Решение № 974 от 04.10.2022, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 2571/2022
- Вид
- Решение № 974
- Подписан
- 04.10.2022
- Състав
- МАРИЕТА СТОЯНОВА ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Закон за наследството
- чл. 5, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 60, ал. 1 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 974 гр. П., 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МАРИЕТА СТ. ДИНЕВАПАЛАЗОВА при участието на секретаря Г. Н. Т. като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20221720102571 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. В. А., чрез адв. А.
С., срещу „Топлофикация-Перник“ АД, с която се иска да се признае за установено, че поради погасяване по давност ищцата, в качеството на наследница на В. М. М., починала на 26.04.2021 г., не дължи на ответното дружество сумата в размер на 1084,30 лева, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2009 г. до 30.04.2011 г. включително, сумата от 248.12 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 03.01.2010 г. до 22.11.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1084,30 лева, считано от датата на подаване на заявлението- 18.12.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 26.25 лева- държавна такса и 244.20 лева- юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 10.04.2014 г. по ч. гр. д. № 9414/2012 г. на Пернишкия районен съд, въз основа на който е образувано изп.д. № 401/2022 г. по описа на ЧСИ А.
В..
Ищцата твърди, че е наследница на В. М. М., починала на 26.04.2021 г., и че е получила съобщение, че срещу нея е образувано изп.д. № 401/2022 г. по описа на ЧСИ А. В. въз основа на описания в исковата молба изпълнителен лист. Позовава се на изтекла погасителна давност по чл. 111, б ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Топлофикация-Перник“ АД е подало отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен по подробно изложени съображения. Моли същият да бъде отхвърлен и претендира разноски.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От приложения изпълнителен лист от 10.04.2014 г. по ч. гр. д. № 9414/2012 г. на Пернишкия районен съд се установява, че същият е издаден в полза на „ТоплофикацияПерник“ АД въз основа на заповед № 7162 от 19.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу В. М. М. за сумата от 1084,30 лева, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2009 г. до 30.04.2011 г. включително, сумата от 248.12 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 03.01.2010 г. до 22.11.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1084,30 лева, считано от датата на подаване на заявлението- 18.12.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 26.25 лева- държавна такса и 244.20 леваюрисконсултско възнаграждение.
От приетото изп.д. № 933/2014 г. по описа на ЧСИ Ст. Б. се установява, че същото е образувано по молба на „Топлофикация-Перник“ АД с вх. № 6196/10.05.2014 г. въз основа на посочения изп. лист от 10.04.2014 г. С молбата за образуване на делото на взискателят е посочил като способи за принудително изпълнение- изпълнение на парични вземания на длъжника, изпълнение върху движими вещи, респ. продан на движими вещи, изпълнение върху недвижими вещи, изпълнение върху вещо в съпружеска общност, както и да се извършат всички регламентирани в закона изпълнителни действия с цел удовлетворяване на вземанията на взискателя.
ЧСИ Б. е извършил справки за имущественото състояние на В. М. М. и е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника, която не му е връчена редовно. На 30.05.2014 г. ЧСИ Б. е наложил запор върху пенсията на В. М. М., като с писмо с изх. № МП-15509/10.06.2014 г. от Началника на отдел „Пенсии“ към ТП на НОИ-Перник са уведомили съдебния изпълнител, че запорът не може да бъде изпълнен, тъй като получаваната от длъжника пенсия е в размер, по-малък от минималната работна заплата за страната- 150 лева и представлява несеквестируемо вземане.
От „Топлофикация-Перник“ АД е подадена молба с вх. № 4405/11.03.2016 г. по изп. д. № 933/2014 г., с която се моли да бъде извършена справка в ТД на НОИ и в случай, че бъде открит секвестируем трудов или приравнен на него доход на длъжника или пенсия, да бъде наложен запор върху тях. От ЧСИ Б. е изготвена актуална справка за пенсионер към 01.03.2016 г., но други действия не са предприети.
От „Топлофикация-Перник“ АД е подадена ново искане чрез системата за отдалечен достъп ОПТИМУМ за извършване на действоя на 30.12.2016 г. по изп. д. № 933/2014 г., с която се моли да бъде наложен запор до пълното погасяване на дълга върху всички разкрити банкови сметки на длъжника в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, „БАНКА ДСК“ ЕАД и „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и в изпълнение на това искане на 06.02.2017 г. ЧСИ Б. е наложил запор върху банковите сметки на длъжника в посочените банки.
С молба с вх. № 33596/29.07.2021 г., подадена от „Топлофикация-Перник“ АД, подадена по по изп. д. № 933/2014 г., е поискано на мястото на длъжника В. М. М. да бъдат конституирани нейните наследници и производството да бъде продължено срещу тях. С тази молба не са поискани изпълнителни действия срещу наследниците и ЧСИ Б. не е предприел никакви действия въз основа на нея, като дори не е конституирал наследниците.
С постановление от 24.09.2021 г. ЧСИ Б. е прекратил производството по изп.д.
№ 933/2014 г. г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е посочил, че последното 2 изълнително действие е извършено на 06.02.2017 г.
Видно от представеното удостоверение за наследници, В. М. М. е починала на 26.04.2021 г. и е оставила за свои наследници ищцата Е. В. А.- нейна дъщеря, и сина си М. В. А..
По молба на „Топлофикация-Перник“ АД с вх. № 7798/11.02.2022 г. въз основа на същия изпълнителен лист от 10.04.2014 г. е образувано изп.д. № 401/2022 г. по описа на ЧСИ А. В.. С молбата за образуване са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ на ЧСИ В., като се моли да бъдат извършени справка в регистъра на БНБ за налични банкови сметки, справка в НОИ за наличие на секвестируем трудов/приравнен на него доход или пенсия. При открити банкови сметки или секвестируем трудов/приравнен на него доход или пенсия се моли да бъде наложен запор.
ЧСИ В. е извършила справка в „БД „Население“ и е установила настъпилата смърт на длъжника В. М. М., за което е уведомила взискателя. С молба с вх. № 909/17.02.2022 г. от „Топлофикация-Перник“ АД се иска конституиране на наследниците и продължаване на изпълнителното производство спрямо тях. След това ЧСИ В. е изпратила до наследниците Е. В. А. и М. В. А. съобщение да заявят на основание чл. 51 ЗН в двуседмичен срок от съобщението дали приемат или се отказват от наследството на В. М. М.. Съобщението е връчено лично на ищцата на 03.05.2022 г., след което няма предприети други действия по изпълнителното дело. Няма данни и дали съобщението е било връчено на М. В. А..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК и предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително изпълнение за вземането по изпълнителния лист е погасено, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
Съгласно чл. 429, ал. 2 ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис.
В чл. 5, ал. 2 ЗН е регламентирано, че децата на починалия наследяват по равни части, а съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. По силата на тези норми и с оглед на чл. 429, ал. 2 ГПК ищцата Е. В. А. и нейният брат М. В. А. като деца на наследодателката В. М. М. и нейни наследници съгласно представеното удостоверение за наследници отговарят разделно за половината от дълга, за който е издаден процесният изпълнителен лист от 10.04.2014 г. по ч. гр. д. № 9414/2012 г. на Пернишкия районен съд. По делото не се твърди и не се установява М. В. А. да се е отказал от наследството на своята майка В. М. М..
Поради това и ищцата се явява процесуално легитимирана да предяви настоящия иск по чл. 439 ГПК само за половината от сумите по изпълнителния лист от 10.04.2014 г., а именно, че поради погасяване по давност ищцата, в качеството на наследник на В.
М. М., починала на 26.04.2021 г., не дължи на ответното дружество сумата в размер на 542,15 лева, представляваща 1/ 2 идеална част от сумата от 1084,30 лева- стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2009 г. до 30.04.2011 г. включително, за сумата от 124,06 лева, представляваща 1/ 2 идеална част от сумата от 248.12 лева- законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 03.01.2010 г. до 22.11.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 542,15 лева, считано 3 от датата на подаване на заявлението- 18.12.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за половината от направените по делото разноски, от които сумата в размер на 13,13 лева, представляваща 1/ 2 идеална част от сумата от 26.25 левадържавна такса и сумата в размер на 122,10 лева, представляваща 1/ 2 идеална част от сумата от 244.20 лева- юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 10.04.2014 г. по ч. гр. д. № 9414/2012 г. на Пернишкия районен съд, въз основа на който е образувано изп.д. № 401/2022 г. по описа на ЧСИ А. В.. За разликата над тези суми до целите предявени размери искът по чл. 439 ГПК се явява недопустим и исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК, а производството по нея- прекратено.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това каква е давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Това е така защото влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в сила - такива факти са преклудирани. Съгласно практиката на ВКС длъжникът по заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни до изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Следователно влязлата в сила заповед има установително и преклудиращо действие. Както при съдебните решения, така и по отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК. От изложеното следва, че в разглеждания случай вземанията на ответното дружество се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, издадена против наследодателката на ищцата на основание чл. 410 ГПК.
Предвид липсата на данни за момента на нейното влизане в сила, съдът приема, че найкъсният момент за това е датата на издаване на изпълнителния лист- 10.04.2014 г. Това е и моментът, от който започва да тече срокът на 5-годишната погасителна давност относно вземанията, посочени в нея и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Разпечатката съдържа 36 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/89e93088-1411-482e-9172-6a0f9cfabf6d