Решение № 169 от 25.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. София, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20231001000798 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 283087/07.08.2023 г. на „ФОНД ЗА ЕНЕРГЕТИКА И ЕНЕРГИЙНИ ИКОНОМИИ – ФЕЕИ“ АДСИЦ, ЕИК 175050274, със седалище и адрес на управление гр. София ЖК „Гео Милев“, ул. „Коста Лулчев“, № 20 срещу Решение № 260216/08.06.2022 г., по т.д. № 2048/2018 г., на СГС, ТО, VI-22-ри с., с което при участието на подпомагащата го страна „ЕНЕМОНА“

АД (н),

ЕИК

020955078, е осъден да върне на

„МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПАЗАРДЖИК“

АД, ЕИК 130072241, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул.

„Болнична“, № 15: - сумата 44833.74 лв., платена без основание, представляваща платени на 03.10.2013 г. и 05.11.2013 г. вноски за м. октомври и ноември 2013 г., част от общо вземане в размер на 403503.66 лв., формирано за периода 06.06.2012 г. - 10.11.2013 г., представляващо част от възнаграждение за осъществено изпълнение на енергоефективни мероприятия по Договор с гарантиран резултат от 13.06.2011 г., сключен между „МБАЛ – Пазарджик“ АД и „Енемона“ АД, които са му прехвърлени с Договор за цесия от 26.04.2012 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска 03.10.2018 г. до окончателното плащане на главницата и – сумата 45660.49 лв., платена без основание, представляваща платени на 03.10.2013 г. и 05.11.2013 г. вноски за м. октомври и ноември 2013 г., част от общо вземане в размер на 410944.32 лв., формирано за периода 06.06.2012 г. - 10.11.2013 г., представляващо част от възнаграждение за осъществено изпълнение на съпътстващи ремонтни работи по Договор с гарантиран резултат от 13.06.2011 г., сключен между „МБАЛ - Пазарджик“ АД и „Енемона“ АД, които са му 1 прехвърлени с Договор за цесия от 26.04.2012 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 03.10.2018 г. до окончателното плащане на главницата, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. Първо ЗЗД.

Въззивникът счита атакуваното решение за незаконосъобразно и неправилно. В резюме оплакванията във въззивната жалба се свеждат до следното: - неправилен е и се оспорва извода на съда, че уговорките относно начина на плащане на цената по Основния договор от 13.06.2011 г. противоречат на законово регламентираното съдържание на договора с гарантиран резултат; - неправилен и необоснован е извода, че процесния договор не отговаря на задължителните изисквания на Наредба № РД-16347/02.04.2009 г., за условията и реда за определяне размера и изплащане на планираните средства по договори с гарантиран резултат, водещи до енергийни спестявания в сгради – държавна и/или общинска собственост; постигането или непостигането на гарантираната в Договора икономия, установена съобразно договорената методика за отчитане на гарантирания резултат, касае изпълнението на договора, но не и неговата действителност; неправилен е и се оспорва извода, че невъзможността за отчитане на гарантирания резултат, рефлектира върху действителността на основния договор; - нарушение на принципа в чл. 26, ал. 4 ЗЗД, че нищожността на отделни клаузи не води до нищожност на целия договор като не е било обсъдено твърдението на въззивника в тази посока, касателно разпоредбата на чл. 4 от Договора; - съдът е следвало да назначи служебна експертиза по въпроса за размера на реализираните икономии на енергия; - съдът не е обсъдил твърденията, че ищецът умишлено е създал пречка за събирането на доказателства и за отчитането на етап 2 от Договора; - неправилен е и се оспорва извода на съда, че приложение следва да намери общият погасителен давностен срок от 5 години, а не краткия 3-годишен за периодични вземания.

Излага доводи по всяко от оплакванията. По същество моли за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявените искове като неоснователни, евентуално като погасени по давност.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПАЗАРДЖИК“

АД, ЕИК 130072241, депозира отговор вх. № 286090/25.09.2023 г., с който счита, че решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Репликира всяко от оплакванията във въззивната жалба и от своя страна излага доводи в подкрепа на мотивите в атакуваното решение.

Счита, че доказателственото искане не следва да бъде уважавано.

В съдебно заседание, въззивникът и въззиваемият, чрез процесуални представители, поддържат въззивната жалба и отговора по изложените в тях оплаквания, съображения и доводи. Подпомагащата въззивника страна не се представлява и не изразява становище.

Софийски Апелативен Съд по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. № 127037/04.10.2018 г. на „МБАЛ Пазарджик“ АД, ЕИК 130072241, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове за осъждане на „Фонд за енергетика и енергийни икономии - ФЕЕИ“ АДСИЦ, ЕИК 175050274 да върне, получените без основание суми, както следва: 44833.74 лв., представляваща месечни вноски за м. октомври и м. ноември 2013 г., частичен иск от общо платената сума 403503.66 лв., в периода 06.06.2012 г. - 10.11.2013 г., по Договор за цесия от 26.04.2012 г., сключен 2 между „ФЕЕИ“ АДСИЦ и „Енемона“ АД, по силата на който е прехвърлено вземане в размер на 1838182.67 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата и – 45660.48 лв., представляваща месечни вноски за м. октомври и ноември 2013 г., частичен иск от общо платената сума 410944.32 лв., в периода 06.06.2012 г. 10.11.2013 г., по Договор за цесия от 26.04.2012 г. сключен между „ФЕЕИ“ АДСИЦ и „Енемона“ АД, по силата на който е прехвърлено вземане в размер на 1872079.71 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Ищецът е твърдял, че по силата на два договора за цесия, сключени на 26.04.2012 г., ответникът придобил част от вземанията, които „Енемона“ АД е имала към него, с произход Договор за изпълнение на инженеринг на енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат и съпътстващи ремонтни работи, сключен на 13.06.2011 г. Твърди, че предмет на първия от договорите за цесия било вземане в размер на 1838182.67 лв., което следвало да бъде платено на 82 месечни вноски, за периода 10.06.2012 г. – 10.03.2019 г.

За прехвърлянето на това вземане ищецът твърди да е уведомен на 15.05.2012 г. Предмет на втория от договорите било вземане в размер на 1872079.71 лв., което също било дължимо на 82 месечни вноски, за същия период - 10.06.2012 г. – 10.03.2019 г. За прехвърлянето на това вземане ищецът твърди да е уведомен на същата дата – 15.05.2012 г.

Сочи, че през периода 06.06.2012 г. - 04.11.2013 г. извършил плащания в полза на ответника възлизащи общо на сумата 814447.98 лв. Така за процесния период м. октомври и м. ноември 2013 г. по първия договор за цесия била заплатена сумата 44833.74 лв., а по втория договор – 45660.48 лв.

Твърди, че сключения на 13.06.2011 г. между ищеца и цедента договор с гарантиран резултат бил нищожен и не е породил правни последици и цедираните вземания не съществували. Твърди, че формата, съдържанието и начина на плащане по този вид договори са императивно уредени в разпоредбата на чл. 48 и сл. ЗЕЕ (отм.). Навежда, че клаузите на чл. 12 – 18, вр. с чл. 6 от Договора са нищожни, тъй като уговорения начин на плащане противоречал на императивната разпоредба на чл. 48, ал. 1 ЗЕЕ (отм.). Още излага, че Договора противоречал и на чл. 49, ал. 2, т. 4 ЗЕЕ (отм.). В този смисъл между страните било постигнато съгласие само относно размера на инвестицията като разход за изпълнителя, както и за оскъпяването на тази инвестиция, което е следва да се заплати от ищеца, но не и относно начина на заплащане на възнаграждението по договора.

Още твърди, че евентуално реализираната икономия на енергия не може да бъде установена и остойностена, както за целите на договора, така и в изпълнение на чл. 48, ал. 1 ЗЕЕ (отм.). Това било така, тъй като в Договора било допуснато смесване на данни за потребената енергия в сградите, преди и след прилагане на ЕСМ, от два различни доклада за обследване с различни технически параметри на сградите. По тази причина методиката за отчитане на гарантирания резултат не можела да послужи за установяването на реално реализираната икономия на енергия в сградите. Методиката не отговаряла и на специалните изисквания на чл. 22 от Наредбата по чл. 10, ал. 1 от ЗЕЕ. От изложеното извежда, че вземанията на цедента за възстановяване на инвестицията му за сметка на реализираните икономии след изпълнение на ЕСМ не били установени по размер и основание, поради което и не могат да бъдат предмет на цедиране, поради което и сключените договори за цесия 3 били нищожни, а извършените въз основа на тях плащания лишени от основание и подлежащи на връщане.

Отделно сочи, че на ответника не са били предадени изготвени по реда на чл. 27, ал. 2 от Договора протоколи, за да бъде установено постигането на гарантирания резултат, тъй като такива никога не били съставяни. Твърди, че вложената инвестиция не кореспондирала с уговорения в чл. 7 от Договора размер, тъй като в нарушение на чл. 31, т. 1 изпълнителят ползвал подизпълнители за изпълнението на значителна част от предмета на договора, поради което и липсвала яснота каква е действителната стойност на направените от изпълнителя разходи.

В границите на срока по чл. 367 ГПК , ответникът депозира отговор вх. № 16288/06.02.2019 г., в който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва сключването на два договора за цесия от 26.04.2012 г. като сочи, че с писма, получени от цедента на 22.05.2011 г. ищецът е изразил съгласието си с цедирането, потвърдил е уведомяването си и е изразил готовност да извършва плащания при посочените в Договора от 13.06.2011 г. падежи, размери и период на вноските. Сочи, че плащания от ищеца са извършвани по силата на сключените договори за цесия, след което са били преустановени. Твърдял е, че Договора от 13.06.2011 г. е бил сключен в резултат на проведена от ищеца обществена поръчка, на основание чл. 41 ЗОбП, а не на основание чл. 48 ЗЕЕ (отм.), поради което и неправилно бил квалифициран от ищеца като ЕСКО договор. Сочи, че съпътстващите ремонтни работи били в по-голям обем от дейностите за изпълнение на мерките за повишаване на енергийната ефективност, поради която причина на изпълнителя било възложено изпълнение на инженеринг, който бил форма на изработка. Настоява, че условията по обществената поръчка, договорът, приложенията към него, вкл. и методиката за отчитане на гарантирания резултат, са били изготвени от самия ищец, който понастоящем ги считал за противоречащи на закона. Възразява срещу твърденията за нищожност на договора от 13.06.2011 г. и твърди, че в случай, че бъде установена нищожност на отделни негови клаузи, то те следва да бъдат заместени от повелителните разпоредби на ЗЕЕ (отм.) – чл. 21, ал. 4 и 5. Твърди, че ищецът изрично признал съществуването на вземанията и тяхната изискуемост, като изпълнявал задълженията си до м. декември 2013 г., когато било сменено ръководството на болницата, поради което и позоваването на нищожност следвало да се възприеме като недобросъвестност по чл. 12 ЗЗД.

На следващо място излага, че на 20.06.2011 г. бил подписан КП за приемане и одобряване на докладите от обследването за енергийна ефективност на сградите без възражения и забележки от страна на възложителя. На 01.12.2011 г. пък бил подписан приемо - предавателен протокол по чл. 26 от Договора, в който били удостоверени постигнатите резултати от изпълнението на Етап 1 и било констатирано, че може да се пристъпи към изпълнението на Етап 2 - мониторинг на енергийното потребление и изплащането на реализираната от изпълнителя инвестиция. С оглед на приемането на изпълнението по основния договор изпълнителятцедент издал на 07.12.2011 г. фактура № 19893 и фактура № 19894, чиято обща стойност съответствала на цената по договора. Фактурите били надлежно връчени, осчетоводени при възложителя и били включени в справките - декларации по ЗДДС. Осчетоводени при ищеца били и двата сключени договора за цесия.