Решение № 706 от 13.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 706 гр. Варна, 13.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20263110201278 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на С. А. Д., ЕГН **********, срещу наказателно постановление, издадено от ******* РУ в ОД МВР - Варна, РУ 05 - Златни пясъци, с което са му наложени административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС.

Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

В жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и издадено в противоречие с нормативните изисквания. Въззивникът счита, че по т.1 от вменената нарушена разпоредба в НП липсата на обвинение за конкретна правна норма от закона и от Наредба №7/27.04.2018г., които наказващият орган счита за нарушени от въззивника, води до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като е нарушено правото му на защита, гарантирано от съдържанието на императивните разпоредби на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.

По т.2 от вменената нарушена разпоредба в НП, счита, че не са доказани по безспорен начин нарушението и субективният елемент на извършеното нарушение ( ако се приеме, че има такова ), тъй като въззивникът не е съзнавал, че е извършено ПТП и е участник в него, за да изпълни 1 задължението си по предвидено в нормата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В с.з. въззивникът поддържа жалбата си чрез своя процесуален представител, който не се явява в с.з., но има постъпила молба делото да се разгледа и по същество НП да бъде отменен, като в тяхна полза бъдат присъдени направените разноски.

Представител на органа, издал НП не се явява. Изразил е писмено становище по основателността на жалбата, в което моли за потвърждаване на НП.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 15.01.2026г. в 12:00 часа, въззивникът Д. управлявал товарен автомобил „*********“ с рег. №********, собственост на фирма „ ********“ ЕООД, с булстат **********, в гр. Варна, по ул. „ **********“ посока булевард „ *****“, като до номер *** ( пред комплекс „*******“ ) извършил превоз на товар ( канализационни тръби ), който не бил укрепен и в следствие на преминаването му през повдигната изкуствена неравност на пешеходна пътека, сигнализирана с пътна маркировка М8.1 и пътен знак Д17 от ЗДвП, направил ляв завой, в последствие на което тръбите се изхлузили, отскочили и ударили паркираният лек автомобил „ ******“, с рег. № *********, като му нанесли материални щети по предна лява странична част – калник и охлузване на предното панорамно стъкло. Като участник в ПТП въззивникът Д. не спрял да установи какви са последиците от ПТП По сигнал за настъпило ПТП, полицейски служители, сред които и св. М. извършили разследване. По преписката била приобщена декларация по чл.188 от ЗДвП. Снети били писмени сведения, съставен бил протокол за ПТП, както и били приобщени писмени доказателства.

Срещу въззивника Д. бил съставен акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта били описани обстоятелства на извършване на нарушение по допускане ПТП в следствие на неукрепен товар и напускането му и били посочени правните квалификации на нарушенията по ЗДвП. Актът бил надлежно предявен на въззивника, който не вписал в съдържанието му възражения.

По преписката постъпили възражения в срок, но били преценени като неоснователни.

На 25.02.2025 г. въз основа на съставения акт е било издадено наказателно постановление, видно от съдържанието на което административно наказващият орган изцяло е възприел установената и описана в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка.

Извършеното от въззивника Д. е било квалифицирано като нарушения по 2 чл.127, ал.4 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, като на основания чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са били наложени административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства – надлежно съставен АУАН, протокол от ПТП, декларация, сведение, показания на св. М..

За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление, предвид следното:

По т.1 от НП:

В АУАН задължително трябва да има описание на нарушението и обстоятелствата, както и законните разпоредби, които са нарушени — чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗАНН [член 42, ЗАНН]. Наказващият орган може да издаде НП само ако е установил по несъмнен начин факта на нарушението, нарушителя и вината — чл. 53, ал. 1 ЗАНН [член 53, ЗАНН]. При неправилно приложение на материалния закон или съществено процесуално нарушение съдът отменя акта — чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗАНН [член 63, ЗАНН].

При квалификация, свързана с товар, следва да се държи сметка, че съдебната практика приема, че санкционирането за неукрепен товар по ЗДвП е проблемно, когато не са посочени конкретните нарушени изисквания на Наредба № 7/2018 г.; липсата им води до неяснота относно нарушението и до нарушаване правото на защита. Затова, ако АУАН и НП сочат чл. 127, ал. 4 ЗДвП, но фактически описват настъпило ПТП вследствие на разпилян товар, трябва да има яснота дали се наказва неукрепване/неправилно обезопасяване на товара, или нарушение на правилата за движение, довело до ПТП; смесването на тези основания прави обвинението неясно.

По т.2 от НП:

Органът с подвеждането на въззивника под отговорност по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, показва, че е възприета позицията за настъпило ПТП в следствие на разсипания товар, която обаче в конкретното НП не е подведено под правилната квалификация.

По отношение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съдилищата приемат, че тази норма визира задължението водачът — участник в ПТП — да спре, за да установи последиците от произшествието; когато словесното описание сочи друго поведение, например неуведомяване на МВР, неоказване на съдействие или напускане при материални щети, квалификацията по т. 1 е неправилна.

При такова несъответствие съдът не следва да „издирва“ правилната квалификация, ако това би въвело нови фактически или правни елементи, непредявени на нарушителя.

Налице е съществено несъответствие между фактическото описание на деянието в АУАН и НП и дадената правна квалификация по чл. 127, ал. 4 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Описаната фактическа обстановка сочи на настъпило ПТП вследствие на разпилян товар, но в АУАН и НП не са 3 изложени всички съставомерни факти, необходими за подвеждане на поведението под приложимия състав на ЗДвП, свързан с настъпилото ПТП.

Така е нарушено изискването за единство между фактическото обвинение и правната квалификация, което ограничава правото на защита на наказаното лице.

Съдът не може да коригира този порок чрез преквалификация, защото правилната квалификация би изисквала приложение на друг състав и/или въвеждане на съставомерни факти, които не са били надлежно предявени в административнонаказателната фаза. Правомощието по чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН е приложимо само когато се прилага закон за същото, еднакво или полеко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата; тези предпоставки не са налице.

Ето защо обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на проведеното административнонаказателно производство.

Относно искането на страните за присъждане на разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане н а разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

Разпоредбата на чл. 63д., ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д., се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

В случая от процесуален представител на ОД МВР - Варна, е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство. Искането за присъждане на разноски от страна на ОД МВР - Варна е направено своевременно.

Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/, 4 по арг. на противното на чл. 78, ал. 8 от ГПК , вр. чл. 144 от АПК, е неоснователно и се отхвърля от съда.

При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл. 63д., ал.1 от ЗАНН, искането на въззивника за присъждане на разноски, направено с въззивната жалба, се явява основателно. Видно от доказателствата – пълномощно, договор за правна помощ и списък на разноските – л.7, л.20 от делото, въззивникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 евро което възнаграждение е възнаграждението, предвидено в чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът намира, че не са налице предпоставките за приложението на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С - 438/2022 - за присъждане на разноски под този размер, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което и на въззивникът следва да бъдат присъдени разноски в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26 – 0460 – 000085 / 25.02.2026г. на ******* РУ в ОД МВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, с което на С. А. Д. са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 511.29 евро на основание чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП, както и ГЛОБА в размер на 102.26 евро и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД МВР – Варна да заплати на С. А. Д., ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро по АНД № 1278 /2026 г. по описа на ВРС.

ОСТАВЯ без уважението искането на ОД МВР - Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд 5 Варна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6