Решение № 891 от 25.06.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 891 гр. София, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20231000501943 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 59 от 29.05.2023г., постановено по гр.дело №187/2022г. по описа на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви първоинстанционен търговски състав, е осъден Г. Ф. да заплати на Б. С. Г. сумата от 70 000 лева, на осн. чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на баща му С. Г. В., вследствие на ПТП настъпило на 27.09.2019год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.09.2022год. до окончателното изплащане на сумата, като предявения иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размери от 150 000 като неоснователен и недоказан.

Със съдебното решение е осъден Б. С. Г. да заплати на Г.

ФОНД сумата от 592 лв.,разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от Г. ФОНД, с която се обжалва съдебно решение № 59 от 29.05.2023г., постановено по гр.дело №187/2022г. по описа на СОС, І-ви първоинстанционен търговски състав,, в частта, в която е уважен предявения иск за заплащане на обезщетение за 1 причинени неимуществени вреди.

Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.

Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че водачът на неидентифицираното МПС има вина за настъпване на процесното ПТП.

Твърди, че изцяло вина за настъпване на процесното ПТП има наследодателеят на ищеца, който с поведението си е допуснал настъпването на ПТП- намирал се е в тъмната част на денонощието (23 ч.) легнал на пътното платно на градски път във висока степен на алкохолно опиянение (3 промила алкохол), облечен в тъмни дрехи . Така пострадалият се е превърнал в почти неразличимо в тъмнината, непреодолимо препятствие за водачите на МПС, което изключва вината на водача на неидентифицираното МПС. Твърди, че неправилно първоинстанционинят съд е приел,че водачът на МПС е имал принос до размера на 50% за настъпване на процесното ПТП.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно решение № 59 от 29.05.2023г., постановено по гр.дело №187/2022г. по описа на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви първоинстанционен търговски състав, в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск.

В условията на евентуалност твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като не е съобразил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, не е съобразил и утвърдени критерии като отношенията между ищеца и починалия, обществено-икономическите условия към датата на ПТП, задължителната и константна съдебна практика и е определил изключително висок размер на присъденото обезщетение. Твърди също, че първоинстанционния съд не е приложил правилно и разп. на чл.51 от ЗЗД и е определил изключително занижен процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. Излага подробни съображения във въззивната жалба.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени № 59 от 29.05.2023г., постановено по гр.дело №187/2022г. по описа на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви първоинстанционен търговски състав, и да постанови друга, с което да намали размера на 2 присъденото обезщетение. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна по въззивната жалба представя писмен отговор.

Оспорва жалбата, моли същата да бъде оставена без уважение.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Пред първоинстанционния съд е предявен от Б. С. Г. иск с правно осн. чл.557 ал.1 т.1 от КЗ за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на баща му С. Г. В., настъпила при ПТП на 27.09.2019г. в гр.Елин Пелин.

В конкретния случай, във въззивното производство, не е спорно по делото, обстоятелството, а това се установява и от приложеното по делото Постановлнеие за спиране на нак. производство на СОП от 23.11.2022г., че на 27.09.2019г. бащата на ищеца е претърпял ПТП на кръстовището на бул.“България“ и ул.“София“ в гр.Елин Пелин, като пешеходец с неидентифициран лек автомобил, в резултат, на което е настъпила смъртта на пешеходеца.

Ищецът са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение на неимуществените вреди, причинени им от смъртта на баща му. Починалият С. Г. В. е бил баща на ищеца Б. С. Г., видно от представеното удостоверение за наследници. Съгл. ППВС-4/61г. кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и обхваща найблизките роднини- низходящи, възходящи, съпруг, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно 3 решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество насрещната въззивната

Г. ФОНД е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. жалба на

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно осн. чл.2557 ал.1 т.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.

Съгл. разп. на чл.557 ал.1 т.1 от КЗ Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника Г. фонд следва да бъдат изпълнени няколко законови предпоставки, визирани в разп. на чл.557 ал.1 т.1 от КЗ: 1. Да е настъпило събитие, представляващо застрахователен риск по застраховка “гражданска отговорност”; 2. От застрахователното събитие да са претърпени неимуществени или имуществени вреди, достатъчно определими и в причинно-следствена връзка, съгл. критериите на чл.45 от ЗЗД; 3. Причинителят на деликта да е водач на неидентифицирано МПС; 4. ПТП да е настъпило на територията на Република България.

В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е да докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което, настоящата съдебна инстанция, в случая, приема за

4 сторено.

Съдът намира за неоснователно и недоказано възражението на ответната страна, направено своевременно в първоинстанционното производство и поддържано във въззивната жалба, относно липсата на вина за настъпване на процесното ПТП на водача на неидентифицираното МПС, предвид поведението на пострадалия пешеходец.

Съгл. разп. на чл.45 ал.2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. В случая тази оборима презумпция е оспорена от ответната страна. Доказателствената тежест е за ответника.

Настоящата съдебна инстанция, намира, предвид заключенията на приетите по делото две СМЕ и САТЕ, че пешеходецът с поведението си е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, но това поведение не изключва вината на водача на неидентифицираното МПС, което се е движело със скорост, несъобразена с пътните условия по оживени градски улици в гр.Елин Пелин, сравнително добре осветени в тъмната част на денонощието и водачът не е бил в състояние във всеки едни момент да предприеме аварийно спиране. Дори да се приеме за доказан факта, че пешеходецът е бил легнал в неподвижно състояние на пътното платно, то водачът на МПС е бил във възможност да го възприеме като препятствие от около 60-65 м. при движение на къси светлини и от около 120 м. при движение на дълги светлини, и да предприеме аварийно спиране или заобикаляща маневра, ако се е движел със съобразена с пътните условия скорост.

Като не е осъществил такова поведение водачът на неидентифицираното МПС е осъществил противоправно поведение и е довел до настъпване на процесното ПТП.

Неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателя, че пешеходецът с поведението си и поради тъмния цвят на дрехите, с които е бил облечен, се е превърнал в непреодолимо препятствие за движещите по пътното платно МПС. Съгл. чл.20 ал.2 от ЗДвП водачът на МПС е длъжен при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Съгл.§6 т.37 от ДР на ЗДвП "Препятствие на пътя" е 5 нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.

Никое човешко същество, дори да е легнало в неподвижно или безпомощно състояние на пътното платно не може да се отъждестви с препятствие на пътното платно по см. на посочените разпоредби.

Предявеният иск е основателен и доказан.

По наведените при условия на евентуалност възражения от ГФ във въззивната жалба и по размера на предявения иск и размера на приетия процент на съпричиняване на вредоносния резултат - в тази насока са наведените от жалбоподателя ГФ оплаквания.

Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди. Поправянето на нанесените неимуществени вреди е невъзможно да бъде постигнато чрез закупуване или набавяне на ново или подобно на вече унищоженото, поради което обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания, свързани в настоящия казус със загубата на изключително близък човек за всяка от ищците. Основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищците са отношенията им с починалия, мъчителното понасяне и трудното преживяване на загубата на близкия човек, н о така също и обществения критерий за справедливост и съдебната практика, които не позволвят обезщетението да загуби своя компенсаторен характер.

Съдът намира, че определената от първоинстанционния съд сума за обезщетение в размер на 140 000 лв. е силва завишена, както съобразно с критерия на чл.52 ЗЗД, така и предвид конкретната икономическа конюнктура в страната към датата на ПТП и съобразно определения размер на нормативно определените лимити на застрахователното обезщетение, които следва да служат като ориентир за размерите на дължимото обезщетение (в този смисъл задължителната съдебна практика по чл.290 от ГПК – Решение 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. Второ т.о на ВКС и пр.

6 най-актуална практика в същия дух на закона.) .

Настоящата съдебна инстанция изцяло кредитира събраните в първоинстанционното разглеждане на делото свид. показания и приема за доказан факта, че починалият е бил в близки и хармонични отношения с ищеца, но предвид неговата активна възраст и настъпила в миналото пълна еманципация (ищецът към датата на трагичното събитие е бил на 51 години), тай не е е разчитал на неговата материална и морална подкрепа в ежедневния си живот. Ищецът е преживял трудно и тежко загубата на своя баща, което несъмнено е довело до психологични и физиологични негативни промени, които обаче, не се доказа да са с необратим характер.