Решение № 11814 от 17.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11814 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110110510 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от И. К. Д., с която срещу "фирма“ ООД са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от договор за кредит № 202005140250410102/14.05.2020 г., сключен между страните от разстояние, а в условията на евентуалност искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП;

- иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД първоначално предявен за сумата от 5 (пет) лева, като частичен, а впоследствие по искане на ищеца и въз основа на определение на съда размерът на осъдителния иск е увеличен на сумата 45,66 лева.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по силата на който ответникът му е предоставил сумата 500 лева, като в договора е бил посочен размер на ГПЛ 38,75% и ГПР 46,42 %. Уговорено е било заемът да се върне на шест ежемесечни вноски. С чл. 4, ал. 3 от договора било предвидено договорът за заем да бъде обезпечен с някое от обезпеченията, предвидени в същия, а ако кредитополчуателят не изпълни задължението да представи обезпечение по кредита, а жсъгласно клаузата на чл. 6 е предвидена дължимостта на неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 420 лева. Поддържа, че още със сключване на договора е била начислена неустойката за непредставяне на обезпечение, като общата сума, която следвало да върне възлизала на 978 лева. Развива съображения за нищожност на допълнително начислената неустойка, като счита, че клаузата, с която е уговорена е неравноправна, освен това е нищожна като противоречаща на императивните норми на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК. Изложени са доводи, че противоречи на добрите нрави, тъй като неустойката не отговаря на нито една от присъщите й функции. В обобщение на подробните доводи в исковата молба заявява искане съдът 1 да прогласи процесната клауза за неустойка занищожна и да осъди ответника да му върне заплатената във връзка с договора, но без основание сума.

Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва предявените искове. Не отрича сключването на договора и че по силата на същия е предоставил на ищеца сумата от 500 лева, като моли тези обстоятелства да бъдат обявени с доклада за безспорни. Отрича при сключването на договора и със същия да са нарушени императивни норми на закона. Моли за отхвърляне на исковете и заявява искане в полза на дружеството да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството с доклада по делото са отделени следните обстоятелства: че между страните е бил сключен процесният договор за потребителски кредит, по който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата 500 лева, която последният се е задължил да му върне.

По делото е представен екземпляр от процесния договор за кредит № 202005140250410102/14.05.2020 г., сключен между страните, съгласно чл. 4, ал. 3 от който кредитополучателят се е задължил до края на деня, следващ сключването на договора, да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия под формата на банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, за сума в размер на 558 лева със срок на валидност 16.11.2020 г. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора, в случай на неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 3 кредитоплучателят дължи на кредитора неустойка в размер на сумата 420 лева, която се начислява на месец, считано от изтичане на срока по чл. 4, ал. 3 и се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по договора за кредит съобразно погасителния план.

В договора за потребителски кредит е инкорпориран погасителен план, от съдържанието на който не се установява да е била начислена неустойка и същата да е била включена в размера на погасителните вноски по договора. Съгласно погасителния план и уговорките в договора, задължението на кредитополучателя да върне процесната сума е било изпълнимо на шест погасителни месечни вноски в периода 15.06.2020 г. – 15.11.2020 г. в размер на 93 лева всяка.

Съгласно посоченото в договора ГЛП е в размер на 38,75 %, а ГПР – 46,42 %.

Съгласно чл. 11, ал. 7 лихвата по кредита на ден е в размер на 1/360 от годишния лихвен процент.

По делото е прието заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист, притежаващ необходимите специални знания. Доколкото отговорите на вещото лице са обосновани и отговарят в пълнота на поставените задачи, не възникват съмнения за правилността на изводите, направени от експерта, с оглед което и съдът ползва същите за изясняване на релевантните за спора факти. Въз основа на заключението, материалите по делото и становищата на страните, съдът приема за доказано, че кредитоплучателят е извършил едно единствено плащане по процесния договор, като на 02.06.2020 г. (т.е. преди настъпване на падежа на първата погасителна вноска) е била заплатена сума в размер на 551,78 лева, послужила на кредитора за погасяване на главница в размер на 500 лева и договорна лихва в размер на 51,78 лева. Съгласно счетоводните записвания на ответника последният не е начислил, нито е погасил свое вземане за неустойка с направеното от потребителя плащане. Съгласно заключението при изследване на заложените в договора параметри ГЛП е в размер на 38,75 %, а ГПР – 46,42 %, а ако се включи и неустойката по чл. 6 от договора ГПР би бил в размер на 1139,58 %.

2

По реда на чл. 200 ГПК вещото лице Д. е пояснила заключението си в проведеното на 29.05.2024 г. по делото единствено съдебно заседание. Експертът е изчислил, че за 19 дни ползван кредит възнаградителната лихва при заложен ГЛП от 38,75 % би следвало да бъде в размер на 10,22 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че клаузата от договора, сключен с ответника, е нищожна на заявените с исковата молба основания. Тук е мястото да се обърне внимание, че съдът е сезиран с нарочен иск, с който ищецът е поискал да се прогласи за нищожна само конкретна клауза от процесния договор. С оглед направеното уточнение и разрешението, дадено с ТР по тълк.д. № 1/2020 г., ВКС, ОСГТК, съдът приема, че в настоящото производство следва да разгледа само основанията на предявения иск за частична нищожност и НЕ ДЪЛЖИ произнасяне ПО ВСИЧКИ ДОВОДИ НА ИЩЕЦА, че целият договор за кредит бил нищожен, доколкото съгласно възприетото с това тълкувателно решение принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, а доколкото възражението е защитно средство, то и същото не е на разположение на ищеца, предявил иск за частична нищожност на договора. Пак в мотивите на същото тълкувателно решение е прието, че когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката, респ. на клаузата, т.е. следва да се разгледат само основанията на конкретно предявения иск и наведените доводи за нищожност на клаузата, а не и на целия договор, доколкото не е предявен иск за прогласяване на нищожност на договора.

Твърденията на ищеца, съдържащи се в исковата молба и в отговора, дават на съда основание да приеме, че е сезиран с по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от договор за кредит № 202005140250410102/14.05.2020 г., сключен между страните от разстояние, а в условията на евентуалност искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП; както и с иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД първоначално предявен за сумата от 5 (пет) лева, като частичен, а впоследствие по искане на ищеца и въз основа на определение на съда размерът на осъдителния иск е увеличен на сумата 45,66 лева.

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че клаузата от договора, предвиждаща възникване на неустоечно вземане в полза на ответника, е нищожна на заявените с исковата молба основания, а именно като противоречаща на императивните норми на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, неравноправна, накърняваща добрите нрави и въвеждаща потребителя в заблуждение.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

В тежест на ищеца по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да установи заплащането на сума в размер на 45,66 лева, а в тежест на ответника е да установи наличието на основание да задържи заплатената му от потребителя сума.

Относно клаузата от договора, предвиждаща заплащането на неустойка при неосигуряване на обезпечение на задълженията на кредитополучателя под формата на безусловна банкова гаранция за срока на договора, в размер на дължимата сума за главница и договорна лихва, съдът намира следното:

Съдържанието на клаузата, по силата на която се предвижда дължимостта на 3 неустойка в полза на кредитора и съпоставянето й с естеството и параметрите на сключения договор за заем, налага извод, че тя представлява договорка за заплащане на скрито възнаграждение за кредитора. Въведените изисквания за вида обезпечение по избор на заемателя съдът намира, че създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението на задължението до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага с възможност да осигури изискуемите по силата на договора обезпечения, при положение, че кандидатства за отпускане на кредит в размер от 500 лева, който следва да върне в 6-месечен срок. С други думи, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът несъмнено е целял да се обогати.

Изискването за обезпечаване на кредит в размер на сумата от 500 лева с банкова гаранция или друга гаранция, издадена от небанкова финансова институция, обезмисля института на потребителското кредитиране, особено на т.нар „бързи“ кредити, при които се предоставят ниски по размер суми за кратки срокове при дължимост на висока възнаградителна лихва, респ. висок процент на разходите за потребителя.

Следва да се обърне внимание на задължението на кредитора преди сключването на договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, да откаже предоставянето на заемните средства. На практика се получава така, че с тази клауза кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на това си задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез сключването на договора. Последното води до значително нарастване на цената на кредита и възлага на потребителя финансова тежест, което е в противоречие със закона. С оглед гореизложеното, съдът счита, че вземането за неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и чрез него потребителят е задължен да заплати необосновано висок размер поради неизпълнението на едно неизпълнимо на практика задължение.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.