоснователно е оплакването, че окръжният съд неправилно приел, че към датите на двете отправени от банката изявления за прихващане, съответно 10.06.2020 г. и 11.08.2020 г., тя е имала ликвидни и изискуеми вземания спрямо “Д.с.” ЕООД. Няма спор, че по изпълнителен лист от 16.12.2009 г., издаден по ч.гр.д. № 812/2009 г. на Районен съд - А. за сумите, дължими от “Д.с.” ЕООД на банката по договор за банков кредит от 22.10.2007 г., е образувано изп.д. № 368/2012 г. по описа на ЧСИ И.Б. Няма спор, че в хода на изпълнителното производство е проведено принудително изпълнение върху имуществени права на длъжника и част от вземанията по изпълнителния лист са погасени. По делото пред Окръжен съд - Бургас е изпълнена съдебно-икономическа експертиза от в.л. Р.Л. чието заключение е прието без оспорване по същество от страните и което заключение съдът цени като компетентно, обосновано и безпристрастно.

Експертът посочва след съответните изчисления и справки, че към 10.06.2020 г. размерът на дълга е бил общо 1 851 424,24 лв., от които: 1 026 001,12 лв. (524 586,04 евро) - главница; 540 934,98 лв. (276 575,14 евро) законна лихва към същата дата и 284 488,14 лв. - разноски по изпълнителното производство. Към 11.08.2020 г. размерът на дълга е бил общо 1 596 957,46 лв., от които: 1 026 001,12 лв. (524 586,04 евро) - главница; 286 468,20 лв. (146 468,86 евро) - законна лихва към същата дата и 284 488,14 лв. - разноски по изпълнителното производство.

Неоснователно е и следващото оплакване на въззивниците, че макар да било установено, че към датите на изявленията за прихващане вземанията на банката не са в размера по изпълнителния лист поради извършени частични 5 погасявания, съдът неправилно приел, че изявленията за прихващане са произвели действие.

С изявлението за прихващане, отправено до “Д.с.” ЕООД на 10.06.2020 г., банката е посочила, че извършва прихващане на своето задължение за съдебни разноски в общ размер от 520 281,58 лв. (сбор от сумите 65 799 лв., 96 000 лв., 80 545,02 лв., 116 847,52 лв. и 161 090,04 лв.) срещу вземането си по изпълнителния лист от 16.12.2009 г. В изявлението вземането по изпълнителния лист е описано в първоначалния му размер, без сумите да са намалени с оглед извършените частично погасявания по изпълнителното дело и е посочено, че вземанията не са погасени. Банката е заявила, че прихваща задължението си към “Д.с.” ЕООД с вземането си по изпълнителния лист до размера на по-малкото.

С изявлението за прихващане, отправено до “Д.с.” ЕООД на 11.08.2020 г., банката е посочила, че извършва прихващане на своето задължение за съдебни разноски в общ размер от 302 052,10 лв. (сбор от сумите 236 252,40 лв. и 65 799,70 лв.) срещу вземането си по изпълнителния лист от 16.12.2009 г. Уточнява се в това второ изявление, че по първото изявление вместо сумата 96 000 лв. се прихваща задължение за 65 799,70 лв. В изявлението вземането по изпълнителния лист е описано в първоначалния му размер, без сумите да са намалени с оглед извършените частично погасявания по изпълнителното дело и е посочено, че вземанията не са погасени. Банката е заявила, че прихваща задължението си към “Д.с.” ЕООД с вземането си по изпълнителния лист до размера на по-малкото.