Решение № 5939 от 29.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5939 гр. София, 29.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20231110168006 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от Т ******* против Р. М. М. за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на задължения във връзка с топлоснабдяване на имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК ********** за които по ч.гр.д.№ 31018/2023 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно: 2 903,48 лева - главница за стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 06.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 439,24 лева - мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 04.05.2023 г., 54,46лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 06.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 10,75 лева - мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 04.05.2023 г.

Ответникът оспорва исковете с възражения, сред които и за погасяване по давност.

От страна на третото лице-помагач “ДИРЕКТ” ЕООД, конституиран на страната на ищеца, не е упражнено правото на участие.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала по силата на закона – въз основа на предвидени в закона факти, сред които законът не предвижда като условие да има изразена от страните по 1 сделката воля, респ. подаване на Заявление-декларация за откриване на партида. Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Ответникът има качеството на „клиент“ на ищеца по повод доставка на топлинна енергия като собственик на имота по наследство, което съдът намира за установено в достатъчно пълна степен поради липсата на оспорване на представените заедно с исковата молба документи на констативен нотариален акт и Списък на етажните собственици. Заявеното с Отговора оспорване, по повод което ответникът е поискал задължаване на ищеца да представи оригиналите на представените с исковата молба копия на документи, касае истинността само на копието /по същество се спори дали изобщо физически съществува оригинален документ/. Това оспорване не е оспорване на истинността на документа по смисъла на чл. 193 ГПК, поради което и с изтичане на срока за такова оспорване /за отговор на исковата молба/ следва, че документите се ползват с обвързваща доказателствена сила против ответника като съдържащи положен подпис на неговия наследодател като собственик в Списъка на етажните собственици. Заявеното с Отговора твърдение, че през периода м. 05. 2020 г.- м. м. 04.2022 г. процесният имот не е бил ползван, съответно не е налице потребена топлинна енергия, имплицитно съдържа признание, че е налице основание ответникът да е облигационна връзка с ищеца, от което също следва, че възражението за неистинност на копията на документите е само формално, тъй като не е обосновано с възражения по съществото на фактите.

От страна на ответника не е оспорено заключението на съдебнотехническата експертиза, което установява, че за първия отчетен период достъп за отчет не е бил осигурен, а е осигурен за втория период. За двата периода като за битово горещо водоснабдяване са били начислени количества на брой четирима обитатели, а а за втория период е бил осигурен, но са начислени служебно количества топлинна енергия за щранг-лирата, тъй като е без индивидуален разпределител.

Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, всички потребители са длъжни да осигурят достъп на представителите на лицето по чл. 139б ЗЕ; На потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия като отоплителни тела без уреди, а съгласно чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката това означава, че топлинната енергия за отопление се изчислява, като 2 инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход на сградата.

От страна на ответника не се твърди да е била заявена рекламация срещу отчета на показанията на отоплителните уреди, за топла вода и разпределението на енергията по изравнителните сметки, каквото право абонатите имат по чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, поради което съдът намира заключението за обосновано и кредитира направения с него извод, че са спазени нормативните правила и методика при определяне на задълженията за главница – за които заключението на СТЕ потвърждава, че са в общ размер 2 916,93 лв., след увеличаване/намаляване със сумите за доплащане в резултат от изготвянето на изравнителните сметки.

Произнасянето е ограничено до размер на претенцията - 2 903,48 лева.

Следва да се отбележи, че макар с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС да е отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, тази отмяна не води автоматично до отпадане на задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на доставената в имотите им топлинна енергия. Не се правоизключва извършването на доставка на топлинна енергия, а само методиката за изчисляването й, което касае претенцията по размер. За т. 6.1.1 от методиката, в Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 е посочено, че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Методиката отчита част от обективните критерии, но не всички, вещото лице не следва да замества методиката или да съставя изцяло нова формула, а следва единствено да добави липсващия параметър под формата на числен коефициент, който да бъде приложен върху полученото по реда на методиката количество топлинна енергия за сградна инсталация, и то ако е приложим и относим. В случая по делото не са представени доказателства, от които съдът да заключи, че процесната сграда етажна собственост има специфични характеристики, които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката респ. до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия.

Възражението за погасяване по давност е неоснователно. С оглед дата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК /06.06.2023 г./, следва, че по давност могат да бъдат погасени задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 30.03.2020 г., но такива задължения не са налице, тъй като най-старото задължение е за месец май 2020 г.

3

За задължението за услугата дялово разпределение - според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на Т ******* тази услуга подлежи на заплащане към Т *******, а от доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е обективно извършена, поради което с оглед трите отчетни периода и съдът кредитира изготвеното от съдебно-счетоводната експертиза заключение, според което за услугата дялово разпределение дължимата сума е в размер на 54,46лева.

По исковете за лихви за забава:

От заключението по ССЕ се изяснява, че при своята калкулация ищецът се е позовал на клаузата на т. 32.3 от ОУ от 2016 г., които са били в сила при изготвяне на изравнителните сметки, със сумите, по които е извършено счетоводно прихващане от ищеца, в случаите когато плащането на топлоенергия се извършва от абонатите въз основа на прогнозни месечни сметки и една изравнителна, след изготвянето на последната, продавачът издава данъчни дебитни и кредитни известия за разликите между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия.

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 /т.е. прогнозните задължения, за които се издават ежемесечни фактури/, ако не са заплатени в срока по ал.2. В случая от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по същество от страна на ищеца се претендира стойността на двете общи фактури, изготвени в съответствие с чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. Поради това и при липсата на определен срок за плащане, на основание чл.84, ал.2 ЗЗД, клиентът изпада в забава след покана. Ищецът не твърди и не доказва да е отправил покана до ответника за плащане на общите фактури, поради което и исковете за лихви са неоснователни.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за разноски е частично основателна –за 1055,58 лв. или 539,71 евро (от общо сторени в размер 1216,16 лв.) общо за исково и заповедно производство.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. М. М. с ЕГН:

**********, че дължи на Т ******* с ЕИК 8********************, на основание чл. 155, ал. 1, предл. 1-во от Закона за енергетиката и във връзка с топлоснабдяване на имот на адрес: гр. София, ЖК ********** следните задължения: 2 903,48 лева - главница за стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 06.06.2023 г. до изплащане на вземането, 54,46лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 06.06.2023 г. до изплащане на вземането - ЧАСТ от задълженията, за които по ч.гр.д.№ 31018/2023 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ предявените против Р. М. М. с ЕГН: ********** искове за задължения: 439,24 лева - мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 04.05.2023 г., 10,75 лева - мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 04.05.2023 г. - ЧАСТ от задълженията, за които по ч.гр.д.№ 31018/2023 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА Р. М. М. с ЕГН: ********** да заплати на Т ******* с ЕИК 8******************** сумата 539,71 евро – съдебни разноски.

Решението е постановено при участието на “ДИРЕКТ” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца Т *******.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5