Решение № 62 от 06.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Пловдив, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20245330110120 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от К. Р. С. против „Креди Йес“ ООД, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 485 лева – недължимо платена по недействителна клауза за неустойка, обективирана в чл. 8 от сключен между страните договор за паричен заем № ..................

В исковата молба се излагат съображения, че на .............. между страните е сключен договор за паричен заем № ........... по силата на който на ищцата е предоставена сумата в размер на 800 лева при месечен лихвен процент от 3,330 % и ГПР в размер на 48,100 %. Съгласно чл. 6 от договора кредитополучателят следвало да осигури обезпечение чрез поръчители, отговарящи на условията по чл. 10, ал. 2 от същия и с поне още едно от следните обезпечения: ипотека, особен залог на движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга. Съгласно чл. 8 от договора, ако кредитополучателят не представи обезпечение в тридневен срок от сключването на договора или представеното обезпечение не отговаря на уговорените условия, то той следва да заплати неустойка за неизпълнение на задължението си в размер на 689,99 лева. Кредитополучателката изплатила всички дължими суми по кредита, включително и 485 лева за въпросната неустойка, но тази сума не се дължала от нея, понеже клаузата, в която била уговорена била нищожна. Чрез уговарянето й като „неустойка“ се правел опит да се заобиколи императивния лимит на ГПР по потребителски кредит, уреден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По същество неустойката целяла не обезщетяване или обезпечаване на вреди, а оскъпяване на кредита. Това било така понеже от необезпечаването на кредита кредитодателят не понасял самостоятелни вреди, 1 още повече – в близък до отпуснатата сума размер, а и кумулирането на неустойката ведно с вноските по кредита потвърждавало тезата, че тя водела до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и излязла извън присъщата й обезпечителна функция – ако кредиторът приемел, че не следва да носи риска от необезпечен кредит, то той следвало не да начислява неустойка на потребителя, а просто да не отпусне заема. Както разходите на търговеца, така и печалбата му, следвало да бъдат включени в ГПР.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Креди Йес“ ООД, с който се излагат съображения за нередовност и неоснователност на депозираната искова молба. Посочва се, че липсвал задължителен реквизит на исковата молба по чл. 127, ал. 4 ГПК, а именно банкова сметка, по която може да бъде заплатена сумата. Досежно основателността на предявения иск, се посочва, че клаузата на чл. 8 от процесния договор била валидна и произвела действие. Неустойката не излизала извън присъщите й функции, напротив – обезпечавала и обезщетявала вредите от неизпълнението на изрично поето от заемателя задължение. Тъй като неустоечната клауза се активирала при неизпълнение на длъжника, то нямало основание тя да се включва в размера на ГПР (чл. 19, ал. 3, т.1 от ЗПК). Самият процесен договор отговарял на изискванията на ЗПК и следвало да породи действие. Моли да се отхвърли предявеният иск. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не са спорни обстоятелствата, че на ................... между страните е сключен договор за паричен заем № ............. по силата на който на ищцата е предоставена сумата в размер на 800 лева при месечен лихвен процент от 3,330 % и ГПР в размер на 48,100 %. Безспорно е и че кредитополучателят е заплатил по договора парична сума в размер на 1285 лева. Безспорно е, че част от сумата е заплатена за неустойка. Тези обстоятелства документално се установяват и от представените писмени доказателства – договор за кредит, погасителен план, СЕФ, ОУ, неоспорени разписки за извършени плащания чрез системата „ИзиПей“, разходен касов ордер за усвоена главница по кредита.

В чл. 6 от договора е уговорено, че заемателят се задължава да представи на заемодателя поне едно от следните обезпечения: ипотека, особен залог, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл. 8 от договора е уговорено, че ако заемателят не изпълни задължението си да предостави обезпечение в 3-дневен срок от сключването на договора, то той дължи неустойка в размер на 689,99 лева с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план. Видно от последния, тази неустойка е предвидено да се заплаща на равни вноски, ведно с погасителните такива по кредита.

Видно от представената от ответното дружество справка за извършени плащания по договора за кредит, заплатената от ищеца сума в общ размер на 2

1285 лева е разпределена по пера на дълга по следния начин: 601,28 лв. са отнесени за погасяване на главницата, 135,65 лева – за погасяване на възнаградителната лихва, 547,39 лева – за погасяване на неустойката, а 0,68 лева – за погасяване на наказателна лихва.

По правото:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание, ищецът е необходимо да докаже единствено даването, а ответникът – основанието да го задържи (в този смисъл изрично напр. решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Г..... М..............., определение № 421 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 592/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М.... П.........).

Принципно правило е, че при заявена кондикционна претенция по чл. 55 от ЗЗД без значение е основанието, на което ищецът смята да е плащал – искът е на извъндоговорно основание и ответникът следва да върне всичко, което му се търси като получено без основание. В конкретния случай обаче е налице специфика - предмет на делото, така както е въведен от ищеца, е единствено заплатената без основание по недействителна клауза на чл. 8 от договора за кредит парична сума. Поради това съдът следва да установи в какъв размер са постъпленията по това перо на дълга. Друг щеше да бъде случаят, в който се твърди недействителност на целия договор и се иска връщане на даденото по него – тогава ответникът щеше да бъде длъжен да върне всяка сума, която държи без основание, надвишаваща чистата стойност по кредита (чл. 23 от ЗПК), без да е от значение по кои пера на дълга я е отнесъл.

Предвид горното, от представената по делото справка за плащанията по процесния договор за кредит се установява, че по неустоечната клауза на чл. 8 ищцата К. С. е заплатила на ответника парична сума в размер на 547,39 лева, от които се търси връщане до размера 485 лева. Ответникът следваше да докаже, че има основание да задържи платената сума. Това в случая не бе сторено по долуизложените съображения.

Като взе предвид характеристиките на съглашението, което се сочи като основание за престацията, и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности; липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност.

Потребителят К. С. се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

За да избегне заплащането на уговорената в договора неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителката следва да осигури в изключително кратък срок – само три дни – един от няколко лимитативно изброени варианта на обезпечение – ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга, и то не по свое усмотрение, а по избор на кредитора. Необходимо е не само това, а и ипотеката, особеният залог и банковата гаранция да отговарят на множество други високи 3 изисквания. Предвид изложеното, може да се направи обоснованият извод, че кредитодателят е поставил практически неизпълними за уговорения кратък срок изисквания, които са и икономически неоправдани с оглед сравнително ниската стойност на отпуснатата сума – 800 лева. От тук следва, че възникването на вземането по неустоечната клауза за финансовата институция–кредитор е предвидимо и очаквано.

Правната теория и съдебната практика единодушно приемат, че смисълът на обезпеченията е да се предпази кредиторът от последиците от длъжниковото неизпълнение. От факта, че кредитът е останал необезпечен, за кредитора не могат да произтекат други вреди, освен тези, чието настъпване се „покрива“ от уговарянето на обезпечение по принцип, а именно – дългът да не бъде изпълнен. Като се скрепва с неустойка (при това – значителна по размер с оглед размера на дълга) неизпълнението на задължението на длъжника да предостави обезпечение, се постига единствено фактическо увеличение на размера на дълга. При това положение, макар и формално задължението по чл. 8 от процесния договор за потребителски кредит да е уговорено като неустоечно, всъщност то създава основание за едно допълнително плащане в полза на кредитодателя. То оскъпява кредита и е следвало да се включи в ГПР. Това не е сторено, тоест посоченият в процесния договор за кредит размер на ГПР (48,100 %) не отговаря на действителния.

Посочването на различен от действителния ГПР не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Изложеното води до извод за недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК. В този случай кредитът се счита освободен от лихви и такси (чл. 23 от ЗПК).

Ако кредиторът беше включил уговореното като „неусточено“ задължение по чл. 8 от договора в ГПР, каквото е изискването на ЗПК, то щеше да е видно prima facie противоречието на договора с чл. 19, ал. 4 от ЗПК – посоченият в договора размер на ГПР се доближава изключително до лимита, уреден в посочената разпоредба, а размерът на неустоечното задължение възлиза на над 2/3 от главницата. В този случай отново би се активирала защитната разпоредба на чл. 23 от ЗПК и кредиторът не би получил нищо, освен чистата стойност на кредита.

За да избегне тези негативни последици, кредиторът е уговорил формално като неустойка за неизпълнение на задължение, отделно от възнаградителната лихва, едно плащане в своя полза. По този начин чрез позволени действия (сключване на договор за кредит, уговаряне на неустойка в договора за кредит) е постигнат забранен от правото резултат – общият разход по кредита за потребителя надвишава императивния лимит на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

На изложеното основание – заобикаляне на закона, атакуваната договорна клауза е недействителна. Тя не може да бъде недействителна на повече от едно основание, поради което е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищеца в тази насока.

Въз основа на изложеното, искът за връщане на недължимо платено се намира за доказан по основание и размер, респ. ответникът следва да бъде 4 осъден да възстанови сумата, която е получил без основание по недействителната договорна клауза на чл. 8, в размер на 485 лв.

По разноските:

С оглед изхода от спора на К. С. следва да се присъдят разноските за производството в размер на 50 лева, включващи държавна такса. Към съда е отправено искане да присъди възнаграждение в по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв от процесуалния представител на ищеца. Настоящият състав намира, че съответен на фактическата и правна сложност на делото е хонорар в размер на 400 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Креди Йес“ ООД, ЕИК:

............., да заплати на К. Р. С., ЕГН: **********, сумата от 485 лв.

/четиристотин осемдесет и пет лева/, недължимо платена по недействителната клауза на чл. 8 от сключения между страните договор за паричен заем № ...........