Определение № 2546 от 02.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2546 гр. София, 02.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251000502541 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 16.09.2025 г. на ищеца Г. Т. А. срещу определение № 16871/12.09.2025 г. по гр. дело № 9381/2025 г. на Софийския градски съд, І-14 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ, а исковата молба е върната и производството е прекратено.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът е отхвърлил искането за правна помощ, като ищецът имал нужда от служебен адвокат. Поддържа се и, че неправилно е прието, че ищецът нямал правен интерес от предявения иск.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Г. Т. А. с искова молба от 19.08.2025 г. срещу Р. Р. – президент на Република България.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил монарх и държавен глава на Обединена Европа и на България. Посочено е, че през 1878 г. България не била освободена от турско робство, а това било станало по силата на издаден от ищеца на 13.08.2013 г. императорски указ. С предложение от 27.01.2020 г. ищецът предложил на президента денят 13-ти август да бъде обявен за национален празник на държавата, но отговор не е получил. Горните обстоятелства съставлявали обида и неуважение към държавата, на която ищецът бил „монарх“. Поради това ищецът желае ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 100 000 лв.

Към исковата молба е приложена молба с искане за освобождаване от такси и разноски за производството, както и за предоставяне на правна помощ чрез назначаване на служебен адвокат, мотивирана с тежко социално положение. В молбата се съдържа и декларация за имуществено и семейно положение, в която е декларирано, че ищецът не притежава недвижими имоти, автомобили и банкови сметки, инвалид е с ТЕЛК, бездомен, получава месечна пенсия от 667 лв., от които месечно плаща около 100 лв. за лекарства, като бил разведен от 1986 г.

С определението от 12.09.2025 г. съдът е уважил искането за освобождаване от такси и 1 разноски по делото. С обжалваната част от същото определение е оставено без уважение искането за правна помощ, като са приети основания за отказ по чл. 24, т. 1 и 2 ЗПП. Приет е за лишен от правен интерес предявеният осъдителен иск, тъй като изложението в исковата молба не сочи на такъв.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество е неоснователна.

По допустимостта на иска

Предмет на делото е осъдителен иск за парична сума. При осъдителните искове по правило правният интерес произтича от процесуалната легитимация, особено ако тя е типична – когато ищецът твърди, че притежава изискуемо вземане спрямо ответника, обосновано с посочени факти. В настоящата искова молба е посочено, че ищецът притежава вземане за обезщетение спрямо ответника, но то не е обосновано с факти срещу личността на ищеца, а се твърди, че описаните обстоятелства „съставляват обида и неуважение към държавата“. Държавата обаче е различен правен субект от ищеца, поради което няма как увреждане на самата държава да представлява увреждане на ищеца, за да може той да претендира обезщетение за вреди за себе си. В този смисъл ищецът не излага факти за собствено увреждане, а същият няма право за защитава чужди права, вкл. на държавата /чл.

26, ал. 1 ГПК/. Това от своя страна сочи на липса на легитимация за водене на делото, водеща до неговата недопустимост.

Искът обаче е недопустим и на друго основание. Ответник по същия е президента на републиката и се цели ангажиране на неговата гражданска деликтна отговорност за описано деяние, изразяващо се в бездействие. Съгласно чл. 103, ал. 1 от Конституцията президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.

Функционалният имунитет обхваща носенето на всякаква отговорност, без значение гражданска, наказателна или административнонаказателна. Аналогичен е и функционалният имунитет на магистратите по чл. 132, ал. 1 КРБ, по която разпоредба е формирана трайна съдебна практика – недопустими се явяват всички искове за ангажиране на гражданската отговорност в обхвата на имунитета. В конкретния случай в исковата молба се твърди, че ответникът в качеството си на президент на републиката не е отговорил на искане на ищеца, т.е. твърди се бездействие при упражняване на президентските функции. Бездействието по служба е в обхвата на имунитета по чл. 103, ал. 1 КРБ. Този имунитет не важи само в хипотезите на държавна измяна и нарушение на Конституцията, каквото в исковата молба не се твърди, а и то не подлежи на установяване в рамките на гражданско производство, а единствено пред Конституционния съд по реда на чл. 103, ал. 2 и 3 КРБ. Ето защо искът е недопустим и като предявен в нарушение на чл. 103, ал. 1 КРБ.

По искането за правна помощ

Предходно приетото за недопустимостта на иска предопределя изхода и по искането за правна помощ. Съгласно чл. 24, т. 2 ЗПП такава не се предоставя, ако претенцията е недопустима. Същевременно претенцията е и необоснована, доколкото самите фактически твърдения не водят до възникване на претендираното вземане, което също сочи основанието за отказ по чл. 24, т. 2 ЗПП. Съдържанието на исковата молба сочи и на кверулантен характер на същата, вкл. и поради отправените обиди към ответника, което не може да се толерира от съда.

Ето защо атакуваното определение в обжалваната част следва да се потвърди.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА определение № 16871/12.09.2025 г. по гр. дело № 9381/2025 г. на Софийския градски съд, І-14 състав, в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3