Решение № 1140 от 11.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1140 гр. София, 11.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20261000501443 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 35/11.03.2026 г., постановено по гр.д. № 408/2024 г., по описа на Окръжен съд Видин, съдът е осъдил Д. В. Д. да заплати на Д. П. Й. на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 15 338.76 евро /с левова равностойност 30 000 лева/, представляваща дължимо обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, в следствие на виновно нанесени телесни увреждания на 12.06.2021 г. в с.Покрайна, обл.Видин, за което Д.ие има влязло в сила Определение от 24.10.2023 г., с което е одобрено постигнатото споразумение между подсъдимия Д. В. Д. и Районна прокуратура-Видин по НОХД № 1310/23 г. по описа на РС-Видин, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 12.06.2021 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 15 338.76 евро до пълния предявен размер от 76 693.78 евро /с левова равностойност от 150 000 лева/.

Срещу това решение, в частта, с която е отхвърлен иска, е подадена въззивна жалба от Д. П. Й.. В жалбата се сочи, че съдът неправилно стигнал до извода, че претендираното обезщетение за нанесена средна телесна повреда е недоказано, защото от НОХД № 1310/2023 г. на ВРС и досъдебно производство № ЗМ 402/2021 г. по описа на ОДМВР – Видин фигурирала съдебно медицинската експертиза, изготвена е въз основа на писмени документи и свидетелски показания по делото, която установявала причинените една средна и една тежка телесна повреда като средната телесна повреда се изразява в 1 разкъсно - контузна рА. на главата и предизвикано комоцио. Счита определеното обезщетение от 30 000 лв. неоправдано занижено спрямо установеното по делото, че единствено своевременната лекарска намеса и извършената по спешност оперативна интервенция не е довела до летален изход по отношение на пострадалия. Законът изисквал обезщетението да се определя по справедливост, която следвало да се разпростира не само върху пострадалия, но и върху деликвента. Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск като основателен и доказан. Алтернативно моли да отмените отчасти обжалваното решение и да постановите обезщетение за претърпяната средна телесна повреда и да увеличи определеното от първостепенния съд обезщетение за претърпяната тежка телесна повреда.

Ответникът по въззивната жалба Д. В. Д. не взема становище по нея.

Срещу решението, в частта, с която е уважен предявения иск, е подадена въззивна жалба от Д. В. Д.. В жалбата се сочи, че съдът неправилно е приел, че причинноследствената връзка между Д.ието и настъпилите вреди е установена чрез влязъл в сила наказателен акт. Съгласно чл.300 от НК гражданският съд бил обвързан от споразумението и наказателния акт единствено относно: извършването на Д.ието; противоправността; вината, но не и относно вредите; причинно-следствената връзка; размера на обезщетението. Счита, че липсва причинно следствена връзка между Д.ието и вредите, тъй като експертизите по делото установявали вероятност, а не категоричност и липсвал ясен механизъм на увреждането. Липсвал доказан механизъм на разкъсване на тънко черво. Не били обсъдени алтернативни причини и не била А.лизирА. А.томична несъвместимост между удара и увреждането. Доказано било рядко срещА. А.томична аномалия в корема на ищеца мекелов дивертикул, който задължително се махал при установяване, но д-р М. при разпита му като вещо лице и като участник в операцията не помнел дали е отстранен мекеловия дивертикул /обясненията му в съдебно заседание/. Не бил доказан сепсис, причинен от твърдяната травма на тънкото черво, видно от медицинската документация, която предшествала самата операция. Не била доказА. вредата. Между предполагаемата травма и операцията съществувал значителен времеви интервал /около 48 часа/, което пораждало съмнение относно произхода на увреждането. Били извършени процесуални нарушения, тъй като назначеното вещо лице д-р М. участвало в лечението и не било безпристрастно.

Допуснато беше съществено нарушение на процесуалните правила при назначаване и приемане на съдебномедицинските експертизи. Липсвало основно доказателство – КТ диск, видно от липсващата стр.26 от Медицинската документация, който касаел извършената компютърната томография на 14.06.2021 г.- няколко часа преди операцията. Размерът на присъденото обезщетение е определен без необходимия А.лиз на критериите по чл. 52 ЗЗД.

Налице било съпричиняване, тъй като инцидентът бил предизвикан от агресията на ищеца, проявена непосредствено преди деликта.

Ответникът по въззивната жалба Д. П. Й. не взема становище по нея.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа стрА.:

Първоинстанционното производството е образувано по предявен от Д. П. Й. срещу Д. В. Д. иск с правно основание по чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в общ размер на сумата от 150 000 лв., от които - 30 000 лв. за нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсно контузна рА. на главата и предизвикано комоцио и 120 000 лв. за предизвикА. тежка телесна повреда, довела до спешна оперативна намеса, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 12.06.2021 2 г. до окончателното изплащане. В исковата молба се сочи, че на 12.06.2021 г., в с.Покрайна, Д. В. Д. неочаквано и безпричинно нанесъл на Д. П. Й. два удара с юмруци в тялото, в областта на стомаха. Вследствие на това Д. Й. получил следните телесни увреждания: мекотъканна травма на главата комплекс, със сътресение на мозъка, със загуба на съзнание, която се определяла като временно разстройство на здравето, неопасно за живота или средна телесна повреда; коремна травма - травматично разкъсване на тънко-чревна примка, с изтичане на тънкочревно съдържимо в стомашната кухина с развитие на гноен тотален перитонит, което представлявало постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота или тежка телесна повреда. По силата на одобрено от Районен съд Видин по НОХД № 1310/2023 г. споразумение, Д. В. Д. се признал за виновен за Д.ието, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което на основание чл.66 ал.1 от НК било отложено за срок от три години. Вследствие нанесените от ответника удари, на Д. Й. била извършена тежка оперативна интервенция с отваряне на коремната кухина за отстраняването и лечението на предизвикания перитонит в МБАЛ „Света Петка“, където бил приет на 12.06.2021 г. и изписан на 24.06.2021 г. След това лечението му продължило в домашни условия и редица контролни прегледи. Вследствие на нанесените телесни повреди Д. Й. изпитвал изключително силни болки и страдания за продължителен период от време.

Търпял неудобства и понастоящем. Не бил в състояние да полага физически труд във връзка с основното му занимание, свързано със селско стопанска работа по отглеждането и изхранването на животни. Благодарение навременната медицинска интервенция не се стигнало до летален изход. Иска от съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в общ размер на сумата от 150 000 лв., от които 30 000 лв. за нанесената му средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсно контузна рА. на главата и предизвикано комоцио и 120 000 лв. за предизвикА.та от ответника тежка телесна повреда, довела до спешна оперативна намеса, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 12.06.2021 г. до окончателното изплащане.

Ответникът Д. В. Д.о оспорва иска по основание и размер. Сочи като причина за нанесената телесната повреда на Д. Й. неговото агресивно и провокативно поведение, в присъствието на три годишния син на ответника, при което ищецът заявил, че ще го убие и приключи, което предизвикало силна уплаха у детето. Оспорва ищецът да е търпял болки и страдания, които да обуславят невъзможност да изпълнява обичайните си задължения.

Твърди, че непосредствено след напускане на лечебното заведение, в което се лекувал Й. през 2021 г., след нанесената телесна повреда, същият управлявал личния си автомобил без видима трудност. В интернет платформата „Фейсбук“, видял снимки на ищеца как язди кон и как го дресира. Ищецът активно спортувал - играел тенис на маса в читалището в с.

Покрайна и карал колело. Иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.

По делото е приложено НОХД № 1310/2023 г. по описа на Районен съд Видин, от което се установява, че производството е приключило с одобрено от съда Споразумение от 24.10.2023 г., с което подсъдимия Д. В. Д. се е признал за виновен в това, че на 12.06.2021 г., в с. Покрайна, обл. Видин, пред заведение на фирма „Бени-Бен“ ЕООД, със седалище в с.

Покрайна, обл. Видин, находящо се на ул. „Първа“ № 75, в близост до разклона за селата Антимово и Гомотарци, като нанесъл 2 /два / броя удари с юмруци в тялото, в областта на стомаха на Д. П. Й. от гр. ***, в резултат на които причинил на Й. тежка телесна повреда, представляваща постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, изразяваща се в коремна травма - травматично разкъсване на тънкочревна бримка, с изтичане на тънкочревно съдържимо /фекалии/ в перитонеалната кухина с развитие на гноен фекулентен тотален перитонит - престъпление по чл. 128, ал. 2, предл. последно във вр. с ал. 1 от НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 и чл.36 от НК като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил наложеното наказание за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на споразумението в законна сила.

От представените по делото медицински документи се установява, че на 3

12.06.2021 г. Д. Й. е потърсил спешна медицинска помощ около 22:25 часа същата вечер в спешното отделение СО при МБАЛ „Света Петка“-Видин /лист от преглед на пациент в спешно отделение №007139/12.06.2021год. от 22.25ч. на името на Й./ с открита рА. в окосмената част на главата без ясен спомен за случилото се и налична болка в корема.

Същата вечер на 12.06.2021 г. в 23:55 ч. е постъпил по спешност за лечение в хирургичното отделение на МБАЛ „Света Петка“-Видин, където бил лекуван до 24.06.2021 г.

На 14.06.2021 на Д. Й. е извършено оперативно лечение - лапаротомия медиалис тоталис. Сутура интестини тенуе. Вещото лице д-р М. сочи в заключението си, че при експлорация на корема е установена лезия на тънко черво на 20 см. от Баухиновата клапа с травматичен произход. Извършено е зашиване на дефекта на три етажа с наличие на проходимост.

По делото е разпитА. като свидетел С. Л. Й., съпруга на ищеца, от чиито показания се установява, че видяла ищеца в болницата около обяд на следващия ден след сбиването между страните. Дежурният лекар на отделението й казал, че здравословното състояние на ищеца се влошава. От постъпването ищеца бил на болкоуспокояващи.

Направили и друго рентгеново изследване и лекарят казал, че трябва да влезне за спешна операция, че е вдигнал температура, стомаха бил твърд и има обострени черти на лицето.

Операцията на ищеца продължила около 4 ч. Лекарят казал на свидетелката, че ищецът имал остър перитонит в резултат на разкъсано черво, сложна операция на коремната кухина, и че има опасност за живота на ищеца. Свидетелката споделя, че според лекаря, за да се разкъса черво ударът е бил многократен и силен. Ищецът бил в реанимация 10 дни, където свидетелката не е имала достъп. Непрекъснато търсела хора за преливане на кръв. Сочи, че съпругът й имал поставени дренажи в болницата и след изписването му. След операцията един месец бил на пасирА. хрА., като се хранел пет пъти през деня на малки порции. След това трябвало да бъде захранван за период от два месеца. Имал загуба на тегло от 15 кг. На свидетелката било обяснено, че ищецът минимум две години не трябва да вдига нищо тежко.