Решение № 197 от 17.03.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Шумен, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VI-И СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Цв. Марков при участието на секретаря Ана В. Пушевска като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело № 20253630100467 по описа за 2025 година

Производството е образувано по депозирана в съда молба от Р. В. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 21, вх.1, ет.8, ап.23 против В. ДЕЯНОВ И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Шумен, бул.“***“ № 33, вх.1, ет.6. в която посочва, че с ответника са били във фактическо съпружеско съжителство. На 23.02.2025 г., на 24.02.2025г. и на 26.02.2025 г. в гр.Шумен, същият извършил актове на домашно насилие спрямо молителката, изразяващи се в психически тормоз, отправяйки обидни думи накърняващи достойнството й и заплашителни такива, застрашаващи здравето и живота й. Също така на последната дата нанесъл удар на молителката в лицето - в областта на носа и устата. Депозирана е и декларация по смисъла на чл.9 от ЗЗДН. Иска от съда да наложи съответните мерки по ЗЗДН.

В съдебно заседание молителката и нейният процесуален представител сочат, че молбата е основателна, подадена е в срок и иска от съда да се приложат исканите мерки по ЗЗДН за максимален срок.

Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не взема отношение по молбата за домашно насилие.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Страните са били във фактическо съпружеско съжителство до август 2024г., като имат и общо дете – Д., роден през 2021г.

В хода на производството са разпитани свидетелите: Д.Г. А., майка на молителката и Д.Д.П..

Д. А. разказва, че сега страните не живеят заедно. На 23 февруари Р.

1 дала детето на бащата да се видят, а по-късно той отказал да го върне От това възникнал конфликт, като В. започнал да обижда Р., по време на видеовръзка с думите „боклук, мръсна курва“ и заплашил да й подпали колата. Заплашил я думите: „Аз съм те поръчал и ти няма да живееш“. На следващия ден 24-ти февруари, докато Р. е на работа, В. й се обадил и казал: „парцал с парцал, какво искаш, да дойда да те пребия пред колегите ти“, както и „… казах ти, боклук с боклук, колко пъти да ти обяснявам, аз ще замина с детето и ти няма да го видиш повече“. На 26 февруари при друга среща във връзка с детето, В. си изгасил цигарата в якето на Р. и я ударил леко. Според свидетелката нещата ескалирали, когато Р. му казала, че ще заведе дело за родителските права. Подобни случаи имало на 01,02 и 03 март. След подадена жалба на 04.03. в полицията В. заминал някъде.

Д.Д., посочва, че познава Р. от раждането й, защото са съседи и живеят врата срещу врата. Познава В., с когото Р. е разделена. Посочва, че от 22 февруари Р. е подложена на постоянен тормоз от В.. Не му отказвала да му дава детето, но е чувала да й казва: „боклук мръсен, върни ми детето, искам си детето“ и да се заяжда с нея. Отправял заплахи: „Ще те пребия, ще те заколя, боклук долен, курва“. Посочва като дати за това 24-ти и 26-ти февруари. Знае, че пред баща си В. е блъскал Р., гасил цигарата в якето , ударил й шамар и тя от страх извикала полиция. На 03.03.2025г. детето било болно, но той дошъл да го вземе, блъскал вратата и я обиждал. Изпращал съобщения по телефона, „ще те убия, ще те заколя, имам нож, пращал снимка, че е пред входната врата“, писал: „Ако не слезеш, ще се кача горе и няма да избирам“. Възприела всичко това като заплахи.

Съдът е събрал като относими по делото представените с исковата молба и служебно изискани писмени доказателства, както следва: декларация по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0975/25.05.2022 г.; служебна справка от 28.02.2025 г. от деловодната програма на съда относно обстоятелството, има ли друго образувани дела по реда на ЗЗДН между страните; справка за съдимост на В.

Д. И. рег. № 250228005000100374 вх. рег. № 3912:28.02.2025 г.; справка за съдимост на Р. В. А., рег. № 250225005000100373, вх. рег. № 3913:28.02.2025 г.

Относно извършено домашно насилие по отношение на Р. В. А..

Съгласно разпределението на тежестта за доказване по чл.154 от ГПК, в тежест на пострадалото лице е да докаже по безспорен начин акта на осъществено домашно насилие, в т.ч. и да установи формите му на проявление - физическо или психическо. Към молбата е приложена и изискуемата се по реда на чл.9, ал.3 от ЗЗДН декларация, в която пострадалото лице е декларирало извършеното домашно насилие. Видно от съдържащите се в нея реквизити, декларацията има значение на доказателство за заявените с нея факти, което при липса на други доказателства, следва да бъде съобразено от съда при преценка за основателността на молбата. С това си съдържание, декларацията може сама по себе си, да се ползва като доказателство в подкрепа на заявените с молбата по чл.4 и сл. от ЗЗДН обстоятелства.

Обсъдена във връзка с останалите доказателства, същата се явява безспорно и категорично потвърдена. Според чл.13, ал.1 от ЗЗДН в производството по 2 издаване заповед за защита са допустими всички доказателствени средства по ГПК, като при липса на други доказателства /чл.13, ал.3 от ЗЗДН/, заповедта се издава само на основание декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН.

Съдът приема, че не само декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН е доказателство в настоящото производство, което да доказва наличието на домашно насилие по смисъла на закона по отношение на пострадалата.

Ангажираните в този смисъл доказателства разгледани отделно и в тяхната цялост навеждат до извод за физическо насилие. Сочат се данни за задълбочени конфликти между страните и за факти, сочещи, че са извършени актове на насилие спрямо пострадалата. На основание чл.235, ал.3 от ГПК, съдът взема предвид и фактите настъпили, след предявяване на първоначалната молба, които са от значение за спорното право. Съдът взема предвид и чл.15, ал.3 от ЗЗД, че ако до приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство ответникът извърши нов акт на домашно насилие спрямо молителя, последният може да подаде допълнителна молба за защита, която съдът разглежда в рамките на образуваното производство. В този смисъл, съдът приема молбата от 28.02.2025г. за допълнителна такава по см. на чл.15, ал.3 от ЗЗД.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, които кореспондират с всички доказателства по делото, като приема, че това е реалната фактическа обстановка. Свидетелите са преки очевидци на случилото се между страните и техните показания съвпадат по същество помежду си, относно конфликтът между страните по време и място, относно травматичните увреждания и относно последиците след извършеното домашно насилие.

Обобщавайки изложеното от фактическа и от правна страна, съдът приема, че са налице предпоставките, при които законът предвижда мерки за закрила срещу домашно насилие. Носещият доказателствената тежест в процеса е провел успешно пълно и главно доказване на твърденията си, от което да следва категоричен извод за осъществен акт на домашно насилие.

Съгласно легалната дефиниция на чл.2, ал.1 от ЗЗДН - Домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от определена категория лица спрямо друга, в която попадат страните по настоящото производство. За да бъде окачествено едно действие като "психическо насилие" е необходима известна степен на агресия, различаваща се от обичайните спорове и конфликтни ситуации, възникващи между съжители по повод разрешаването на битови и лични проблеми. Агресивното поведение следва да е насочено към накърняване на лично или имуществено благо, а преценката дали е налице психическо насилие, следва да се прави винаги конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.

При така посоченото по-горе, съдът е намерил, че молбата на 3 пострадалото лице е допустима, подадена е в срока визиран в чл.10, ал.1 от ЗЗДН, по същество се явява основателна и в този смисъл приема, че по отношение на Р. В. А. е осъществен акт на домашно насилие от В. Д. И., на 23.02.2025 г., 24.02.2025г. и 26.02.2025 г. в гр.Шумен, изразяващо се в психическо и физическо насилие.

Ето защо и предвид извършеното домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, пострадалия следва да получи защита срещу извършителя, поради което съдът намира, че молбата следва да бъде уважена и на ответника да бъдат наложени мерките посочени в чл.5, ал.1 от ЗЗДН.

Относно мерките за защита по чл. 5, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие.

При определяне вида на необходимите в случая мерки за защита, съдът съобразява характера на осъществяваното насилие, настоящите и бъдещите отношения между страните.

Периодът, за който следва да е забранено на ответника да приближава жилището и местоработата на молителката, следва да бъде достатъчен, както с оглед предотвратяване на конфликтни ситуации, така и за евентуално доброволно уреждане на споровете между страните. В този смисъл период от 18 месеца, съдът намира за нормален и адекватен, предвид данните за задълбочени конфликти между страните и за факти, сочещи, че са извършени актове на насилие спрямо пострадалата. Исканото разстояние от 100 метра следва да се определи само по отношение на жилището на молителката, предвид на установените факти по делото за местоживеенето на страните. По отношение на местата за работа на молителката, същите се обществени места, на оживени улици и булеварди, за които разстояние не е адекватно да се приложи.

Ето защо, съдът следва да наложи мерките по чл. 5, ал. 1, т.1 и т.3 от ЗЗДН за максимално предвидения срок в чл. 5, ал. 2, а именно 18 месеца (осемнадесет месеца).

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА В. ДЕЯНОВ И., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.

Шумен, бул. „***“ № 33, вх.1, ет.6 да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р. В. А., с ЕГН: ********** с адрес гр. Шумен, ул. *** № 21, вх.1, ет.8, ап.23.

ЗАБРАНЯВА на В. ДЕЯНОВ И., ЕГН: **********, с постоянен адрес бул. „***“ № 33, вх.1, ет.6:

ДА ПРИБЛИЖАВА молителката Р. В. А., с ЕГН: **********, за срок от 18 месеца (осемнадесет месеца);

ДА ПРИБЛИЖАВА жилището на молителката Р. В. А., ЕГН:

**********, находящо се в гр. Шумен, ул. *** № 21, вх.1, ет.8, ап.23, на помалко от 100 метра, за срок от 18 месеца (осемнадесет месеца);

4

ДА ПРИБЛИЖАВА местоработата на Р. В. А., находяща се в гр.

Шумен, бул. „Велики Преслав“ № 6, магазин „Йеттел България“ ЕАД; както и втората месторабота в гр. Шумен, бул. „Преслав“ № 51 - Козметичен салон „Елена“, за срок от 18 месеца (осемнадесет месеца).

На основание чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН, ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

На основание чл.20 от ЗЗДН, заповедта за защита подлежи на НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.

В заповедта ДА СЕ ВПИШЕ предупреждение за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА В. ДЕЯНОВ И., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.

Шумен, бул. *** № 33, вх.1, ет.6 да заплати на Р. В. А., ЕГН: ********** с настоящ адрес гр. Шумен ул. *** № 21 вх.1, ет.8, ап.23 сума в размер на 600,00 лв. (шестстотин лева), представляваща сторените от молителката разноски за адвокатско възнаграждение

ОСЪЖДА В. ДЕЯНОВ И., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.

Шумен, бул. *** № 33, вх.1, ет.6 да заплати държавна такса по делото в размер на 25,00 лв.(двадесет и пет лева)

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му пред Окръжен съд - Шумен.

На основание чл.17, ал.3 от ЗЗДН, обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 5