Решение № 7634 от 15.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7634 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

П. Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. В.А като разгледа докладваното от П. Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100506300 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 600 от 13.01.2025г., постановено по гр.д. № 21772 /2024г. по описа на СРС, 29-ти състав, изменено в частта за разноските с определение № 17044 от 11.04.2025г., постановено по същото дело, „ГП Авиейшън“ ЕООД е осъден да заплати на Д. П., на основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснение с повече от три часа на редовен пътнически полет № IV677 от 30.07.2022 г. на ответника по маршрута Нюрнберг, Германия – Прищина, Косово, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.04.2024 г. до окончателното плащане, както и на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 550,00 лева – сторени разноски в първоинстанционното производство, сумата в размер на 537,72 лева – сторени разноски в производството по ч. гр. д. № 14864/2024 г. на СРС, 74 състав и сумата от 617,72 лева, представляваща сторени разноски в изпълнително дело № 1099/2024г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 в КЧСИ.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ответника „ГП Авиейшън“ ЕООД, в която са развити съображения за неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателят поддържа, че бил неправилен изводът на първоинстанционният съд, че закъснение, възникнало поради закъснения на предходни полети, както и техническа повреда, не представлявали „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, пар. 3 от Регламента. Сочи, че графикът на полетите се контролирал от съответното РВД, поради което закъснение на предходен полет нарушавало целия летателен график и представлявало обстоятелство извън контрола на авиационния оператор. Не могла да бъде предвидена и повредата на самолета, която също била установена. Закъснението на предходния полет било от 3,30 часа, от които 2,56 часа поради техническо закъснение и 34 минути поради проблеми със сигурността на летището. Впоследствие останалите 26 минути от закъснението били свързани с чакане на разрешение за излитане от РВД, което също не 1 било по вина на оператора. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът Д. П. е подал отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност. Въззиваемата страна сочи, че ответникът не бил доказал твърденията си за закъснение на предходен полет поради извънредни обстоятелства, както и че бил взел всички разумни мерки за предотвратяване на закъснението. Във отговора на въззивната жалба са преповторени изложените в обжалваното решение мотиви. Искането към съда е да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

По предявения иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г., в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между него и ответника е сключен договор за въздушен превоз на пътници за полет IV677, който е следвало да се изпълни на 30.07.2022г. по направление от летище Нюрнберг, Германия до летище Прищина, Косово, че се е явил за регистрация съобразно изискванията на превозвача, закъснението на полета с повече от 3 часа, както и размера на претендираното обезщетение, включващо разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже да докаже докаже възраженията си за наличие на извънредни обстоятелства, довели до закъснението на полета, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.

В първоинстанционното и настоящото въззивно производство са безспорни между страните обстоятелствата, че между Д. П. като пътник и „ГП Авиейшън“ ЕООД като авиационен оператор е сключен договор за въздушен превоз на пътници за извършван от оператора полет IV688, планиран за излитане в 20,45ч. на 30.07.2022г. от летище Нюрнберг, Германия и кацане в 22,35ч. на 30.07.2022г. на летище Прищина, Косово, както и че пътникът се е явил на гишето за регистрация в съответствие с изискванията на превозвача.

Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от приетия в първоинстанционното производство електронен билет.

Безспорен е и въпросът, че процесният полет е изпълнен от оператора с повече от три часа закъснение, както и че разстоянието между двете летища по метода на дъгата на големия кръг е 1088 км. Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват и от представените пред СРС извлечения от електронни страници относно статуса на полета и електронен измерител на разстоянието между двете летища.

Следователно между страните не е налице спор и са ангажирани доказателства за всички подлежащи на доказване от ищеца материалноправни предпоставки за уважаване на предявената от него искова претенция.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху релевираното от ответника възражение за наличие на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, пар. 3 от Регламента, обосноваващи право на отказ от изплащане на процесното обезщетение, настъпили при предходна ротация на същото въздухоплавателно средство. В тази насока съдът намира следното.

2

Както е изяснено с решение на Съда /четвърти състав/ от 11.06.2020г. по дело C-74/19 /Transportes Aéreos Portugueses/, член 5, параграф 3 във връзка със съображение 14 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение или отмяна на полет, опериращ въздушен превозвач може да се позове на „извънредно обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство друг полет, при условие че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и закъснението или отмяната на следващия полет, което запитващата юрисдикция трябва да прецени, като има предвид по-специално начина на използване на съответното въздухоплавателно средство от съответния опериращ въздушен превозвач.

Сходни съображения СЕС е изложил и в решение на Съда /четвърти състав/ от 22.04.2021г. по дело С-826/19 /Austrian Airlines/, с което е прието, че член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение на полет при пристигането, опериращият въздушен превозвач може да се позове на извънредно обстоятелство, което е засегнало не посочения закъснял полет, а предишен полет, опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство, в рамките на неговата предпредпоследна ротация, при условие че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и голямото закъснение на следващия полет при пристигането, което запитващата юрисдикция трябва да прецени, като има предвид по-специално начина на използване на разглежданото въздухоплавателно средство от съответния опериращ въздушен превозвач.

В конкретния случай за доказване на релевираните от него възражения относно извънредни обстоятелства, засегнали полет от предходна ротация на въздухоплавателното средство, жалбоподателят-ответник е ангажирал летателен и технически дневник на въздухоплавателно превозно средство B737 – 499 с рег. № LZ-GPA от който се установява, че е установен дефект на въздухоплавателното средство, а именно „лява позиционна габаритна светлина – не работи“. Като коригиращо действие е посочено „лява позиционна габаритна светлина – заменена в съответствие с ръководството за поддръжка на самолета“. Посочено е, че дефектът е установен при полет GPX 677 от 30.07.2022г. от летище Нюрнберг до летище Прищина. Самолетът е одобрен за пускане в експлоатация на 31.07.2022г. Като период на блокирано време в дневника е посочено 1,51 ч.

Видно от така представения летателен и технически дневник, въздухоплавателното средство, с което е било планирано извършването на процесния полет GPX 677 / IV 677 от 30.07.2022г. е било засегнато при неизяснена предходна ротация на същата дата от техническа повреда, изразяваща се в неработеща лява позиционна габаритна светлина и това е наложило забава за нейната замяна.

Съгласно разрешението, дадено с т. 23 – т. 25 и т. 28 – т. 29 от решение на Съда /осми състав/ от 13.06.2024г. по дело C‑385/23 (Finnair), тъй като член 5, параграф 3 дерогира принципа на правото за правото на обезщетение на пътниците и предвид целта на Регламент № 261/2004, която, видно от съображение 1 от него, е да се осигури високо равнище на защита на пътниците, понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на посочения член 5, параграф 3 трябва да се тълкува стриктно (вж. в този смисъл решение от 17 април 2018 г., Krüsemann и др., C‑195/17, C‑197/17—C‑203/17, C‑226/17, C‑228/17, C‑254/17, C‑274/17, C‑275/17, C‑278/17—C‑286/17 и C‑290/17—C‑292/17, EU:C:2018:258, т. 36 и цитираната съдебна практика). В това отношение следва да се припомни, че с понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 се обозначават събитията, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да бъде предмет на преценка във всеки отделен случай (вж. в този смисъл решение от 23 март 2021 г., Airhelp, C‑28/20, EU:C:2021:226, т. 23 и цитираната съдебна практика). Така, освен ако не са изпълнени двете кумулативни условия, припомнени в предходната точка, техническите неизправности сами по себе си не представляват „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 (вж. в този смисъл решения от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann, C‑549/07, EU:C:2008:771, т. 25, и от 12 март 2020 г., 3

Finnair, C‑832/18, EU:C:2020:204, т. 39). В това отношение Съдът е постановил, че предвид особените условия, при които се извършва въздушният транспорт, и степента на технологична сложност на самолетите, функционирането на самолетите неизбежно води до технически проблеми, повреди или преждевременно и неочаквано излизане от строя на някои самолетни части, и въздушните превозвачи в дейността си обичайно се сблъскват с такива проблеми (вж. в този смисъл решение от 4 април 2019 г., Germanwings, C‑501/17, EU:C:2019:288, т. 22 и цитираната съдебна практика). От това следва, че разрешаването на технически проблем, произтичащ от повреда, липса на поддръжка на самолет или от преждевременно и неочаквано излизане от строя на някои самолетни части, се счита за присъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач (вж. в този смисъл решения от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann, C‑549/07, EU:C:2008:771, т. 25, от 17 септември 2015 г., van der Lans, C‑257/14, EU:C:2015:618, т. 41 и 42, и от 12 март 2020 г., Finnair, C‑832/18, EU:C:2020:204, т. 41).