Решение № 24 от 14.03.2022, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Б., 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И. Цв. Т. А. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело № 20211810101746 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.

“Е. М.”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“М. д.“, ул.”Р. П. К.”№*-*, с ЕИК:*, чрез пълномощник адвокат Д.П. от АК-С. З., моли да бъде признато за установено по отношение на ИВ. ИВ. Й. от Б., бул.”Т. м.”№63, с ЕГН:********** за съществуване на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 273 от 28.06.2021г. по ч.гр.д.№ 1177/2021г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 4000 лева, представляваща частично дължима главница от общо дължимата главница в размер на 7773.77лв. п о Договор за потребителски кредит № FL390704 от 16.04.2008г. , както и за сумата от 1081.11 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.08.2018г. до 23.06.2021г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано о т 23.06.2021г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът моли да се присъдят разноските по настоящето дело и в заповедното производство.

В с.з. ищецът, редовно призован, не изпраща представител. Депозирал е писмени становища с вх.№№ 3251 от 03.12.2021г. и с вх.№ 702 от 10.02.2022г., чрез пълномощник адв. Н. К. от АК-С. З., с които заявява, че поддържа така предявените искове и моли да бъдат уважени като доказани.

Последното съдържа и списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.149-151/.

1

Ответникът-ИВ. ИВ. Й. от Б., чрез пълномощник адв. И.Ж. от САК /пълномощно от 15.10.2021г./ , е направил възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 2476 от 18.10.2021г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът оспорва исковете по основание. Прави възражение за изтекла погасителна давност за главница и лихви. Заявява, че последното му плащане по процесния договор за кредит е извършено на 16.12.2010г. и е спрял да плаща, за което съгласно чл.15 от Договора вземането на кредитора-банка е станало предсрочно изискуемо, считано от датата на следващата вноска-16.01.2011г., за което считано от 17.01.2011г. целият остатък от вземането е станал изискуем и до 23.06.2021г. /подаване на заявлението в заповедното производство/ не са предприети никакви действия, с които да прекъсне или да спре давностните срокове. Вземането на ищеца и за главница и за лихви е погасено по давност, считано от 17.01.2011г. В условията на евентуалност твърди, че са погасени по давност задълженията за главница и лихви за дължимите месечни вноски за периода от 16.01.2011г. до 23.06.2016г. с оглед датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 1177/21г. по описа на РС-Б.. Моли да се присъдят разноски по делото.

В с.з. ответникът, чрез пълномощник адв.И.Ж. от САК, оспорва исковете, поддържа направените възражения в писмения отговор. Представил е писмени бележки с вх.№ 737 от 14.02.2022г. заедно със списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.157/.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 1177/2021г. по описа на РС-Б., се установява, че на основание чл.41 0 от ГПК н а 28.06.2021г. е разпоредено по искане на ищеца , отразено в заявление, депозирано по куриер с дата от 23.06.2021г., издаване на Заповед № 273 от 28.06.2021г. по ч.гр.д.№ 1177/2021г. по описа на БРС за изпълнение на парични задължения от страна на ответника, за това, че последният има не заплатени задължения по договор за потребителски кредит № FL390704 от 16.04.2008г., сключен между банка „* И Еф Джи *” АД и ИВ. ИВ. Й. като кредитополучател, коит о са прехвърлени на 18.01.2016г. на ищеца чрез договор за възлагане на вземания /цесия/.

Ответникът е депозирал възражение в предвидения в ГПК срок, а именно с вх.№ 1267 на 30.07.2021г., след като на 01.07.2021г. е получил горната Заповед. Във възражението е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение поради изтекла погасителна давност.

Ищецът е бил уведомен за възражението на ответника и възможността на предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК на 30.08.2021г.

2

Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 1746/2021г. по описа на БРС с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана в РС-Б. на 09.09.2021г., изпратена по пощата с п.кл. от 08.09.2021г., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК.

От приложеното копие от договор за потребителски кредит № FL390704 от 16.04.2008г. , неоспорен от страните, се установява, че на 16.04.2008г. между „* И Еф Джи *” АД от една страна, в качеството на Банка/Кредитор, и от друга ответника ИВ. ИВ. Й., в качеството на кредитополучател, е сключен договор с предмет предоставяне на потребителски кредит в размер на 8000лв., кредитирайки разплащателна сметка с титуляр ответника.

Съгласно приложеното копие от бордеро № 9504460/16.04.2008г. с посочено в него основание „усвояване на кредит“ и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза/ССчЕ/ с вх.№ 567 от 03.02.2022г., изготвена от в.л. Д.В., се установява, че банката е предоставила на ответника кредит по описания по-горе договор в размер на 8000лв., която сума е усвоена от него на 16.04.2008г., чрез превод по негова банкова сметка. От заключението се установява, че ответникът е погасил общо сумата от 1253лв., от която 226.23лв. за главница и 1000.76лв. за лихва като последното плащане на парична вноска от страна на ответника е на 16.12.2008г.

Видно от приложеното заверено копие от Договор за възлагане на вземания от 18.01.2016г., сключен между „* *”АД и “Е. М.” ЕООД се установява, че банката в качеството на “ прехвърлител”, е прехвърлила възмездно на ищцовото дружество, в качеството му на “приобретател”, вземанията си към свои длъжници, подробно описани в Приложение към Потвърждение за извършена цесия, в което подробно е описано процесното вземането като номер на договора за кредит, дата на издаване, име на длъжника с ЕГН, обща дължима сума, главница, лихви, такси и падеж.

Приложението е подписано от двете страни по договора за цесия.

Представени са и копия от пълномощни от „* *”АД, видно от които банката е упълномощила “Адвокатско дружество-И. и Д.” да уведомят длъжниците от името на банката за извършеното прехвърляне на вземания.

Към исковата молба е приложено уведомление с изх.№ 8245 от 05.11.2020г. от „* *”АД до ответника, с ко ето му съобщават за извършеното прехвърляне на вземането на ищеца и същото му е връчено на 06.11.2020г. съгласно приложената обратна разписка. Освен това същото е получено от ответника втори път заедно с исковата молба и приложенията към нея на 17.09.2021г.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 567 от 03.02.2022г., изготвена от в.л. Д.В. се установява, че размерът на неплатената сумата-главница по договора за кредит е в размер на 7773.77лв., размерът на лихвата за забава върху сума-главница от 4000лв. за периода от 15.08.2018г. до 24.06.2021г. е в размер на 1161.11лв., както и за периода от 16.04.2008г. до 23.06.2016г. размерът на дължимата главница е сумата от 5536.98лв. и лихва 3 за забава в размер на сумата от 7058.56лв., както и за периода от 23.06.2016г. до 16.04.2018г. размерът на дължимата главница е сумата от 2463.01лв. и лихва за забава за периода от 23.06.2016г. до 16.04.2018г. е в размер на 400.61лв.

При направено от съда изчисление с помощта на онлайн калкулатор на НАП изчисляване на лихва, се установява, че законната лихва за забава върху сума-главница от 2463.02лв. за периода от 15.08.2018г. до 23.06.20221г. е в размер на 714.33лв.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че така предявените искове са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК и са допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл. 415, ал.1 от ГПК и между надлежни страни.

Разгледани по същество, съдът намира, че исковете за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за сумата-главница от 4000 лева, представляваща частично дължима главница от общо дължимата главница в размер на 7773.77лв. по Договор за потребителски кредит № FL390704 от 16.04.2008г., както и за сумата от 1081.11 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.08.2018г. до 23.06.2021г., са частично основателни и следва да се уважат само за суматаглавница от 2463.02лв. и за сумата от 714.33лв., представляваща лихва за забава върху сумата-главница от 2463.02лв. за периода от 15.08.2018г. до 23.06.2021г., по следните правни съображения:

В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 от ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно: валидно правоотношение по договор за цесия, наличие на валидно сключен договор за кредит, изпълнение на задълженията на кредитора по него, както и размера на задълженията.

За уважаване на претенциите, ищецът следва да докаже валидно сключен договор за кредит, фактическо предаване на заетата сума (усвояване на кредита) и начина по който паричната сума е постъпила в патримониума на ответника, също така действащи между страните уговорки за лихва и други.

Ответникът не оспорва, че е страна или кредитополучател по приложения договор за потребителски кредит от 16.04.2008г., въз основа, на който е усвоил сумата по кредита от 8000лв., която е преведена по негова банкова сметка. В този смисъл са и констатациите по приетата по делото ССчЕ, изготвена от в.л. В., която съдът приема като компетентна и обоснована.

4

Договорът за потребителски кредит е консесуален, двустранен, възмезден и комутативен-правните последици настъпват при съвпадане на волеизявленията на страните по него, като за тях се пораждат взаимни права и задължения, чието предметно съдържание е известно на страните при сключване на договора.

Установява се и обстоятелството, че на 1 8.01.2016г. между „ * *”АД и ищцовото дружество е сключен договор за възлагане на вземания на преобратателя към негови длъжници, подробно описани в Приложение, неразделна част от договора, сред които е и вземането на прехвърлителя срещу ответника по процесния договор за потребителски кредит.

По силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си на трето лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всички привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, освен при изрична уговорка между страните. Договорът за прехвърляне на вземанецесия, става перфектен в отношенията между цедента и цесионера от момента на постигане на съгласието. Това е двустранен договор, който не е формален, тъй като представлява продажба на вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор – цедентът, е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането, като по силата на чл. 99, ал.

4 от ЗЗД при перфектно сключен договор за цесия, прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор. От датата на получаване на съобщението до длъжника цесията разпростира действието си и по отношение на него в смисъл, че изпълнение с погасяващ ефект може да направи единствено на цесионера.

В случая съдът приема, че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането от „* *”АД, тъй като уведомлението, приложено към исковата молба от ищеца, е получено от ответника, същото е подадено от името на банката съгласно изрично даденото за това пълномощно, приложено по делото. Съгласно съдебната практика, връчването на ответника по делото на препис от исковата молба, включително и от уведомлението, изходящо от прехвърлителя/цедента/, е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да се съобрази. В този смисъл е практиката на ВКС, отразена в Решение No 123 от 24.06.2009г. по т. д. No 12/2009г., т. к., ІІ т. о. на ВКС.