Протокол № 7 от 15.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№7 гр. П., 15.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500878 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

Жалбоподателят Г. Б. Л., редовно призован, не се явява. За него адв. Р.

П., упълномощен от първата инстанция.

За ответника „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, редовно призован, представител не се явява. Постъпила е писмена молба, в която са изложени общо становище по хода на делото и общи доводи по съществото на спора. Претендират се разноски.

Адв.П.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, поради което и на основание чл.142 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Производството е по чл.258 от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П., постановено по гр.д.№ 3014 по описа за 2024 година е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че ответникът Г. Б. Л., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: обл. П., общ. С., гр. С., ул. С.С.

1

12А, дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:

********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ”Д-р П.Д.” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З.С.Б., чрез юрисконсулт К. Г., със съдебен адрес гр. С., бул. „Д-р П.Д.” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 , сумата в размер от 4824,89 лв. , представляваща неизплатена част от главница по Договор за потребителски кредит № 7001000569/ 27.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 30.04.2024 г. до окончателното плащане, сумата в размер от 4016,97 лв. представляваща договорна лихва за периода 05.09.2019 г. до 05.07.2023 г. , сумата в размер на 903,23 лв. представляваща обезщетение за забава за периода 05.09.2019 г. до 30.04.2024 г. , за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1827/2024 г. по описа на РС П..

Отхвърлени са исковете в останалата им част: за сумата над размера от 4824,89 лв. до размера от 7170,72 лв. главница, над размера от 4016,97 лв. до размера от 6028,64 лв. договорна лихва – като неоснователни.

Осъден е Г. Б. Л., с ЕГН: **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: ********, сумата в размер от 211,27 лв. сторени разноски в заповедното производство и 529,21 лв. разноски в исковото производство.

Осъдена е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: ********, да заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 ЗА в полза на адв. Р. П. - с личен № 1100021044, със съдебен адрес: гр.П.. ул. „П.М.“ № 9, Офис център 1, ет.2, офис № 11, сумата в размер от 737,70 лв. възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.

Присъдени са в полза на Районен съд П. разноски за възнаграждение на вещото лице в размер от 164,23 лв.

С определение от 19.09.2025 година е оставена без уважение молбата на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за изменение на решението в частта относно разноските,като искането е било на адв.П. да се присъди възнаграждение под минимално установения размер с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срок така постановеното решение е обжалвано от Г. Л. , представляван 2 от адв.П..

Решението се обжалва в частта , с която съдът е приел ,че съществува вземане на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Решението в тази част било неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила.

Съдът приел, че вземането на „Ти Би Ай Банк” ЕАД по договора за кредит е цедирано, чрез „Иновативни финанси” ООД на АСВ- ЕАД, поради което ищецът притежава материалното право на вземане, без да излага конкретни мотиви за това, т.е не е приел за основателно възражението, че ищецът не е носител на претендираното вземане.

По делото липсвали доказателства, че „Иновативни финанси“ ООД с договор за цесия от 18.10.2023г. е прехвърлило вземането по договора за кредит от 27.06. 2019г. на ищеца.

Представен бил договор за цесия между Банката и ищеца от 30.10.

202Зг., който е с дата след предходно прехвърляне на вземането с договор за цесия от 30.11.2022г. от Банката на „Иновативни финанси“ ООД.

След 30.11.2022г. Банката не притежавала вземането и не може повторно да го цедира на 30.10.2023г.

Само на това основание предявените искове следвало да бъдат отхвърлени.

Районният съд неоснователно и необосновано приел, че Л. бил информиран за правото да избере дали да сключи свързани договори за застраховки (живот, безработица, хоспитализация) със свързани финансови субекти (банка и застраховател), както и ,че са му връчвани екземпляри от тях, за да ги ползва при евентуално настъпване на застрахователен риск.

Нямало приложено искане-декларация за отпускане на кредит към 27.06.2023г. Ищецът представил само заявление за рефинансиране на задължение по Договор за потребителски кредит № 7000925 912 за 2362.15лв., т.е липсва по ЗПК и ЗЗП редовно искане за предоставяне на кредит с посочени параметри , което било допълнително основание, че договора от 27.06. 2019г. е нищожен/недействителен.

Не било оборено възражението, че не съществува Пълномощно от представиляващите Банката към 27.06.2019г. за К. Николова да сключва 3 договора, с който Л. да се е запознал и подписал, т.е последния е относително недействителен, което е допълнително основание за нищожност.

Твърди се, че Л. два пъти е погасявал едно и също вземане.

Направено било възражение и искане за изясняване обстоятелството за т.нар. абонатен номер за кой договор се отнася или е обхващал всички договори на Банката, респ. на последяващите след цедиране кредитори.

Това искане било оставено без уважение неоснователно.

Подържат , че в договора има неравноправни клаузи.

Нарушено било правото на информирано съгласие и свободна воля за сключване на допълнителни договори със свързани дружества на кредитодателя за допълнителни услуги (застраховане), които утежняват размера на искания заем, респ. връщане с лихви на застрахователни премии, без получателя да знае за евентуалните ползи от тези застраховки, а и кредитодателя да погасява с тях задълженията по договора. Ако бил информиран за тези застраховки, Л. щял да се възползва при настъпване на застрахователните рискове (безработен от 05.05.2020г. и злополуката при ПТП на 23.09. 2022г.).

Това било в противоречие с императивните изисквания на чл.4 и чл.5 от ЗЗП, вменяващи в задължение на търговеца, вкл. и на търговец, предоставящ финансови услуги, да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин вярна, пълна, четлива, ясна и разбираема информация от¬носно параметрите на предоставяната услуга. С това са нарушени правата на ответника, като равнопоставен субект с Банката в един двустранен договор (чл.430-431 от ТЗ във вр.с чл.83 от ЗЗД).

Дори да се приеме,че ищецът е носител на материалното право ,то договорът бил нищожен изцяло.

Моли решението в обжалваните части да бъде отменено и исковете – отхвърлени.

Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба.

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД счита ,че решението в обжалваното част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съдът изложил подробни мотиви за дължимостта на присъдените суми, 4 като е взел предвид направените плащания от страна на ответника, възражението за погасителна давност и се е произнесъл по отношение действителността на договора за кредит.

По делото са представени доказателства , че вземането по договора с ответника е било валидно придобито от ищеца. .Съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД. цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Така установеното задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. Няма пречка, цедентът да упълномощи цесионера да изпрати съобщението до длъжника, тъй като не се касае за лично и нсзаместимо действие, а и съгласно чл. 36. ал. 2 ЗЗД последиците от това действие възникват направо за представлявания. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в хода на образуваното съдебно производство по предявен иск за прехвърленото вземане, както е и в настоящия случай, не може да бъде игнорирано, като получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235. ал.З от ГПК. В този смисъл е и Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, 11 т. о. и др„ постановени по реда на чл. 290 ГПК. Следвало да се приеме, че договорът за цесия има действие спрямо длъжника ответник, тъй като същият не твърди да е извършил плащане на прехвърлената сума, с оглед на което това възражение се явява изцяло неоснователно.

Правилно съдът установил, че от представено по делото копие от застрахователна полица, ответникът е сключил застраховка Живот и Безработица, като обезпечение на процесния договор за кредит, със застрахователи ЗК „У.Ж.“ АД и ЗК „У." АД. с уговорена застрахователна премия от 1567,84 лева и този договор е сключен по искане на ответника и е подписан от него.

Оспорва доказателствените искания, като преклудирани.

Адв.П.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба.

Подддържам доказателствените искания. Моля във връзка с твърдението за нищожност на договора за сключване на клаузи и други договори, свързани 5 със застрахователни фирми, които са заедно с първоначалния работодател и обстоятелства настъпили след постановяване на решението да приемете няколко писмени доказателства. Във връзка с твърдението, че е сключена застраховка живот и другата застраховка за безработица, за която твърди, че доверителят ми не е бил известен, не е запознат и не е получил копие от съответните договори се опитахме след постановяване на решението да реализираме застраховката да бъде платена в полза на „Агенцията по вписванията“ЕАД след като вече има постановено решение от съда и се разви една преписка, кореспонденция във връзка с това, че този договор не може да породи задължение за застрахователя да плати, защото е било с валидност застрахования да е до 65 г. , а той вече е навършил 65г. към момента на падежа, затова няма да изплатят тази застраховка, а още 2019г. е сключена тази застраховка и е подведен, че края на договора е 2023г., когато вече ще е навършил 67г. В тази връзка моля да приемете заявление от 01.09.25г. застрахователна претенция от Г. Л., отговор от 25.09.25г. на ЗД„У.“ ново заявление за претенция от 22.10.25г., отговор от 11.11.25г. и отново последно писмо от 16.12.25г., на което нямаме отговор, както и копие от трудова книжка от 22г. за настъпване на обстоятелството безработица. Представям и за другата страна.

Съдът намира, че доказателственото искане, направено във въззивната жалба не следва да бъде уважавано не са налице условията на чл.266 ал.3 от ГПК. Първоинстанционният съд е отказал правилно да го уважи, тъй като чрез него не би се изяснила фактическата обстановка и със сигурност доказателствата са събрани. Днес представените доказателства съдът счита, че следва да приеме при условията на чл.266 ал.2 т.1 ГПК, затова ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, направеното искане във въззивната жалба.

ПРИЕМА писмените доказателства, представени със заявление в днешното съдебно заседание и описани при представянето им.

Съдът счете делото за изяснено, затова