Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3131 от 18.08.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 16689/2024
Вид
Решение № 3131
Подписан
18.08.2025
В сила
18.08.2025
Състав
АЛБЕНА БОРИСОВА ДОЙНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 27е · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за публичните финанси
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 3131 гр. София, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20241110216689 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. Г. И., подадена срещу наказателно постановление № КПК-НП384/07.11.2024 г., издадено от и. ф. председател на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), с което на основание чл. 115, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) му е наложено административно наказание глоба в размер на 3500,00 (три хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с ч. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.

С жалбата се иска издаденото НП да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно. В тази насока се твърди, че неправилно са определени времето, мястото и начина на извършване на нарушението, същото представлявало маловажен случай и незаконосъобразно АНО не е приложил чл. 28 от ЗАНН.

Жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна – председателят на Комисията за противодействие на корупцията, редовно призована, се представлява от юрк. Р.. Същата моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди НП, като излага съображения за правилността и законосъобразността му. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди становищата на страните, както и събрания и проверен по делото доказателствен материал, намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

1

Жалбоподателят Б. Г. И. с ЕГН: **********, е роден на *****, българин, с българско гражданство, работещ като ***** на *****, гр. Сандански, с постоянен адрес: гр.

Сандански, *****. Предвид заеманата от него длъжност, същият попадал в обхвата на чл. 6. ал. 1. т. 50 от ЗПК. Следователно, бил e задължен да подава декларация за имущество и интереси с информацията, конкретизирана в чл. 51. ал. 1, т. 1-12 от ЗПК.

На 16.07.2024 г. в дирекция „Публичен регистър” на Комисията за противодействие на корупцията била извършена проверка на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по ЗПК да подават декларации за имущество и интереси за предходната календарна година в срок до 15-ти май на текущата година.

При проверката било установено, че в законоустановения срок - 15-ти май на 2024 г. Б. Г. И. не е подал в КПК декларация за придобито имущество, получените доходи, дадените обезпечения и направените разходи в страна и чужбина през 2023 г. (декларация по чл. 52. ал. 1. т. 2 във вр. с чл. 49. ал. 1. т. 2 от ЗПК). Такава декларация била подадена 5 (пет) дни покъсно – на 20.05.2024 г.

Органите на КПК приели, че с поведението си, на 16.05.2024 г. в гр. София, в сградата на КПК (мястото, на което е следвало да бъде подадена декларацията) Б. И. е извършил нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. Поради това на 25.07.2024 г. срещу него бил съставен акт за установяване на административно нарушение КПК-АУАН-ПР-1858/25.07.2024 г. от Г. Я., главен инспектор в дирекция „Публичен регистър“ на КПК. АУАН бил подписан от двама свидетели, от актосъставителя и от жалбоподателя, и е бил връчен на последния на 01.08.2024 г. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу акта.

Въз основа на издадения АУАН, на 07.11.2024 г. било издадено наказателно постановление № КПК-НП-384/07.11.2024 г. от председателя на КПК. В НП освен горните фактически и правни изводи, било посочено още, че срещу Б. Г. И. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № ПР-498/02.08.2023 г. и е издадено наказателно постановление № НП- КПК-53 от 22.12.2023 г., влязло в сила на 19.01.2024 г., за нарушение на чл. 39 във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 4 от ЗПКОНПИ (отм.). Поради това процесното нарушение, констатираното с АУАН № ПР-1858/25.07.2024 г., било извършено в условията на повторност и при определяне на санкцията следвало да се приложи чл. 115, ал. 2 във вр. с ал.

1 във вр. с §1, г. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗПК.

НП било връчено на жалбоподателя на 11.11.2024 г. – същото било изпратено чрез лицензиран пощенски оператор и било получено от жалбоподателя чрез неговата майка Н.

И.а. На 26.11.2024 г. в деловодството на Комисията за противодействие на корупцията била подадена жалбата срещу НП.

Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на показанията на св. Г. Я. и на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Същите, ценени заедно и поотделно са логични, непротиворечиви и последователни, навеждат до единен и 2 непротиворечив извод за времето, мястото и начина на извършване на нарушението, както и за неговото авторство, поради което съдът ги кредитира в цялост.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Съдът намира, че жалбата процесуално допустима, доколкото същата е подадена в срок, от легитимно лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения на съда:

Съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗПК, актовете за установяване на нарушенията се съставят от определени от председателя на Комисията длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от председателя на Комисията.

АУАН е съставен от св. Г. Я., главен инспектор в отдел „Административно-наказателна дейност и контрол“ в КПК. Видно от заповед № КПК-РД-06-305/23.07.2024 г. на председателя на КПК, същата е била оправомощена от него да съставя актове за установяване на административни нарушения. НП е съставен от председателя на КПК.

Предвид това, съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи в кръга на службата им.

Съдът взе предвид датата на извършване на проверката, както и датите на съставяне на АУАН и НП, и достигна до извода, че при съставянето на последните два са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. Същите са издадени в предвидените от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 от ЗАНН. И в АУАН, и в обжалваното НП достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението - коректно са отразени датата и мястото на извършване на нарушението, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и нарушените разпоредби.

Следва да се отбележи също така, че и АУАН, и НП са надлежно връчени на жалбоподателя.

В жалбата си Б. И. твърди, че АНО неправилно е определил времето, мястото и начина на извършване на нарушението. Законодателят е предоставил на задължените по чл. 52 от ЗПК лица срок за подаване на декларация до 15-ти май – включително. Следователно срокът за подаването на същата изтича на 15-ти май в 23:59:59 ч. В случай че на 16-ти май в 00:00 ч. не е подадена такава декларация, се счита, че нарушението е извършено. Видно от чл. 49, ал.

5 от ЗПК, декларациите се подават на хартиен и електронен носител или по електронен път.

По какъвто и начин да се подаде декларацията за имущество и интереси – лично на място в КПК или по пощата, за да се приеме, че е изпълнено задължението и не е налице нарушение, същата следва да е подадена до 15-ти май включително. За целта се прави справка по входящия номер на декларацията, когато е подадена на място или по датата на пощенското клеймо, когато е подадена през лицензиран пощенски оператор. В случая по делото се доказа, а и не се спори, че декларацията за имущество и интереси е била подадена на 20.05.2024 г. –след законоустановения срок. Предвид изложеното, съдът намира, че АНО правилно е определил като дата на извършване на нарушението 16.05.2024 г. и възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

На следващо място, вярно е, че КПК има местни представителства в областните центрове в 3 страната, както твърди жалбоподателят. Не е вярно това обаче, че като е посочил за местонарушение гр. София в НП, АНО е допуснал процесуално нарушение. КПК е държавен/национален орган, а не такъв на местно ниво.Седалището се намира в гр.

София, на пл. „Св. Неделя“ № 6. Доколкото задължението по чл. 52 във вр. с чл. 49 от ЗПК е именно към КПК, т.е. към държавата, а не към конкретната община, АНО правилно е определил като място на извършване на нарушението седалището на същото в гр. София.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че в производството по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат неговата отмяна като незаконосъобразно.

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.

Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 2 от ЗПК, декларация за имущество и интереси се подава ежегодно до 15 май – за предходната календарна година или за съответния период от момента на встъпване в длъжност по чл. 6, ал. 1 до края на предходната календарна година, когато деклараторът е подал встъпителна декларация през предходната календарна година.

Съгласно чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, лицата, заемащи публични длъжности, подават декларация за имущество и интереси.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т 50 от ЗПК, лица, заемащи публични длъжности по смисъла на този закон са членовете на управителните органи на икономически обособените лица и структурни единици по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси, както и управителите и членовете на органите на управление или контрол на общински или държавни предприятия и ръководителите на техните териториални поделения, както и на други юридически лица, които са бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси.

Жалбоподателят заемайки длъжността „*****“ на училище е бил публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК, следователно бил е адресат на задължението да подаде декларация за имущество и интереси по чл. 52, ал. 1, т. 2 от ЗПК.

Декларацията по чл. 52, ал. 1, т. 2 от ЗПК се подава ежегодно до 15 май и отразява обстоятелства, касаещи имущественото състояние на лицето за предходната година.

Нарушението по чл. 52 от ЗПК е формално такова и се извършва, чрез бездействие. За съставомерността на същото е достатъчно да бъде установено, че в срок до 15-ти май, включително, задълженото лице не е подало декларация по чл. 52 от ЗПК, като не е необходимо да настъпват други вредни последици. В този смисъл под неподаване на декларация следва да се разбира както неподаване изобщо, така и подаване на декларация, но извън законоустановения срок (15-ти май през съответната година).

В настоящия случай бе установено, че жалбоподателят Б. И. е подал декларация за имущество и интереси на 20.05.2024 г. Доколкото обаче това не е сторено в законоустановения срок, а именно до 15-ти май 2024 г.,съдът приема, че на 16.05.2024 г.

4 жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 52 от ЗПК.

Жалбоподателят е лице, което упражнява публична длъжност и следва да е наясно, че ежегодно трябва да подава декларация за имущество и интереси. Същият вече веднъж е бил санкциониран за нарушение на чл. 52 от ЗПК, ето защо би трябвало да е наясно, че неподаването на въпросната декларация е административно нарушение и се санкционира по административен ред. Жалбоподателят не е обърнал внимание на тези обстоятелства – ако беше положил необходимите грижа и старание, щеше да подаде декларацията за имущество и интереси в срок и нарушението нямаше да бъде извършено. Поради това, съдът намира, че от субективна страна, Б. И. е извършил нарушението по чл. 52 от ЗПК при форма на вината непредпазливост и по-конкретно – небрежност. Същият не е предвиждал общественоопасните последици на деянието, но е бил длъжен и е могъл да го направи.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 115, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗПК лице, заемащо публична длъжност, което не подаде декларация по този закон в срок, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. Съгласно ал. 2, когато нарушението е извършено повторно, глобата е в размер от 3500 до 6000 лв.