Определение № 588 от 17.09.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 588 гр. Варна, 16.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20243001000453 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба на Г. И. И., представляван от адв. В. И. от ПАК, срещу определение № 982/23.07.2024г., постановено по т. д. № 106/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, за освобождаване му от заплащане на държавна такса за обжалване на поставеното по същото дело решение № 148/03.04.2024г. в размер на 17 423.44 лева, и държавна такса за обжалване на определение № 617 от 07.05.2024г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, в размер на 15 лв.

С доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт се претендира неговата отмяна и постановяване на определение, с което да бъде уважено искането по чл. 83, ал. 2 ГПК. В жалбата се твърди, че въпреки правилно установените от окръжния съд факти и обстоятелства относно семейното и имущественото състояние на ищеца, искането е отхвърлено поради необоснования извод, че молителят препятства установяване на действителното му имуществено състояние.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима. Препис от жалбата не се връчва.

1

Съставът на ВнАпС, като взе предвид данните по делото и изложените в жалбата оплаквания, приема следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателят Г. И. И., който е с процесуалното качество на ответник в първоинстанционното производство по т. д. № 106/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, е подал в съответните срокове въззивна жалба срещу решение № 148/03.04.2024г. и частна въззивна жалба срещу определение № 617 от 07.05.2024г., с което е отхвърлена молбата му, разгледана по реда на чл.

248 ГПК, за присъждане на разноски за исковото производство. Общият размер на дължимата сума за държавни такси по двете жалби е 17 438.44 лв.

/17 423.44 лв. по въззивната жалба и 15 лв.- по частната жалба/.

Във въззивната и частната жалба са обективирани искания за освобождаване на жалбоподателя от заплащането на държавни такси, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Молителят е представил декларация, в която заявява, че не получава месечен доход; не е семеен; не притежава недвижими имоти и МПС, акции, парични влогове; не дължи издръжка на трети лица.

Сезираният с искането по чл. 83, ал. 2 ГПК ВОС е разпоредил служебно изискването на справки от НОИ, НАП, КАТ, АВп СВп, БНБ, от които се установява, че Г. И. не е получавал обезщетение за безработица, временна неработоспособност и помощи от ДОО и пенсия, не притежава ППС, последният трудов договор с ответника е прекратен на 31.08.2019г.; на 25.04.2024г. ответникът се е разпоредил безвъзмездно в полза на трети лица със собствените си идеални части от 8 недвижими имота, находящи се в с.

Близнаци, общ. Аврен на 25.04.2024г.

На молителя са дадени указания от първоинстанционния съд за ангажиране на данни за получени приходи и извършени разходи за период от 12 месеца назад и техните източници. В изпълнение на указанията, с молба вх.

№ 18126/15.07.2024г. той заявява, че е в депресия в резултат от действията на банката, бил съсипан ментално, емоционално и физически, поради което не е в състояние да работи пълноценно каквото и да било. Декларира, че не е получавал приходи през период от 12 месеца назад, както и няма разходи, с изкл. на такива за храна, които били поети от майка му.

С обжалваното определение решаващият съдия не е направил необходимия за отхвърлянето на искането извод, че молителят разполага с достатъчно парични средства и би могъл да заплати следващите се по делото 2 държавни такси в размер на 17 438.44 лв., а че той създава пречки за установяване на действителното му имуществено състояние, тъй като не представя доказателства за причините, поради които твърди, че не е в състояние да реализира доходи.

Определението е неправилно, като съображенията за този извод са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, която е с подчертано социална функция, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят. При преценка за основателността на молбата за освобождаване от такси и разноски съдът взема предвид: доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани релевантни обстоятелства.

От декларацията на молителя Г. И. И., който е в трудоспособна възраст / 37 г./, както и от изисканите служебни справки от съда се установява, че същият не притежава недвижими имоти, МПС и влогове на негово име, не получава наеми, рента и аренда от земеделски земи и други имоти, не получава дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в други търговски дружества. Същият не е зает по трудово правоотношение от 2019г.

Съвкупната преценка на изследваните предпоставки от кръга на посочените в чл. 83, ал. 2, т. 1 – т. 7 ГПК, съпоставени с размера на задължението за заплащане на държавни такси, което вече е възникнало с подаването на въззивна и частна жалба, позволяват да се направи обоснован извод, че ответникът Г. И. И. не разполага с парични средства за заплащане на държавни такси, следователно са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК.

Произнасянето по молба по чл. 83, ал. 2 ГПК не може да се основава на предположения за реализирани доходи и имущество на молителя, за каквито няма данни.

Поради противоречивите правни изводи на двете инстанции относно предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК, обжалваното определение следва да бъде отменено, като се постанови друго, с което искането да бъде уважено.

Воден от горното, съставът на ВнАпС, ТО,

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 982/23.07.2024г., постановено по т. д. № 106/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Г. И. И.- ответник в производството по т. д. № 106/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, от заплащане на държавна такса за обжалване на поставеното по същото дело решение № 148/03.04.2024г. в размер на 17 423.44 лв., и държавна такса за обжалване на определение № 617 от 07.05.2024г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, в размер на 15 лв., на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4