Решение № 202 от 14.11.2023, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Севлиево, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20234230100058 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск по чл. 124, ал. 4 от ГПК ввр. чл. 3 от ЗУТОССР ввр. чл. 1, ал. 1, т.

3 от ЗУТОССР.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 12.04.1957 г. е постъпил на работа като общ работник в локомотивния цех на бившия ЖП завод „Георги Димитров" в гр. София. На тази длъжност работил в период от 3-4 месеца, приблизително до към средата на месец август 1957 г. Месечната заплата била 750 лв., изплащана на 24-то число в брой по ведомост за 6 дневна работна седмица при график: понеделник-петък от 07.00 ч. до 16.00 ч., а в събота от 09.00 ч. до 13.00 ч. От средата на месец август 1957 г. до 24.04.1959 г. ищецът бил преназначен на длъжност „шлосер" в същия цех на завода, при същите условия на труд, като заплащането се повишило със 100 лв. и станало 850 лв. месечно. На тази длъжност той е започнал с първоначална квалификация 3-ти разряд, а по-късно е придобил 4-ти разряд.

Сочи, че трудовата му книжка е била открадната през 1985 г., при извършена кражба в хранителен магазин в гр. София, тогава район „Кирков", където той е работел като управител.

Поддържа, че наименованието на предприятието се е променяло исторически както следва в периода от 1947 до 1958 г. - Локомотивно-вагонен завод „Георги Димитров"; в периода от 1958 - Железопътен завод „Георги Димитров" и последно през 90-те години на XX век -Железопътен завод „София".

Ищецът поддържа, че последният известен правоприемник на бившия ЖП завод „Георги Димитров,, в гр. София е бил „РЕЙЛКОМ" ЕАД.

Видно било от приложената справка в Търговски регистър и данни от интернет търсачката www.papagal.bg „РЕЙЛКОМ" ЕАД с ЕИК 130273116 и едноличен собственик на капитала Министерство на транспорта /тогава/, а сега - Министерство на транспорта и съобщенията, е заличено като търговец на 01.02.2010 г. След прекратяване на дейността си същото е предоставило на ТП на НОИ -София-град ведомости за изплатени трудови възнаграждения свързани с бившият ЖП завод „Георги Димитров", чиято най-ранна дата е 01.01.1992 г. и не съвпада с периода на 1 търсения от ищеца трудов стаж.

Сочи, че „РЕЙЛКОМ" ЕАД е функционирало от 2008 г. /когато е учредено/ до 2010 г., когато е прекратено като дружество. Не били открити данни за дружества правоприемници преди него, поради което за периода от 12.04.1957 г. до 24.04.1959 г. включително, евентуални данни за ведомости с трудови възнаграждения и друга документация от трудовоправно естество биха могли да се намират в една от трите институции: „Холдинг БДЖ" ЕАД, Министерство на транспорта и съобщенията /като едноличен собственик на капитала на заличеното „РЕЙЛКОМ" ЕАД или в Държавна агенция „Архиви" - Дирекция „Централен държавен архив".

Искането към съда е да бъде установен трудовият стаж на ищеца в ЖП завод „Георги Димитров“ – гр. София, цех „Локомотивен“ за периода 12.04.1957 г. до 24.04.1959 г. включително на длъжността „общ работниК и „шлосер“ III-ти и IV-ти разряд при 6 дневна работна седмица и трудово възнаграждение 750 – 850 лв.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от ТП на НОИ – София, в който се навеждат доводи за нередовност на исковата молба и недопустимост на предявения иск.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно ГПК, приема за установено следното:

Видно от представеното удостоверение № 5510-21-7/12.06.2023 г. издадено от ТП на НОИ гр. София, в ТП на НОИ липсват писменни данни за положен от лицето М.

Х. А. трудов и осигурителен стаж при работодател/осигурител „Рейлком“ ЕАД /бивш ЖП завпод – „Георги Димитров“ за периода от 12.04.1957 г. до 24.04.1959 г.

По делото е прието писмо от Министерство на транспорта и съобщенията, в което е посочено, че в Министерството не се съхраняват ведомости за изплащане на трудови възнаграждения или трудовоправни документи, свързани с бившия ЖП завод „Георги Димитров“ гр. София, цех „Локомотивен“ за периода от 02.04.1957 г. до 24.04.1959 г. вкл. относими към трудовия стаж на М. Х. A..

По делото е приета декларация по чл. 8 от ЗУТОССР от ищеца.

По делото е представена членска книжка № К 394699, съгласно която ищецът М.

Х. А. през 1963 г. е приет за член в профсъюз на транспортните гр. София.

По делото са изискани и приети от Министерство на транспорта и съобщенията документите установяващи преобразуването и ликвидацията на „Железопътен завод“.

В писмото е посочено, че в Министерство на транспорта и съобщенията По делото е изискана и приета справка от Държавна агенция „Архиви“, ведно с наличната документация относно информация за длъжността „общ работник“ съгласно съхраняваните документи и щатни разписания на Железопътен завод „Георги Димитров“ – София за периода 1957 г. – 1959 г. Съгласно посочените документи в железопътния завод е имало работници на длъжност „общ работник“ през процесния период.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР. ЗУТОССР е процесуален закон, който урежда едно съдебно производство по установяване на юридически факти, свързани с възникване, изменение и прекратяване на материални трудови и осигурителни правоотношения. Специалният закон съдържа правила относно специфичните въпроси на съдебното исково производство по установяване на трудов и осигурителен стаж - процесуалната легитимация, реквизитите и приложенията към исковата молба, допустимите доказателствени средства, държавните такси и разноските в процеса. В действащата нормативна уредба са предвидени два начина за установяване на трудов и осигурителен стаж: -с определени документи, в които 2 трудовият стаж се вписва от работодателя; -в нарочно съдебно производство, когато тези документи липсват. Производството по установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред се разглежда по реда на ЗУТОССР, с който е отменен Указ№ 527/1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред( §. 1 от ПЗР на ЗУТОССР).

В чл. 1 от ЗУТОССР са предвидени три самостоятелни искови претенции, в които е допустимо установяването на трудов и осигурителен стаж, като в чл. 3 от ЗУТОССР ввр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР е уредена хипотезата на установяване на времето, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби. За неуредените в специалния ЗУТОССР въпроси относно съдебния исков процес се прилагат разпоредбите на ГПК като общ процесуален закон, по силата на пряко препращащата норма на чл. 10 от ЗУТОССР. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗУТОССР искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт(ТП на НОИ), а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник - само срещу съответното ТП на НОИ.

Предвид прекратената дейност на осигурителя в случая – Железопътен завод „Георги Димитров“ гр. София, пасивно легитимиран, като страна-ответник по делото се явява ТП на НОИ гр. София.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР трудов стаж може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя, при който е придобит стажа, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Наличието на удостоверение по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР само по себе си е предпоставка за допустимост на предявения иск, но това следва да стане в случаите, когато работодателят не съществува, респективно е заличен. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена на основание чл. 5, ал.

13 oт КСО, се представя удостоверение от съответното ТП на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. Това изискване представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска и обуславя наличието на правен интерес от иска. Цитираните разпоредби дефинират две хипотези досежно издаването на удостоверението по чл. 5 от ЗУТОССР: удостоверението се издава от работодателя/осигурителя или от негов правоприемник или от юридическо/физическо лица, съхраняващо документацията; -удостоверението се издава от ТП на НОИ при прекратена дейност на осигурителя и при иззети от него документи по реда на чл. 5, ал. 2 от КСО.

В настоящия случай ищецът поддържа да е полагал труд при Железопътен завод „Георги Димитров“ гр. София, като няма спор между страните, че посоченият работодател е прекратил дейността си без правоприемник, същото се установява и от приетите по делото писмени доказателства – писмо от Министерство на транспорта и съобщенията ведно с приложените съдебни решения. Следователно са налице специалните изисквания на чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР за ищеца е налице правен интерес от предявения установителен иск, респективно същият е допустим, а възраженията на ответника в обратна насока - неоснователни.

За успешното провеждане на претенцията ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че през процесния период/периоди е полагал труд при сочения работодател и на посочената в исковата молба длъжност, съответно работно време и начина на заплащане на труда, който се признава за трудов стаж и стаж при пенсиониране, т. е. ищецът да проведе пълно и главно доказване на всички правнорелевантни факти, за които носи доказателствената тежест, определена от материалноправната норма. Правната квалификация очертава обхвата на подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест по чл. 154 от 3

ГПК между страните.

Според Тълкувателно решение № 59/01.06.1962 г. по гр. дело№ 54/1962 г. на ОСГК ВС, приложимо и след приемането на ЗУТОССР(Решение № 401/22.02.2016 г. по гр. дело№ 228/2015 г. IV г. о. ВКС) преценката, която следва да се прави на писмените доказателства, следва да бъде конкретна за всеки отделен случай, като се изхожда единствено от това дали установяват вероятността на претендирания стаж или не.

Съгласно чл. 6, ал. 2 ЗУТОССР от в зависимост от характера на упражняваната трудова дейност писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж, могат да бъдат:трудов договор; уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, от което е видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор; допълнителни споразумения; заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит; трудови книжки; осигурителни книжки; решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение; договори за възлагане на управление и контрол;единният електронен трудов запис или други подобни документи.

В настоящия случай от ищеца не са представени такива документи. По делото е представена единствено членска книжка, от която се установява, че през 1963 г. ищецът е бил приет за член на профсъюз Транспортни. Съдът намира, че посочената членска книжка не покрива изискванията на горната разпоредба за установяване на трудовия стаж.

В случая ищецът не е представил трудовата си книжка, тъй като същата била открадната при извършена кражба в хранителен магазин.

Съгласно ЗУТОССР наличието на писмено доказателство предпоставя допустимостта на събирането по делото на гласни доказателства - доколкото обаче е налице ограничение относно кръга на лицата, които могат да бъдат допуснати като свидетели, а именно такива, които, от своя страна, притежават писмени доказателства, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател през периода, през който е положен претендирания стаж.