Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 121 от 06.03.2024, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 1177/2023
Вид
Решение № 121
Подписан
06.03.2024
В сила
19.03.2025
Състав
Надя Узунова, Гюлфие Яхова, Милена Каменова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Благоевград, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Милена Каменова при участието на секретаря А.стасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20231200501177 по описа за 2023 година

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от С. Л. К. и В. И. К., чрез пълномощника им срещу решение №346/20.10.2023г., по гр.д.№1155/22г. по описа на РС-П..

Жалбоподателите оспорват решението.

Сочат се, че от заключението на експерта се установява, че част от процесната сграда попада в дял“А“, поставен в ползване на тях-ищците съгласно сключения договор за разпределение правото на ползване върху поземления имот от 2012 г., която част е с площ от 13,83 кв.м., а по малката част от 3,58 кв.м. от сградата попада в частта, предвидена за ползване от ответницата. Площта не е компенсирА. с друга част от имота. Вещото лице посочва, че ищците ползват място в от поземления имот от 365,90 кв.м., а ответницата 414, 63 кв.м. Заради съществуването на процесната сграда ищците не могат да ползват реално своята част от имота в пълен обем, който факт изобщо не е обсъждан от съда в мотивите на решението. Видно е, че постройката е посочено от РС, че отстои на разстояние от 2,80 м. от сградата, собственост на ищците, въпреки, че според експертизата разстоянието е 2,30 м. в различните части на срадата, тъй като отстоят една от друга под ъгъл.

1

Това е неправомерно състояние предвид поддържаното от тях ищците твърдение, че се стича водосбора от тази постройката към къщата им, т.е. разстоянието не е от маловажно значение.

Не оспорват приетото от РС по отношение на доказаните с гласните доказателства факти – за наличие на влага и мухъл по стените на двуетажната сграда, което създава проблем за ищеца К., заради неговото хронично заболяване, но считат, че съдът не ги и обсъдил и не са взети в предвид, че това състояние, подържано от ответницата пречи на ищците да упражняват правото си на собственост.

Мотивът в решението, че в технически аспект процесната сграда не пречи на ползването не е съобразено, че строежът е незаконен. Сградата смущава и ограничава правото на собственост на ищците, като прекратяването на това състояние чрез премахване на строежа, е предпоставено от недопустимост и нетърпимост на същия в състоянието, в което е извършен. Постройката е незаконна изградена без строителни книжа , без валидно учредено право на строеж и не може да се приеме за търпим строеж по см. на ЗУТ.

Сочи, че не почива върху доказателствата извода на съда, че К. се е съгласила, с уговореното в подписания договор за разпределение на ползването от 2012 г. със съществуващото положение. От една стрА. сочи, че въпроса за оставането на гаража изобщо не е коментирано, а от друга, че е имало уговорка в бъдеще той да се премахне. Не е отчетено, че К. използва всички законни начини за да премахни постройката, тъй като й пречи да ползва имота и да защити срадата си от влага и мухъл – придприемане на административна процедура за премахването й

За пълноценното ползване на имота и сградата им, на ищците пречи процесната постройка, която смущава и ограничава правото им на собственост и на ползване.

Процесната постройката е без правилно отводняване при дъждове целия водосбор се насочва в основите на жилищната сграда собственост на ищците като уврежда мазилката и основите на същата, налагащо извършване на ремонти с цел опазване целостта на сградата и намаляване влгата по стените й.

Сочат, че по делото не може да се пренебрегне отговора на експерта, че 2 сградата не създава пречки за жилищните имоти , като обаче не е съобразено, че огледът е направен от експерта през лятото в напълно сух сезон и след направен основен ремонт на жилищната сграда на ищците, както и че вещото лице е посочило, че сградата е без улуци и водосточни тръби и че в имота има голяма денивилация от юг на северозапад т.е. към сградата на ищците. От това положение възниква заплаха и опасност от вредно и смущаващо въздействие върху имота на ищците. Представя се писмено становище от пълномощника на жалбоподателите и от жалбоподателката Сн.

К.

Въззиваемата оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че имотът е разпределен за ползване на две части, разграничени от поставена телена ограда, а там където такава няма, е защото самата стена на сградата е границата между двете части. Това е фактическото положението от 1996 г. въз основа на съдебно решение, потвърдено с договора за разпределение, подписан през 2012 г. Счита за доказано от конструктивното заключение по делото, че процесната сграда е търпим строеж и не подлежи на премахване по § 16 ПР на ЗУТ,както и че е налие висяща процедура по въпроса за издаване на удстоверение за търпимост на строеж, пред гл. архитект на Общината, която е спряна.

По малката част ползвА. от ищците обяснява с приложена регулация от 1988 г. по отношение частта ползвА. от тях.

По отношение на твърдяните смущения на правото на собственост сочат, че ищците имат градинка засадена с цветя пред сградата, изградили са бетонов пояс, с което се допуска влага при поливА.та от самите тях градина.

Позовава се на заключението по СТЕ, според което процесната сграда няма как да пречи и не пречи, както и че същата е с наклон към пътя, именно за да не тече вода в поземления имот при дъждове.

Сочи, че в имота има незаконна сграда, която е собственост на ищците е лятната им кухня, която е трябвало, но не е била съборена след изграждане на новото строителство, и която ищците престрояват и надстрояват, и по този начин се приближават до сградата на ответницата. Изтъква още, че сградата на ответницата е следвало да бъде на калкан на тази на ответницата, но те не са я изградили по този начин, и сега се оплакват от нарушени сервитутни права между сградите, което е вследствие на тяхно незаконосъобразно 3 поведение.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.

С атакуваното решение РС е отхвърлил предявения от С. и В. К. иск против А. Г. С. по чл. 109 ЗС за осъждането й да премахне едноетажна тухлена постройка, ситуирА. по южната улична граница на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., която постройка е с площ от 17,41 кв. м.,отразена с червени непрекъснати линии по границите, със син надпис „МС, полуподземно“, в заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза.

Решението е валидно и допустимо.

За преценка доводите в жалбата съдът съобрази тезите на страните, закона и събраните доказателства, въз основа на които счита за установено следното от фактическа и правна страни:

Страните по делото са съсобственици на поземлен имот с идентификатор ***, което не се оспорва от ищцата предвид изложените обстоятелства в исковата молба.

В имота има постройки, като от значение за настоящото дело е, че ищците ползват двуетажната жилищна сграда с идентификатор

*** по отношение на която твърдят, че за пълноценното осъществяване на правото на собственост им се пречи от ответницата с ползвА.та от нея постройка, чието премахване по настоящото дело претендират, тъй като е и незаконно построена, и защото водосбора от същата се стича към къщата им в основите и предизвиква мухъл и влага по стените, както и че по-голямата част от нея попада в частта, разпределена им за ползване.

Установява, че на 07.08.2012 г. н а основание чл. 32 ЗСоб. е сключен договор за разпределение правото на ползване и владеене на съсобствен имот, с нотариална заверка на подписите между лица, измежду които е и ищцата Сн. К. и ответницата Ат.С., в който договор е посочено, че всички те го сключват като съсобственици на поземлен имот с идентификатор ***. Разпределили са ползването му, съобразно скица, неразделна част от договора, според която ищцата К. и М.В. получават за общо ползване 4 част от имота с площ 389 кв. м., обозначена като дял „А“ на скицата, докато ответницата С. и остА.лите страни по договора получават за общо ползване част с площ от 391 кв. м., изобразена на скицата като дял „Б“.

От заключението на вещото лице се установява, че постройката, чието премахване се претендира, представлява масивна стопанска сграда на един етаж от допълващото застрояване; че е с площ 17,41 кв. м., има тухлени стени, не е измазА., няма покрив, но е с изградена стоманобетонова покривна плоча, разположена на равнището на тротоара на ул. „Св. Георги“; че сградата няма улуци, но върху покривната й плоча е изпълнена циментова замазка, на която е даден лек наклон, осигуряващ оттичане на водата към улицата; че на място съществуват видими следи от ремонт на покривната плоча на постройката, с цел отводняване на дъждовните води, в резултат на което основната част от дъждовната вода действително се оттича именно към улицата, за което изпълненият на място наклон е достатъчен. Към момента на огледа вещото лице е констатирало, че процесната постройка се ползва като склад, с вътрешна тоалетна, чието отводняване е насочено към градската кА.лизационна мрежа. Сочи, че сградата отстоява на 2,80 м. от двуетажната жилищна сграда, ползвА. от ищците. За построяването на сградата, предмет на делото, няма издадени строителни книжа. Тъй като тя е постройка от допълващото застрояване, не е показА. (предвидена) в приложимия застроителен план на гр. П., а изграждането й е предполагало издаването на виза проучване и проектиране от главния архитект на Община П.. Техническите особености на обсъждА.та постройка я определят като „търпим строеж“, но за нея не се установява наличието на удостоверение за търпимост, издадено от главния архитект на Община П.. От техническа гледна точка според вещото лице въпросната постройка не създава пречки за нормалното ползване на жилищните сгради, присъстващи в поземления имот с идентификатор № ***, което важи и за двуетажната жилищна сграда с идентификатор ***.

Вещото лице е посочило, че поземления имот фактически е разделен с вътрешна ограда материализирА. на място.

Съобразно скицата към договора от 2012 г. за разпределение на ползването на поземления имот, вещото лице сочи, че частта от постройката от 13,83 кв. м. попада в площта, предвидена за ползване от ищцата К. и от 5

М.В., а остА.лата част от 3,58 кв. м. - в площта на ответника /посоченото е онагледено в комбинирА. скица, съставляваща приложение № 13 към заключението, като частта от 13,83 кв. м. е тонирА. в жълт цвят, а остА.лата -в зелен цвят/.

От скицата се установява и местоположението на двуетажната жилищна сграда ***, за която ищците твърдят, че с процесната им пречи.

Според БлОС от доказателствата не се установява, че според разпределението от 2012 г. е предвидено ответницата да премахне процесната постройка. Видно е, че в самата скица към договора тази постройка въобще не е отразена. Освен това според жалбоподателката не почива върху доказателствата извода на РС, че тя се е съгласила с уговореното в подписания договор за разпределение на ползването от 2012 г. със съществуващото до момента положение, тъй като въпроса за оставането на гаража изобщо не бил коментиран. От това твърдение, че оставането на постройката/гаража не е коментирано в договора, то според БлОС е логично да няма и уговорка за неговото премахване в бъдеще, поради което твърдението в жалбата за договорка за премахването му е несъстоятелно.

Видно от съдържанието на договора с него не е договаряно премахване на постройки.

Следователно ползването на имота е според разпределението от преди подписването на договора от 2012 г., което се осъществява и към момента, според което границата минава по стената на процесната постройка, а не през част от нея.

Вещото лице е посочило, че ищците ползва от поземления имот 365,90 кв.м., а ответницата - 414, 63 кв.м. , което е с 13,83 кв.м., по малко от разпределеното им с договора, причина за което е съществуването на процесната сграда.

Разпитани са свидетели, които сочат следното:

Св. В. Н., описва имота; сочи, че вътре той е разделен на две; че постройката, която се ползва от А. и която й прилича на гараж се намира около метър и половина – два от къщата на С., от стрА.та на която им е спалнята; че постройката има наклон, няма улуци и водата, като се стича, отивала при С.; мъжът на С. е астматик и спи в лятната кухня; заради влагата 6