Решение № 17231 от 06.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17231 гр. София, 06.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА Гражданско дело № 20231110159876 по описа за 2023 година Производствотo e по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. С. П., П. Р. Б., Л. В. М. и В. И. М. , с която са предявени при условията на субективно пасивно и обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца суми, както следва: обща сума в размер от 449,14 лв., с която са се обогатили за негова сметка, ползвайки без основание доставяна топлинна енергия за небитови нужди за топлоснабден недвижим имот – магазин, находящ се в гр. София, ********, с аб.№ *******, през периода от 1.10.2020г. до 30.04.2022г., обща сума в размер от 16,61 лв., с която са се обогатили за негова сметка, ползвайки без основание предоставяна услуга дялово разпределение през периода от 1.09.2020г. до 30.09.2021г., обща сума в размер от 117,68 лв. – мораторна лихва върху първата главница за периода от 1.12.2020г. до 18.10.2023г., и обща сума в размер от 4,24 лв. – мораторна лихва върху втората главница за периода от 31.10.2020г. до 18.10.2021г., претендирани при разделност на дълга, с квоти 12/24 части за Б.С.П., 6/24 части за П.Р.Б., 5/24 части за Л.В.М., 1/24 част за В. И. М..

В исковата молба, уточнена с допълнителна молба, се твърди, че през исковия период ответниците са ползвали топлинна енергия за стопански нужди за процесния недвижим имот, но не са сключили с ищеца договор за продажба и не са плащали дължимата цена. Като са потребявали топлофикационната услуга без да заплащат стойността й ответниците са се обогатили за сметка на ищеца. Поради това ищецът претендира ответниците да му върнат това, с което са се обогатили, до размера на обедняването на топлопреносното дружество, съизмеримо с неплатената цена на потребената топлинна енергия, начислявана съгласно чл. 155, 1 ал. 1, т. 2 ЗЕ по прогнозни месечни вноски и коригирана с резултата от изравняването в края на всеки отоплителен сезон след реален отчет на уредите за дялово разпределение. На същото основание ищецът предявява и вземанията си за неплатената цена на услугата дялово разпределение, което навежда да е извършвано от „Далсия“ ООД (правоприемник на „Бруната България“ ООД). С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита.

Претендира направените деловодни разноски.

В отговор на исковата молба ответницата В. И. М. оспорва исковите претенции като неоснователни. Поддържа, че не е пасивно легитимирана по исковете, тъй като не притежава вещни права върху процесния имот. Навежда и евентуално възражение за погасяване на вземанията по давност. Прави искане за присъждане на сторените разноски по делото.

В отговор на исковата молба ответниците Б. С. П. и П. Р. Б. също изразяват становище за неоснователност на предявените искове. Твърдят, че разходите за консумативи се дължат от ползвателя на търговския обект – Тодор И. Г.ев, наемател на имота, който е погасил дълга с извършено в полза на ищеца плащане.

Претендират да им бъдат присъдени деловодните разноски.

От страна на ответницата Л. В. М. не е постъпил отговор.

В първото проведено по делото съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител юрк. Кънева, заявява, че действително е получил плащане в погашение изцяло на предявените вземания, ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на подаване на исковата молба до датата на плащането, както и разноските за държавна такса по делото, поради което претендира единствено за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Основателността на сезиращите съда главни искове при изложените от ищеца обстоятелства, съставляващи основание на спорните вземания, се предпоставя от установяване елементите на правопораждащия фактически състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1/ обедняване на ищеца, съизмеримо със стойността на доставената от него за процесния имот топлинна енергия при дялово разпределение от избран търговец; 2/ обогатяване на ответниците под формата на спестени разходи за топлофикационната услуга; 3/ връзка между обедняването и обогатяването, изразяваща се в наличие на общ факт, от който са произтекли посочените изменения в патримониумите на страните, в случая ползването на топлинна енергия и услуга дялово разпределение; и 4/ липса на правно основание за настъпилото имуществено разместване.

Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната цена. В чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ е предвидено, че продажбата на 2 топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за небитови нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, приети от продавача.

От приети като писмени доказателства по делото индивидуални справки за потребена топлинна енергия през процесния период и съставени за същия период формуляри за отчет на уредите за дялово разпределение се установява, че откритата при ищцовото дружество партида с аб.№ ******* е за недвижим имот, находящ се в гр. София, ********, ап. 9 и като титуляр се води Б. С. П.. За посочения имот не се твърди, нито се установява между ищцовото дружество и ответниците да е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди.

Видно от представени Нотариален акт № 107, том 139, рег.№ 1669, нот. дело № 091/2003г. на нотариус Наташа Гарчева, и Нотариален акт № 4, том 30, нот.дело № 650/1936г. на нотариус Славе Величков, същите обективират титули за собственост върху търговски обекти – дюкянски помещения в партера на процесната сграда съответно на Л. В. М. и на Б. Йорданов П.. По данни от представени удостоверения за наследници Б. Йорданов П. е починал на 1.02.1949г., оставяйки за законни наследници Б. С. П., П. Р. Б. и И. Р. М., последният починал на 1.09.2020г. и наследен по закон от Л. В. М. и В. И. М.. По делото обаче не са ангажирани доказателства, сочещи категорично на идентичност на процесния недвижим имот с някой от имотите, за които ответниците се легитимират като собственици по силата на посочените нотариални актове.

Дори да се приеме наличие на идентитет, доколкото ищецът предявява исковите си претенции на извъндоговорно основание, релевантно в случая е дали ответниците фактически са потребявали топлинна енергия за процесния имот в рамките на исковия период, при твърдения за което се претендират вземанията от неоснователно обогатяване, и дали потреблението е в количество на начислената стойност. При доказателствена тежест за ищеца същият не сочи доказателства нито да е доставил за имота топлинна енергия и да е обезпечил дяловото разпределение, нито остойностеното количество да съответства на действително потребеното. В приложение на последиците от разпределената тежест на доказване следва да се приеме, че не се е осъществило спорното неоснователно имуществено разместване в правната сфера на страните. Доколкото не се установява ответниците да са ползвали топлинна енергия за процесния имот не може да се приеме, че са се обогатили без основание за сметка на ищеца, спестявайки комуналните разходи, докато ищецът се е обеднил, като не е получил цената.

За пълнота, конкретно по исковата претенция с предмет вземането за цена на услугата дялово разпределение, следва да се отбележи, че самите твърдения на ищеца сочат на неоснователност на иска. Ищецът твърди, че тази услуга е извършвана от трето лице – избран търговец, а именно „Далсия“ ООД, което обстоятелство се установява и от приетите индивидуални справки за потребена топлинна енергия и формуляри за отчет на уредите за дялово разпределение. При липсата на сключен между страните писмен договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди, няма основание за приложение в отношенията между тях на Общите условия на ищеца, съгласно които потребителите заплащат цената на тази услуга на топлопреносното предприятие. От друга страна, липсват и 3 доказателства, че ищецът е заплащал услугата на третото лице, за да се приеме, че се е обеднил, респ. ответниците са се обогатили за негова сметка, като са спестили разходи.

С оглед изложеното съдът намира за недоказан фактическия състав на неоснователно обогатяване, поради което в полза на ищеца не са възникнали вземания за изравняване на твърдяното имуществено разместване. Този извод не се променя от факта на извършено плащане по представения фискален бон от 25.04.2025г., което ищецът не оспорва да е получил и със същото да са погасени в пълен размер предявените вземания за главници и лихви. Това плащане ответниците Б. С. П. и П. Р. Б. твърдят да е направено на каса на ищцовото дружество от трето лице ползвател съгласно представен договор за наем от 10.02.2019г., поради което не може да се приеме, че съставлява признание от тяхна страна на вземанията по основание и размер, въз основа на което да се приемат за доказани спорните правопораждащи факти.

По горните съображения се налага извод за неоснователност както на главните искове, така и на обусловените искове с предмет акцесорните вземания за мораторна лихва, поради което всяка от ищцовите претенции подлежи на отхвърляне.

По разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски се поражда в полза на ответниците. Измежду тях сторени разноски доказва П. Р. Б. – за адвокатско възнаграждение в размер от 600 лв., платено в брой на упълномощения адвокат съобразно отбелязването в представения договор за правна защита, служещ в тази част като разписка (ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС). От страна на ищеца е направено искане за намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК поради прекомерност на претендираните разноски за процесуално представителство. Това искане съдът намира за основателно, като редуцира разноските за възнаграждение до размера от 400 лв., с равностойност по фиксинг на БНБ 204,52 евро, отчитайки липсата на фактическа и правна сложност на делото, по което е проведено само едно открито съдебно заседание като освен писмени, други доказателства не са събрани.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу Б. С.

П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ********** П. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***********, Л. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ********** и В. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ******** – II част, ********, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условия на разделност обща сума в размер от 449,14 лв., с която са се обогатили за негова сметка, ползвайки без основание доставяна топлинна енергия за небитови нужди за топлоснабден 4 недвижим имот – магазин, находящ се в гр. София, ********, с аб.№ *******, през периода от 1.10.2020г. до 30.04.2022г., обща сума в размер от 16,61 лв., с която са се обогатили за негова сметка, ползвайки без основание предоставяна услуга дялово разпределение през периода от 1.09.2020г. до 30.09.2021г., обща сума в размер от 117,68 лв. – мораторна лихва върху първата главница за периода от 1.12.2020г. до 18.10.2023г., и обща сума в размер от 4,24 лв. – мораторна лихва върху втората главница за периода от 31.10.2020г. до 18.10.2021г.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на П. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 204,52 евро – разноски за адвокатско възнаграждение.