Решение № 776 от 21.04.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. Варна , 20.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско дело № 20213100500802 по описа за 2021 година

Производството е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. рег. № 275961 от 02.03.2021г., подадена от Ц.Д. А., гр.Варна, ул.„Баба Рада“ 22, ет.2 срещу Решение № 19.02.2021 г. в частта, в която съдът е определил срок от 12 месеца за приложената марка за защита по чл. 5, ал.1 т. 3 от ЗЗДН, както и в частта относно размера на наложената глоба от 300 лева по чл. 5, ал.1 т. 4 от ЗЗДН.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението в обжалваната част и необоснованост на същото. Жалбоподателката счита, че мотивите в обжалваното решение са прекомерно оптимистични в преценката, че срокът от 12 месеца е достатъчен за ответника да преосмисли поведението си. Счита, че след като в първоинстанционното производство е установено, че актовете на насилие са повече от двукратно описаните в молбата, с която съдът е сезиран, то съответно на техния перманентен характер би било срокът да бъде определен в максимален предвиден от закона размер от 18 месеца. За обосноваване на горните съждения, жалбоподателката е въвела нови фактически твърдения, че в периода на разглеждане на делото ответникът е продължил да кореспондира с нея електронно, като в жалбата възпроизвежда цитати от неговите писма от дати 26.02.021 г., 23.02.2021 г.

Във въззивната жалбата са наведени твърдения, че и след постановяване на първоинстанционото решение, молителката не се е почувствала спокойна и защитена.

Затова отправя искане с въззивното решение, срокът да бъде увеличен с шест месеца, до предвидения максимален размер от 18 месеца. От въззивния съд молителката иска да отчете факта, че упражнява адвокатска професия и е променила адреса на кантората от ул.

Баба Рада“ на ул. „Батак“ № 7. По отношение на размера на глобата отправя искане за увеличение, като мотивира искането с твърдението, определяния от съда размер от 300 лева, не съответства на доходите на ответника и по този начин обезсмисля санкционния характер.

В писмен отговор вх. Рег. № 278220 от 1503.2021 г. ответникът П.А.а Я. поддържа възражението за недопустимост на производството, съответно недопустимост на 1 обжалваното решение. В условията на евентуалност, изразява становище за неправилност на решението, поради неправилно приложен материалния закон към твърденията на молителката за извършени два акта на домашно насилие и ако изобщо е извършил някаква форма на насилие, то същото няма характеристиките на домашно, съответно не следва да търпи последиците от постановените от съда мерки. В писмения отговор признава факта, че е писал писма на молителката, както и че е получавал такива, но счита, че тези действия не са актове на насилие, а и не са били посочени като такива в молбата и в декларацията, поради което не са предмет на делото. Счита, че след като писмата не съдържат заплахи, то това поведение не може да се квалифицира като акт на насилие, а като начин на общуване.

По отношение на претенцията на жалбоподателката за увеличаване на размера на наложената глоба, счита, че тя неправилно е тълкувала актовете на щедрост насочени към нея и от там извежда изводи за неправилност на атакуваното решение в тази част.

Във въззивна жалба с вх. рег. № 278220 от 15.03.2021г., П. А. Я. от гр. Варна, ул.

„Зеленика“ 23, ет.1 оспорва допустимостта на Решение № 19.02.2021 г. като счита, че преценката за правен интерес /активна процесуална легитимация/ е следвало да се обоснове още с молбата, а не едва след запознаване със свидетелските показания и преценката на съда по вътрешно убеждение. Счита, че решението е недопустимо, тъй като с него са пренебрегнати правилата за тълкуване на нормативните актове при празнота в закона, а такава съдът е следвало да констатира относно изискването между страните по делото да е налице връзка по смисъла на чл. 3 т.2 от ЗЗДН. С въззивната жаба са преповторени всички възражения от писмения отговор срещу молбата , възоснова на която е постановено обжалваното решение и се излага, че първоинстанционният съд не е дал отговор на тези възражения. В писмен отговор с вх. Рег. № 279555 от 22.03.2021 г. Ц.Д. А. оспорва въззивната жалба като неоснователна и насочва съда към обстоятелства, които възприема като лична обида към себе си в качеството на молител, нанесена от пр. представител на ответника. Излага личното си разбиране на връзка, основана на критериите за фактическо съпружеско съжителство като въвежда вече изложените в своята въззивнна жалба съждения, че е насилвана многокгратно, интензивно чрез обиди, физическо насилие, психическо насилие, всяване на страх, преследване, блъскане, отклоняване със сила от пътя, гонене, влизане с взлом в чужд дом.

С определение № 1178 от 01.04.2021 г. жалбите са приети за процесуално допустими.

В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат депозираните жалби и съответните им писмени отговори. По искане на жалбоподателя Я. е събрано писмено доказателство, удостоверение за разходена на ел. енергия в жилището собствено на Я. в кл.

Чайка, бл. 42, ап. 46, за периода от м. 01.2020 г. до 19.11.2020 г., а по искане на жалбоподателката А. е събрано гласно доказателство показанията на св. Р.С.Д..

Доказателствата са допуснати като относими към част от спорния предмет, въведен с въззивната жалба на Я., отнасяща се до допустимостта на обжалваното решение и с указаната в първоинстанционното производство относно доказването на правния интерес от инициираното производство.

От служебната проверка, която въззивният съд извършва по реда на чл. 269 от ГПК се установява, че обжалваното решение постановено в производство по спорна съдебна администрация е валидно.

По неговата допустимост, въззивният съд съобрази, че въззивната жалба с вх. Рег. № 278220 от 15.03.2021г. , въвежда в предмета на спора възражения относно

2 допустимостта на първоинстанционното решение в неговата цялост и обосновава искане за обезсилване на решението и прекратяване на делото.

По допустимостта на съдебното решение, съдът съобрази следното:

Делото е образувано на 20.11.2020 г. възоснова на молба, депозирана на 19.11.2020 г. от Ц. Д. А. с твърдение, че е пострадала от домашно насилие осъществено от П. А. Я. и с искане за защита по реда на ЗЗДН.

Молителката представила Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, в съдържанието на която е изложено, че насилието е осъществено с два акта, извършени на 06/07.11.2020 г. и 15.11.2020 г.

От съдържанието на декларацията се установяват твърденията на молителката, че действията на ответника от 06.11.2020 г. са осъществени в апартамент с административен адрес гр.Варна, кв. „Чайка“ бл. 42, ап. 46 и се изразява в изказан и насочен към молителката израз: „Трябва да знаеш, че си фригидна“, който е възприет като обиден и предизвикал нейното желания да се прибере у дома. Това желание не е могла да осъществи за времето от 23:00 до 1.30 часа на 07.11.2020 г., защото е била препятствана от поведението на ответника, което описва като – „истерични викове, молби, закани, клетви, ръкомахания и обиди, коленичения, признания в любов, умолявания да остане, викове „махай се“ и моментни изблици на неконтролируем гняв“. В декларацията се излага, че след като е успяла да стигне до входната врата на апартамента е започнала да я рита и да вика за помощ и тогава „Павлин ми отключи“. В декларацията излага, че за пореден път се прибира в дома си със „синини по ръцете“ и описва предходен инцидент осъществен, през м. август същата година, в който срещу нея е осъществено същото насилие и това е станало повод да преустанови отношенията, които обаче били възстановени през м. ноември 2020 г.

На 15.11.2020 г. малко преди 17:00 часа в гр. Варна в района между х-л Черно море и ул. „Стефан Караджа“ била „гонена по улицата“, настигната до павилион за вестници и след като е отказала да проведе разговор,“бутана и блъскана до дама си, находящ се на ул.

„Баба Рада“, в който ответникът влязъл със сила и против нейната вола, и съответно изведен от орган на МВР.

В молбата, с която съдът е сезиран са преповторени обстоятелствата изложени в декларацията.

Възоснова на молбата, първоинстанционният съд е издал Заповед за незабавна защита № 260050 от 20.11.2020 г. като е задължил ответникът П. А. Я. да се въздържа от извършване на домашно насилие и е забранил да приближава молителката и нейното жилище на по-малко от 100 метра. С определението, възоснова на което съдът е издал заповед за незабавна защита е насрочил делото в открито съдебно заседание.

В писмен отговор от ответникът е оспорил процесуалната легитимация на страните.

Развити са доводи, че тези лица не са във фактическо съпружеско съжителство и не са били в такова преди датите, на които се твърди, че е извършено насилието. Направено е възражение, че описаните в молбата актове на насилие не са домашни по смисъла на ЗЗДН и редът, по който се търси защита от съда е неприложим по отношение на тези субекти.

По това възражение, което се отнася до допустимостта на производството първоинстанционният съд е изложил мотиви в съдебния акт по същество, като е приел, че е спорно дали страните са или са били във фактическо съпружеско съжителство и по този 3 спор е формирал положително становище в хипотезата на чл.3, т.2 пр. 2 от ЗЗДН /ответникът е лице, което е било във фактичесдки същителство с молителката/.

За да достигне до този извод и да отхвърли възражението на ответника, съдът се е позовал на събраните по делото гласни доказателства и е приел за установен факта, че страните са имали връзка и в периода от м. юни 2020 г. до м. август 2020 г. и от м. октомври 2020 г. до м. ноември 2020 г. са обитавали съвместно собствено на ответника жилище в кв. „Чайка“ / същото, от което молителката твърди, че си е тръгнала през нощта на 6/7 ноември 2020 г. Съдът е коментирал като недостатъчни да го разколебаят показанията на свидетелите водени от ответника, които съдът е допуснал за доказване на отрицателни факти, че страните не живеят в това жилище.

Въззивният съд, след като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства относими към допустимостта на производството включително и тези събрани във въззивното производство намира, че първоинстанциония съд е формирал неправилен извод, възоснова на погрешна преценка за доказателствената тежест и погрешна оценка на доказателствата. Правният интерес е положителна процесуална предпоставка, която следва да е налична от момента на подаване на молбата до постановяване на съдебен акт по същество на спора. Тази предпоставка е абсолютна и затова, съдът е натоварен да следи служебно за нея във всеки един момент от развитие на производството, а при определени хипотези включително и след постановяване на решението до влизането му в сила.

Абсолютната процесуална предпоставка правен интерес следва да е налична към момента на подаване на молбата и ако съдът не може да установи тази наличност от обстоятелствата изложени в молбата или поради противоречие в обстоятелствената част, е длъжен да изиска от ищеца/молителя, да обоснове правен интерес чрез фактическо твърдение, към което следва да бъде насочен от съда.

В конкретния случай, от молбата на Ц. Д. А., не се установява фактическо твърдение, че нейният дом е този в кв. „Чайка“ /собствен на ответника/ или, че е бил такъв, а ако е бил, в какъв период от време, кога при какви обстоятелства е бил напуснат, дали след твърденията за насилие през м. август 2020 г. или след действията на ответника на 06.11.2020 г.

Същественото за преценката относно допустимостта на производството е да се съобрази обстоятелството от кой момент страните са заживели в този дом съвместно ако изобщо е направено такова фактическо твърдение.

За да направи преценка съдът, дали молителката е активно легитимирана да се ползва със защита по ЗЗДН, следва да бъде сезиран с недвусмислено твърдение, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство. Тежестта на доказване на фактите, от които може да се изведе извод за фактическо съпружеско съжителство е за молителката, но ако тя не е въвела конкретни фактически твърдения, те не могат да бъдат замествани от съжденията на съда, нито извеждани от него с мотиви, които се ограничават до изводи за неоснователност на възраженията на ответника.