Решение № 10756 от 07.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10756 гр. София, 07.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ............... при участието на секретаря ......... като разгледа докладваното от ............... Гражданско дело № 20241110101026 по описа за 2024 година

Искът е с правно основание чл. 124 от ГПК.

Решение при признание на иска по чл. 237 от ГПК.

Ищцата Е. С. И. с ЕГН **********, от .........., твърди в исковата си молба, че не дължи сумата в размер на 12 000 лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия, дялово разпределение и обезщетение за забава за периода м. 12.2006 г. – м. 07.2014 г., поради изтекла погасителна давност, и счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. В съдебно заседание искът се поддържа, претендират се направените по делото разноски, моли да бъде постановено решение при признание на иска.

Ответникът ........., със седалище и адрес на управление ........, представлявано от....... – изпълнителен директор, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който е налице признание на иска, което потвърждава в откритото съдебно заседание, проведено на 10.03.2025 г., и моли да бъде постановено решение по чл. 237 от ГПК.

1

Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Налице са предпоставките за постановяване на решение по чл. 237 от ГПК съобразно признанието, което съгласно чл. 237, ал. 4 от ГПК не може да бъде оттеглено. Като прецени това, съдът счита, че по отношение на ответника следва да се постанови решение при признание на иска, като исковете бъдат изцяло уважени.

С оглед този изход на делото, право на присъждане на разноски има ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в общ размер на 480 лева – заплатена държавна такса.

В исковото производство ответницата е била защитавана безплатно от адв. Р. Г. ........... от САК, която претендира да и бъде присъдено по реда на чл.

38, ал. 1, т. 3 от ГПК адвокатско възнаграждание в размер на 2 580, 13 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство по дело с материален интерес от 10 000 до 25 000 лева минималният размер на адвокатското възнаграждение се опледеля като твърда ставка от 1 300 лева плюс 9 % за горницата над 10 000 лева. От това следва, че за дело с материален интерес 12 000 лева размера на адвокатското възнаграждение следва да е 1 480 лева. В същото време, с решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Това обаче не означава, че размерите по тази вече отменена наредба не могат да бъдат използвани като ориентир, поради което и съдът счита, че на адв. Р. Г. ............. от САК следва да се присъди по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ГПК адвокатско възнаграждание в размер на 1 480 лева.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

2

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ........., със седалище и адрес на управление ......, представлявано от ........ – изпълнителен директор, че ищцата Е. С. И. с ЕГН **********, от .........., НЕ ДЪЛЖИ сумата в размер на 6 375, 96 лева /шест хиляди триста седемдесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща главница за топлинна енергия за периода м.1211.2006 г. – 30.04.2014 г., сумата в размер на 5 428, 54 лева /пет хиляди четиристотин двадесет и осем лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща лихва върху главницата за топлинна енергия за периода м.1211.2006 г. – 30.04.2014 г., сумата в размер на 85, 86 лева /осемдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща главница за дялово разпределение за периода м.1211.2006 г. – 30.04.2014 г., както и сумата в размер на 109, 82 лева /сто и девет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща главница за дялово разпределение за периода м.1211.2006 г. – 30.04.2014 г., поради ПОГАСЯВАНЕТО ИМ ПО ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА ..........., със седалище и адрес на управление ....... представлявано от .......... – изпълнителен директор, да заплати на Е. С. И. с ЕГН **********, от .........., сумата в размер на 4 8 0 /четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща направените по делото разноски – заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА.........., със седалище и адрес на управление ....., представлявано от ........ – изпълнителен директор, да заплати на адв. Р.

Г...........от САК, сумата в размер на 1 480 /хиляда четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззвна жалба пред СГС .

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3