Определение № 508 от 19.02.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 508 гр. Варна, 08.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Мая Недкова

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело № 20233100501930 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 676/10.01.2024 г. по рег. на ОС-Варна, подадена от адв. Г. И. К. – процесуален представител на В. В. М., с искане за допълване в частта му за разноските на Определение № 32/04.01.2023г. по настоящото гр. дело № 1930/2023 год. на ОС-Варна. Претендира се да бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение в полза на адв. Г. К. за оказаната от него на страната безплатна адвокатска помощ за въззивното производство, съгласно чл. 36, вр. с чл. 38 от ЗАдв.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Н. А. Д., чрез адв.

К. Д., изразява становище за допустимост, но неоснователност на молбата, поради липса на приложени доказателства за извършени разноски. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и искане за определяне на размера му под минимума определен в НМРАВ, като се съобрази, че съгласно Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на Съдa на Европейския съюз нормите, определящи минимални размери на възнаграждения за правна защита и съдействие не са обвързващи за съда.

Съдът съобрази следното:

Производството пред ОС-Варна е образувано по две въззивни жалби, съответно:

I.Въззивна жалба от Н. А. Д. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 1971/02.06.2023 год., постановено по гр. дело № 20213110105913 по описа на РС-Варна за 2021 год., В ЧАСТИТЕ, с които въззивницата Н. А. Д. е осъдена да заплати на В. В. М. от гр. Варна следните суми: сумата от 801 лева, представляваща обезщетение за 1 имуществени вреди, както и сумата от 1000 л е в а , представляваща обезщетение за неимуществени вреди под формата на болки и страдания, настъпили в резултат на действията на ответницата, в качеството й на възложител на работа по чл. 426 ГПК, за чужди и противоправни действия на ЧСИ № 808 по ИД № 379/2020 год., затова че на 18.05.2021г, в гр. Варна, в кантората на ЧСИ № 808 с район на действие ОС -Варна, чрез процесуален представител е образувала ИД № 20208080400379, предприемайки принудително изпълнение срещу ищеца за сумата от 180 лв. месечна издръжка за малолетното им дете за периода от 05.05.2020 г. – 04.06.2020 г. при изначална липса на подлежащо на принудително удовлетворяване право на взискателя, ведно със законната лихва върху горните суми , считано от датата на подаване на исковата молба – 22.04.2021 г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД;

II. Насрещна въззивна жалба, подадена от В. В. М. от гр. Варна чрез процесуален представител, срещу горното решение в ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен за разликата над присъдените 1000 лева до претендираните 5100 лева /т. е., е отхвърлен за сумата от 4100 лева/, предявени от него против Н.

А. Д. от гр. Варна иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждането на ответницата да му заплати сумата от 5100 лева – обезщетение за приничени неимуществени вреди под формата на болки и страдания , настъпили в резултат на действията на ответницата, в качеството й на възложител на работа по чл. 426 ГПК, за чужди и противоправни действия на ЧСИ № 808 по ИД № 379/2020, за това, че на 18.05.2021г, в гр. Варна, в кантората на ЧСИ № 808 с район на действие ОС -Варна, чрез процесуален представител, е образувала ИД № 20208080400379, предприемайки принудително изпълнение срещу ищеца за сумата от 180 лв. месечна издръжка за малолетното им дете за периода от 05.05.2020 г. – 04.06.2020 г. при изначална липса на подлежащо на принудително удовлетворяване право на взискателя, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.04.2021 г. до окончателното погасяване на задължението.

С Определение № 4635/11.12.2023 год. по в. гр. дело № 1930/2023 год. на ОС-Варна делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

С молба вх. № 119/03.01.2024 г. по рег. на ОС-Варна въззивницата Н. А.

Д. е заявила оттегляне в цялост на подадената от нея въззивна жалба, поради което и с Определение № 340/18.03.2019 г. въззивното производство е прекратено, вкл. и относно подадената насрещна въззивна жалба.

По първоинстанционното гр. дело № 5913/2021 год. на РС-Варна като доказателство е приобщен договор за правна защита и съдействие № 8/21.04.2021 г., по силата на който ищецът В. М. и адв. Г. И. К. са договорили съдействие за завеждане и водене на иск по чл. 49 от ЗЗД. Представено е пълномощно, в което е учреден мандат за процесуално представителство и защита по образуваното „гражданско“ дело, без да е уточнено – дали се касае само за първоинстанционното дело или за всички инстанции, до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт. Като взе предвид разпоредбата на чл.

34, ал. 4 от ГПК, настоящата инстанция счита, че е налице валидно правоотношение по договор за правна защита и съдействие, по силата на 2 които адв. Г. К. е предоставил безплатна адвокатска помощ на ищеца по исковете В. М. и за въззивното производство – изготвяне на отговор на въззивна жалба и на насрещна въззивна жалба.

При постановяване на определението си за прекратяване на въззивното производство, ОС-Варна не се е произнесъл по своевременно направеното – с отговора на въззивната жалба и с насрещната въззивна жалба – искане на процесуалния представител на ищеца по исковете за присъждане на сторените в производството разноски – присъждане, на основание чл. 38 ЗАдв, на адвокатско възнаграждение за оказаната от адв. Г. К. на материално затруднено лице /в случая на ищеца В. М./ безплатна адвокатска помощ.

При тези данни настоящият състав намира, че молбата за допълване на Определението № 32/04.01.2023г. по настоящото гр. дело № 1930/2023 год. на ОС-Варна в частта му за разноските, чрез присъждане в полза на адв. Г. К. на адвокатско възнаграждение за оказаната от него на страната безплатна адвокатска помощ за въззивното производство, съгласно чл. 36, вр. чл. 38 от ЗАдв, е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и изхожда от надлежна страна – от адв. Г. К., в лично качество , доколкото надлежна страна – кредитор по вземането по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е само адвокатът, оказал на страната безплатна адвокатска помощ, а не и страната по делото. В случая списък на разноските по чл. 80 ГПК, обуславящ допустимостта на искането по чл. 248 ГПК, не е необходим, доколкото се иска допълване на съдебния акт в частта му за разноските, а не неговото изменение. Освен това списъкът по чл. 80 ГПК има предвид разноските, които страната е направила и които тя претендира п о чл. 78 ГПК. Адвокатът не представя списък по чл. 80 ГПК когато има вземане по чл. 38, ал. 1 ЗАдв .

Разгледана по същество молбата е основателна. Н а адв. Г. И. К. да бъде определено и присъдено възнаграждение за производството пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК и чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв, вр. с чл. 36 от ЗАдв, в размер на 400 лева, предвид фактическата и правна сложност на спора, обема на извършените процесуални действия, обстоятелството, че се касае за изготвяне на отговор на въззивна жалба и изготвяне на насрещна въззивна жалба без процесуално представителство чл. 9, ал.1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, на която разпоредба се позовава и молителят в молбата си по чл. 248 ГПК.

Направеното от въззивницата Н. А. Д., с молбата й за оттеглянето на въззивната жалба, възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение, не следва да бъде обсъждано, при положение, ч е адвокатът е представлявал страната безплатно, а чл. 78, ал. 5 ГПК има предвид „заплатеното от страната възнаграждение за адвокат“ и не обхваща случаите на оказана безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

Възражението на Н. Д. за присъждане на възнаграждение в размер под минималния, установен с Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС, настоящият състав счита за неоснователно.

Съобразно цитираното Решение от 25.01.2024 год. на СЕС по дело С438/22, постановено по отправено до СЕС преюдициално запитване, 3 националната юрисдикция не е длъжна да съобразява наредбата, определяща минимален размер на адвокатските възнаграждения, на която наредба е придаден задължителен за националната юрисдикция характер, а да съобразява размера на подлежащите на репариране разноски за платено адвокатско възнаграждение с обстоятелствата по всеки конкретен спор.

Настоящият състав счита, че определеното на адв. Г. К. възнаграждение за въззивното производство в размер на 400 лева, съответства на обема и сложността на извършената от него работа по настоящото дело; възнаграждението е наполовина по-ниско от установения в чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/2004 на ВАдвС минимален размер, съобразно обстоятелството, че в случая са изготвени и съответно подадени, както отговор на въззивната жалбата, така и насрещна въззивна жалба.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Определение №

340/18.03.2019 г., постановено по в. гр. дело № 1930/2023 г. по описа на ОСВарна, като:

ОСЪЖДА Н. А. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, кв.

Аспарухово, ул. “Дедеагач“ № 28, да заплати на адв. Г. И. К., вписан в АК – Варна, с личен № 1900018990, с адрес на упражняване на дейността в гр.

Варна, ж. к. Чайка, бл. 32, вх. Б, ет. 2, ап. 28, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК и чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв, сумата от 400 (четиристотин) лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по в. гр. дело № 1930/2023 г. по описа на ОС-Варна.

Определението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4