Решение № 34 от 22.03.2018, Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е №34

Град Несебър, 22.03.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕТЪР ПЕТРОВ

Като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 1174/2016г. по описа на Несебърския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

На 17.09.2007г. А.К.К. с ЕГН **********,***, е предявил съдебен иск, с който е поискал да бъде признато по отношение на Г.К.П. с ЕГН ********** ***, и Л.Х.В. с ЕГН **********, че е собственик на Незастроено място от 500 кв.м., находящо се в местността „Чолакова чешма”, землището на село Кошарица, община Несебър, представляващо УПИ ХVІІІ-**при граници: изток- парцел VІ – за озеленяване, запад- улица, север ХІІІ-11 и юг- ХІХ-**а по кадастралната скица на село Кошарица, съставляващ Поземлен имот с идентификатор *************с площ от 501 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия и начин на трайно ползване: незастроен имот за курортно-рекреационен обект, находящ се в село Кошарица, община Несебър, СО „Чолакова чешма”, при съседи: ************, ************, ************и ************, както и да бъдат осъдени да му предадат владението. Поискал е да бъдат отменени нотариални актове № 66, том 10, рег.№ 6424, дело № 1767/2005г. на нотариус М. Бакърджиева, и № 174, том 11, рег.№ 5712, дело № 2090/2007г. на нотариус С. Ангелов. Въз основа на този иск е образувано гр.д.№ 643/2007г. по описа на Несебърския районен съд. С постановеното по това дело Решение № 137/22.12.2008г. е уважен положителния установителен иск, като наред с това ответникът Л.Х.В. е била осъдена да предаде владението върху имота на А.К.К.; отменен е нотариален акт № 66, том Х, рег.№ 6424, нот. дело № 1767/2005г. на нотариус с район на действие Несебърския районен съд, с който Г.П. е била призната за собственик по давностно владение на недвижимия имот, като неверен, а е отхвърлен иска за отмяна на нотариален акт № 174, том ХІ, рег.№ 5712, нот. дело № 2090/2007г. на нотариус с район на действие Несебърския районен съд. Решението е било предмет на въззивен контрол, като с Решение № VІ-6/12.02.2010г., постановено по гр.д.№ 302/2009г. по описа на Бургаския окръжен съд, то е оставен в сила. Решението на въззивния съд е било отменено с влязло в сила Решение № 381/11 от 21.03.2012г. по гр.д.№ 756/2010г. на ВКС, І г.о., а делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С влязло в сила Решение № І-109 от 28.09.2012г., постановено по в.гр.д.№ 590/2012г., Бургаският окръжен съд отново е оставил в сила решението на първоинстанционния съд.

Въззивният съд, пред когото делото е било висящо под № 590/2012г. по описа на ОС-Бургас, е конституирал като страна в процеса И.А.К., на мястото на починалия на 17.11.2010г. ищец и неин наследодател А.К.К..

С Решение № 325/20.12.2016г. по гр.д.№ 4183/2016г. на ВКС, ІV г.о. е отменено на основание чл.304 от ГПК Решение № 137 от 22.12.2008г. по гр.д.№ 643/2007г. на Несебърския районен съд и потвърждаващото го Решение № І-109 от 29.09.2012г., постановено по гр.д.№ 590/2012г. на Бургаския окръжен съд, а делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на Несебърския районен съд за конституиране като ответник в процеса и В.Т.В., по чиято молба са отменени решенията.

След връщане на делото на

Несебърския районен съд за ново разглеждане, производството е продължило под настоящия № 1174/2016г. по описа на съда.

В изпълнение указанията на съда ищцата И.А.К. е подала нова искова молба, в която като ответници е посочила Г.К.П., Л.Х.В. – първоначалните ответници, както и В.Т.В. с ЕГН **********,***. Твърди, че с нотариален акт за собственост върху земя на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ № 12, том VІІ, дело № 1583 от 30.06.1995г. на РС-Несебър, А.К. Х. с ЕГН ********** е бил признат за собственик на следния недвижим имот: Незастроено дворно място от 500 кв.м., находящо се в местността „Чолакова чешма” в землището на село Кошарица, община Несебър, представляващо парцел ХVІІІ-**в квартал 2 по плана на местността, при граници: изток – парцел VІ за озеленяване, запад – улица, север – парцел ХІІІ-11 и юг – парцел ХІХ-12. Той е бил едноличен собственик на имота до 24.04.2000г., когато с нотариален акт № 74, том І, рег.№ 607, дело № 76/2000г. на нотариус с рег.№ 110 на НК го е прехвърлил на внука си А.К.К. – бащата на ищцата И.А.К. – като приобретателят към момента на придобиване на собствеността върху имота е бил разведен, респ. не е бил в сключен граждански брак, и също е станал едноличен собственик. Собствеността върху имота е преминала изцяло върху ищцата на 17.11.2010г. на основание наследство, когато е починал А.К.К..

Ответницата Г.К.П., която също като А.К.К. е внучка на А.К. Х., се е снабдила с нотариален акт за собственост върху целия имот № 66, том Х, рег.№ 6424, дело № 1767 от 08.09.2005г. на нотариус с рег.№ 110 на НК, който нотариален акт е издаден въз основа на извършена на основание чл.483, ал.2 от ГПК (отм.) обстоятелствена проверка, и с който е била призната за едноличен собственик на имота на основание давностно владение. Г.К.П. е продала на 21.05.2007г. имота на Л.Х.В., по време на брака й с В.Т.В., като договорът за покупко-продажба на имота е обективиран в нотариален акт № 174, том ХІ, рег.№ 5712, дело № 2090/2007г. на нотариус с рег.№ 208 на НК.

Изложени са твърдения, че от момента на придобиване на собствеността през 2000г. А.К.К. единствен и необезпокоявано, въпреки, че през 2007г. е разбрал случайно, че Л.В. също се легитимирала като собственик, е осъществявал владението върху имота, включително и до смъртта си през 2010г., когато собствеността е преминала в патримониума на И.А.К., която след смъртта на баща си е продължила по същия начин да осъществява фактическата власт върху имота. Ищцата моли да бъде признато по отношение на Г.К.П., Л.Х.В. и В.Т. Великов, че тя е собственик на недвижимия имот, а Л.Х.В. и В.Т. Великов да бъдат осъдени да й предадат владението върху имота. Ищцата иска нотариалният акт с който Г.К.П. е призната за собственик, да бъде отменен като неверен.

В отговора на исковата молба, подаден от В.Т.В. и Л.Х.В., същите считат исковете едновременно за недопустими и неоснователни, но искат да бъдат отхвърлени с решение. Оспорват твърденията както в първоначалната, така и в допълнителната искова молба, а имотът, притежаван приживе от А. Х., е различен от процесния.

Отричат А.К.К. да е упражнявал фактическата власт върху имота както лично, така и чрез трето лице; оспорват и момента, когато имотът е бил ограден, като се съгласяват, че ограждането е извършено от Л. и В.

Василеви. От момента на придобиването му – 21.05.2007г., имотът се владее от последните, като владението било непрекъснато и необезпокоявано, повече от 10 години плащали данък за имота си, през 2015-а година са извършили ремонт на ограда, за което те са заплатили разходите. Имотът никога не е владян нито от А.К.К., нито от ищцата И.А.К. след смъртта на първия. При условията на евентуалност се позовават на изтекла в полза на ответниците придобивна давност, или през периода от 21.05.2007г. до 21.05.2012г., за придобиване собствеността върху имота на основание добросъвестно владение, а ако владението е окаже недобросъвестно, то периодът, през който е осъществено владението, е от 21.05.2007г. до 21.05.2017г. Освен това В.В. и Л.В. присъединяват към своето владение и владението, осъществявано от техния праводател – другият ответник Г.К.П., но и от нейните наследодатели след 21.05.1997г.

Ответницата Г.К.П. в подадения от нея отговор на исковата молба е релевирала искания за прекратяване на производството като недопустимо и за оставяне на исковата молба без движение. По същество на делото заявява, че се позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност по отношение на имота преди снабдяването й с констативен нотариален акт и преди да продаде имота, позовава се обаче и на изтекла придобивна давност след като е продала имота. Иска от съда да се произнесе, че нотариалният акт, с който А.К.К. се легитимира като собственик на имота, е незаконосъобразен, а за да обоснове незаконосъобразността на документа, посочва, че той обективира нищожна сделка, като нищожността пък произтичала от това, че имотът бил продаден от несобственик, а продажна цена не е плащана. Същевременно не оспорва, че А.К. Х. е бил собственик на имота и е притежавал валиден документ за собственост от 30.06.1995г., но поради ноторно известни факти, подходът по издаването на документи бил формален, а титулярът в действителност не е владял имота. Тази фактическа власт върху имота на практика А.К. Х. е предоставил, отпреди да бъде признат за собственик, на майката на ответницата – Яна А.К., която е владяла имота още през 1979-1980г.

Ищцата не се явява в съдебно заседание, представлява се от процесуален представител, който заявява, че поддържа исковата молба и че оспорва твърденията на ответниците в отговорите на исковата молба. Уточнява, че през времетраенето на процеса фактическата власт върху имота се е упражнявала от ищцата, респ. нейния наследодател, но тъй като през 2016г. ответниците В.В. и Л.В. са оградили имота, тогава са започнали да го владеният, и същите следва да предадат владението на ищцата. Моли исковете да бъдат уважени като основателни и доказани, а в полза на ищцата да бъдат присъдени направените от нея разноски по делото. Представя писмени бележки.

В едно от съдебните заседания Г.К.П. се явява лично и с упълномощен адвокат, който моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Представя писмени бележки, в които посочва, че първоначалният ищец А.К.К. не е придобил собствеността върху имота, тъй като го е закупил от несобственик, предвид, че продавачът не е придобил преди това имота по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, въпреки, че се е снабдил с нотариален акт за това придобивно основание. Дори и правото на собственост да е било прехвърлено на А.К.К., не било доказано, че той е влязъл във владение на имота до смъртта си. Такова владение не е доказано и по отношение на ищцата И.К..

Ответниците

Л.Х.В. и В.Т.В. се явяват лично в съдебно заседание, представляват се от процесуален представител, който заявява, че оспорва твърденията в първоначалната и допълнителната искови молби, както и че поддържа доводите, изложени в отговора на исковата молба, а именно, че А.К. Х. не е придобил имота на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като не са били налице условията за това, поради което и не е могъл да прехвърли през 2000-та година правото на собственост върху имота в полза на А.К.К., поради което и след смъртта на последния през 2010-а година ищцата И.А.К. не е придобила имота на основание наследствено правоприемство. За първи път след първото по делото заседание е направено доказателствено искане към установяване на обстоятелството дали в полза на К.А.К.. е надлежно учредена и възникнала представителна власт да представлява А.К. Х. по сделката, с която е прехвърлена собствеността на 24.04.2000г. в полза на купувача А.К.К., по който начин по същество е въведен довода за сключване на въпросната сделка при липса на представителна власт. Моли исковете да бъдат отхвърлени, тъй като ищцата не е провела успешно доказване на правото си на собственост и това на нейния наследодател. Изразено е становище, че ответникът Г.П. е придобила имота по силата на констативен акт, а ответниците В.В. и Л.В. са установили владението върху имота от момента, в който е сключена сделката с продавача Г.П., като освен това са могли да придобият имота и на основание давностно владение, още повече, че владението им е било добросъвестно.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

През 1969г. А.К. Х. се е установил да живее в село Кошарица, община Несебър, в къщата на сина си свид. К.А.К.., която последният закупил година по-рано.

През 1978г. А.К. Х. е започнал да ползва процесното незастроено място по силата на предоставено му право на ползване, като за целта го е оградил.

На 30.06.1995г. А.К. Х. се е снабдил с нотариален акт № 12, том VІІ, дело № 1583/1995г. на Несебърския районен съд, с който на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е бил признат за собственик на следния недвижим имот: Незастроено място от 500 кв.м., находящо се в местността „Чолакова чешма”, землище село Кошарица, община Несебър, представляващо парцел ХVІІІ-**в квартал 2, урегулирано от 500 кв.м., при граници: улица, парцел ХІІІ, парцел VІ и парцел ХІХ, по плана на местността „Чолакова чешма”.