Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 66 от 09.05.2022, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Наказателно дело за възобновяване 12/2022
Вид
Решение № 66
Подписан
09.05.2022
В сила
09.05.2022
Състав
Янко Димитров Янков, Светослава Николаева Колева, Даниела Петрова Костова

Цитирани разпоредби

  • чл.257 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.61 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.64, ал.1, ал.2 и ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.64, ал.1, ал.2 и ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.64, ал.1, ал.2 и ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.66 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.67 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.130, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.131, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.131, ал.2, т.3 · Наказателен кодекс
  • чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.270 · Наказателен кодекс
  • чл.270, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.274а, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.66 · Наказателен кодекс
  • чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.315 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 339, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.348 ал.1 т.1-3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.348 ал.1 т.1-3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.348 ал.1 т.1-3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 419 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.421, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1, т. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 426 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Варна, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора Ст. Д. Анд. като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Наказателно дело за възобновяване № 20223000600012 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Образувано е по искане, подадено от осъденото лице Н. П. Р., ЕГН **********, за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 773/2020г. на Районен съд – гр. Силистра и по ВНОХД № 156 /2021г. на Окръжен съд Силистра. Искането се основава на чл.422, ал. 1, т. 5 от НПК, вр. чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК. Излагат се съображения за неизпълнение от съда на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Твърди се, че първоинстанционната присъда и въззивното решение са постановени при допуснати съществени процесуални нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК, изразяващи се в нарушение на закона, довело до явна несправедливост на наложеното наказание. Сочи се недоказаност на обвинението, липса на доказателства за авторство на деянието и за неговата съставомерност. Изтъква се, че инстанциите по същество не са изпълнили задължението си за обективно и всестранно разследване за установяване на обективната истина, с което били нарушили задълженията си по чл.13 и чл.14 НПК. Освен това са отхвърлили редица доказателствени искания на защитата, с което отново била пропусната възможността доказателствената маса по делото да бъде попълнена ; твърди се неправилно приложение на материалния закон, тъй като двамата полицейски служители не осъществявали служебни задължения на инкриминираната дата, а свое лично решение да посетят осъденото лице Р., а дори да се приеме, че е налице неизпълнение на дадено полицейско 1 разпореждане, то следва да се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.257 от ЗМВР, а не като престъпление по чл.270 от НК; по отношение на престъплението по чл.131, ал.2, т.3, вр.чл.130, ал.1 от НК се твърди недоказаност на авторството на деянието; поддържа се искане за постановяване на съдебен акт, с който осъденото лице да бъде оправдано, а - в условията на евентуалност - за отмяна на постановения акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда или за намаляване на наложеното наказание.

В съдебно заседание пред ВАпС, защитникът на осъденото лице Н. П. Р.

– адв. О.Б. от АК Русе, поддържа становището, застъпено в искането за възобновяване, като моли съда да го уважи. Развива същите съображения, изложени в сезиращия документ – за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, несправедливост на наказанието. Иска се връщане на делото за ново разглеждане от втората инстанция.

Прокурорът от ВАпП изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение.

Осъденото лице Н. П. Р., редовно уведомен за образуваното по негово искане производство пред ВАпС, не се явява и съответно не е изразил личното си становище.

Варненският апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК и съдържа доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл.422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК. Същото е направено в срока по чл.421, ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е неоснователно.

С присъда № 28 от 18.05.2021г., постановена по НОХД №773/2020г., Силистренският районен съд е признал подсъдимия Н. П. Р. за виновен в това, че на 25.02.2020г. в гр.Тутракан, обл.Силистра, около 16:30ч. на територията на „Индустриален парк-Тутракан“, на адрес „Ана Вентура“ №5а, противозаконно попречил на орган на властта - мл.инспектор Т.Ф., на длъжност полицай в група „Охранителна полиция“ в РУ- Тутракан при ОД МВР-Силистра и на мл.инспектор И.В.И. на длъжност полицай.водач на патрулен автомобил в група „Охранителна полиция“ в РУ-Тутракан при ОД МВР-Силистра да изпълнят задълженията си по опазване на обществения ред, съгласно дадените им правомощия по чл.64, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗМВР, като не е изпълнил дадените му устно разбираеми полицейски разпореждания, включително и да преустанови противоправното си поведение, поради което и на основание чл.270, ал.1 НК и чл.36 и чл.54 НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца.

Признал е подс.Н. П. Р. за виновен в това, че на същата дата и място 2 чрез удар със крак е причинил телесни увреждания, представляващи разстройство на здравето неопасно за живота на мл.инспектор Т.Ф., на длъжност полицай в група „Охранителна полиция“ в РУ-Тутракан при ОД МВР-Силистра, поради което и на основание чл.131, ал.2, предл.4, т.3, вр. чл.130, ал.1 НК и чл.36 и чл.54 НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от една година.

Признал е подс.Н. П. Р. за невинен в това, на същата дата и място противозаконно да е повредил 2бр. пагони, тип тунел, част от форменото облекло на мл.инспектор Т.Ф., на длъжност полицай в група „Охранителна полиция“ в РУ-Тутракан при ОД МВР- Силистра и на мл.инспектор И.В.И. на длъжност полицай-водач на патрулен автомобил в група „Охранителна полиция“ в РУ- Тутракан при ОД МВР-Силистра, носени по ЗМВР, поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал за престъплението по чл.274а, ал.3 НК.

На основание чл.23, ал.1 НК съдът е определил едно общо наказание до размера на най-тежкото, а именно лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което на основание чл.66 от НК е отложил за срок от три години.

РС- Силистра се е произнесъл и по сторените по делото разноски, чието заплащане е било възложено на осъденото лице Н. П. Р..

С Решение № 45/26.11.2021г., постановено от състав на Окръжен съд Силистра по ВНОХД № 156/2021г., присъдата е била изцяло потвърдена.

Изложените в искането за възобновяване съображения сочат, че искателят се позовава на чл.422, ал.1, т.5 от НПК, аргументирайки претенцията си за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 – 3 от НПК, предвидени в закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

В искането преобладават аргументи за необоснованост както на първоистанционната присъда, така и на потвърдителното въззивно съдебно решение. В тази връзка е необходимо в принципен план да се отбележи, че необосноваността на съдебните актове не е самостоятелно касационно основание. В производството по възобновяване са приложими именно правилата за касационното производство /арг. от чл. 426 НПК/, съгл. които проверяващият съд не може да установява нови фактически положения и проверката относно правилното приложение на материалния закон се извършва на базата на установените от редовните съдебни инстанции факти и обстоятелства, стига при формирането на вътрешното убеждение на решаващите съдилища да не са били допуснати процесуални нарушения.

Преценките относно достоверността, достатъчността на събраните доказателства и способността им или тяхната невъзможност да подкрепят и да обосноват обвинението представляват аспект на вътрешното убеждение и също не подлежат на касационен контрол, стига при формирането им да са били спазени изискванията за извършване на комплексна, обективна и обоснована оценка на всички, събрани по делото, доказателства и в присъдата, респ. във въззивното съдебно решение да са били изложени 3 убедителни аргументи за причините, поради които едни от доказателствените източници се третират като достоверни, а други - не и ако тази преценка съответства на действителната доказателствена стойност на тези източници. В този смисъл е и трайната практика на ВКС на РБ, напр. Решение № 20 от 21.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 608/2008 г., III н. о Решение № 21 от 11.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2309/2013 г., III н. о., Решение № 23 от 25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1759/2014 г., III н. о. и др. Настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество.

Подлежи на проверка само правилността на подхода при формиране на вътрешното убеждение във връзка с оценката на доказателствата и при изпълнение на задълженията за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото.

Доводът за неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал.

1, т.2 НПК, се свежда до твърденията, че инстанциите по същество са нарушили задълженията си по изясняване на обективната истина по делото.

Тъй като посоченото обстоятелство представлява отменително основание от категорията на абсолютните такива по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 1 НПК , ВАпС счита, че трябва да се занимае първо с него. Прочитът на материалите по делата на РС и ОС Силистра не установява наличие на претендираното нарушение. Напротив – осъденото лице е участвало лично в съдебните производства, като е разполагало с възможността както да изложи своята позиция, така и да участва в събирането на всички доказателства, включително и при разпита на тримата полицейски служители - свидетелите И.В.И., Т.Т.Ф. и Г.Д.Г., извършили полицейската проверка на работното място на осъденото лице. Доказателствените искания на защитата пред инстанциите по същество са се изчерпали с искане за допускане до разпит като свидетел майката на осъденото лице – Н.Н.Д. и то е било уважено от РС Силистра.

По настоящото дело вътрешното убеждение на инстанциите по същество е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на чл. 314 и чл.315 НПК всички възможни и необходими доказателства за обективното, всестранно и пълно изясняване механизма на инкриминираното деяние. Данните от доказателствените средства са оценявани в съответствие с тяхното действително съдържание. В тази насока, направеното възражение е неоснователно. При това положение, вътрешното убеждение на съда не може да бъде предмет на самостоятелна проверка, защото е формирано в съответствие с основните изисквания на процесуалния закон, включително и на чл. чл. 13, 14, 18, 107, ал. 3 НПК. В мотивите на първата инстанция, и във въззивното решение, в съответствие с изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК, съдилищата по същество са посочили, че в основата на своите изводи по фактите те са поставили писмените и гласните доказателства и доказателствени средства, за сметка на обясненията на подсъдимите Р.. Макар мотивите към първоинстанционната присъда да страдат от известна доза 4 липса на доказателствен анализ, този недостатък е бил отстранен от въззивния съд, който е подложил на внимателен анализ обясненията на осъденото лице, съпоставил ги е с показанията на свидетелите-очевидци на инцидента (не само с тези на полицейските служители, но и на свидетелите С., М., М., Ч., Ч., Ч. и Ч..

В решението на инстанциите по същество да дадат вяра именно на тези свидетели няма нищо нелогично, тъй като това са лицата, възприели пряко и непосредствено събитията, вкл. и тяхната предистория.

Осъденото лице Р. се е възползвало от правото си да дава обяснения.

Съдилищата по същество са изложили убедителни аргументи защо не са дали пълна вяра на заявеното от него –че е бил отклонен от работния процес от тримата полицейски служители, че е бил брутално бит и отвлечен. От една страна, тези обяснения не кореспондират с установената чрез гласни и писмени доказателства и доказателствени средства фактическа обстановка, а от друга те са израз на неизменното право на защита на всяко подсъдимо лице. За разлика от защитата, и тази инстанция не съзира в кориците на делото каквито и да било други преки доказателствени източници, които да опровергават писмените доказателства по делото и заявеното от свидетелите И., Ф. и Г., че на 25.02.2020 г. са изпълнявали служебните си задължения като полицаи в група „Охранителна полиция“ към РУ-Тутракан при ОД МВРСилистра и в това си качество те са осъществили контакт с осъденото лице на работното му място. Това им качество от своя страна обуславя особената защита, призната от чл.5 от ЗМВР: „Служителите на МВР при изпълнение на служебните си задължения са физически неприкосновени и се ползват с особената закрила на закона“. От това тяхно качество произтича и тяхната компетентност да издават устни разпореждания (арг.чл.64, ал.1 и ал.2 ЗМВР) и съответно задължението на гражданите за изпълнение на тези разпореждания.