Решение № 579 от 08.04.2026, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 579

Разград, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - II състав, в съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА административно дело № 20257190700135 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. чл. 118 КСО.

Образувано е по жалба на А. Н. А. от [населено място], обл. Търговище, [ЕГН] срещу Решение № 2153-25-22 от 04.04.2025 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено оспореното пред него Разпореждане № 2136-25-1 от 28.02.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. Делото е изпратено за разглеждане и решаване от АС – Разград с Определение № 4820/ 12.05.2025 г., постановено по адм. д. № 4543/2025 г. на Върховния административен съд по реда на чл. 133, ал. 6 АПК.

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни, като постановени при допуснати процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Развива доводи, че неправилно са преценени осигурителният му стаж и доход, както и коефициентите при определяне на размера на отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ИОЗ) и административният орган незаконосъобразно е приложил коефициент от 0, 5, считано от 15.02.2023 г. (датата на освидетелстване), а не от 01.03.2023 г. (първото число на следващия месец). С оглед на това се иска от съда да отмени оспореното решение, ведно с произтичащите от това законни последици.

Ответникът по жалбата е депозирал писмен отговор, с който заявява, че тя е недоказана и неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Разпореждане № 2136-25-1/28.02.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване (ПО) в ТП на НОИ –Търговище е издадено в изпълнение на указанията, дадени с Решение № 582/25.07.2024 г., постановено по дело № 190/ 2023 г. на АС - Разград, оставено в сила с Решение № 1524/18.02.2025 г., постановено по дело № 10803/2024 г. на Върховния административен съд.

С цитираните съдебни актове е отменено Решение № 2153-25-25/16.05.2023 г. на директор на ТП на НОИ - Търговище и потвърденото с него разпореждане [номер] от 29.03.2023 год. на ръководител ПО, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В мотивите към тях е посочено, че личната пенсия за ИОЗ на А. А. следва да се възобнови от 01.01.2023 г., а не както е прието от административните органи от 15.02.2023 г. (датата на освидетелстване), тъй като липсват доказателства, които да установяват, че преосвидетелстването му след изтичане на срока до който е била отпусната (31.12.2022 г.) е станало по неуважителни за него причини или по негова вина. Изрично е указано, че пенсионният орган е следвало да издаде разпореждане, с което възобновява пенсията за ИОЗ, считано от 01.01.2023 г. на основание чл. 30, ал. 3, изречение трето НПОС (сега отм.) и приложеното ЕР № 1843 от 26.06.2020 г. на ТЕЛК, което е било валидно по силата на чл. 101б, ал. 2 ЗЗ и § 5 от ПЗР на ЗИД на ЗХУ до издаване на ново експертно решение, а след издаване на ЕР № 101 от 15.02.2023 г. на ТЕЛК да постанови разпореждане за изменение на пенсията, съобразно признатия с него нов процент неработоспособност.

В останалата част подадените жалби са отхвърлени и е прието, че Решение № 2153-25-29/03.07.2023 г. и Решение № 2153-25-31/ 20.07.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище са валидни и законосъобразни.

С Решение № 2153-25-29/ 03.07.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище е потвърдено разпореждане [номер]/ 26.05.2023 г. на ръководителя ПО, с което е преизчислен размерът на пенсията за ИОЗ, а с Решение № 2153-25-31/ 20.07.2023 год. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище е потвърдено Разпореждане № 6252331901522/ 30.06.2023 г. на ръководителя ПО, с което тя е осъвременена. Следователно както АС- Разград, така и Върховният административен съд приемат, че размерът на личната пенсия за ИОЗ на А. А. е правилно преизчислен и осъвременен, поради което този въпрос вече е разрешен с влязло в сила съдебно решение и не може да бъде предмет на обсъждане в настоящето производство. С процесното Разпореждане № 2136-25-1/28.02.2025 г. на ръководителя ПО не се определя и/или преизчислява и/или осъвременява нов размер на пенсията, а само се посочва срокът, от който тя се възобновява, като от 01.01.2023 г. се прилага коефициент 0, 7 съобразно признатата 80% ТНР с ЕР № 1843 от 26.06.2020 г. на ТЕЛК, а от 15.02.2023 г. е приложен коефициент 0, 5 съобразно признатата 50 % ТНР с ЕР № 101 от 15.02.2023 г. на ТЕЛК. Това разпореждане е обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ- Търговище по реда на чл. 117 КСО, който със своето Решение № 2153-25-22/ 04.04.2025 г. е отхвърлил жалбата, като е възприел изцяло фактическите констатации и правни изводи, изложени в разпореждането. Същото е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Съдът намира, че оспореното решение е валидно и законосъобразно, като постановено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и норми и изискванията за форма и съдържание на административните актове. То е съобразено и с разпоредбите на материалния закон.

При постановяване на своите актове както ръководителят ПО, така и директорът на ТП на НОИ – Търговище са се съобразили изцяло с указанията на съда по тълкуването и приложението на закона, които са задължителни за тях (по арг. на чл. 177, ал. 2 АПК).

Съгласно приложената разпоредба на чл. 30, ал. 3 НПОС (сега отм.) преосвидетелстването на лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване. Само в случаите, когато преосвидетелстването се извършва до първо число на месеца, в който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и при предсрочно преосвидетелстване по молба на пенсионера, пенсията се определя в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от първо число на месеца, следващ месеца на преосвидетелстването. В останалите случаи, когато преосвидетелстването е извършено в месеца, през който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и след това, не по вина на лицето, пенсията се възобновява в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от срока, до който е била отпусната.

В настоящия случай е неприложима хипотезата на чл. 30, ал. 3, изр. второ от НПОС (сега отм.), тъй като преосвидетелстването не е предсрочно и е извършено на 15.02.2023 г., а не до първото число на месеца. Административните органи са приложили правилото на чл. 30, ал. 3, изр. трето от НПОС (сега отм.), в който смисъл са и указанията на съда, като до 15.02.2023 г. са приложили коефициент 0, 7 на основание чл. 75, ал. 2, т. 2 КСО съобразно признатата 80% ТНР с ЕР № 1843 от 26.06.2020 год. на ТЕЛК, а след тази дата са приложили коефициент 0, 5 на основание чл. 75, ал. 2, т. 3 КСО съобразно признатата 50 % ТНР с ЕР № 101 от 15.02.2023 г. на ТЕЛК.

Следва да се отбележи, че в мотивите на Решение № 582/ 25.07.2024 г., постановено по дело № 190/ 2023 г. на АС – Разград, вече е обсъждано това възражение на жалбоподателя и изрично е прието за неоснователно, като е посочено, че разпоредбата на чл. 75, ал. 2 КСО е материално правна и след като от 15.02.2023 г. на оспорващия е призната 50% ТНР, то размерът на пенсията му след тази дата следва да се определи с прилагане на коефициента по чл. 75, ал. 2, изр. второ, т. 3 КСО, а именно 0,5 по отношение на признатото за осигурителен стаж време на основание чл. 75, ал. 2 ,изр. първо от КСО.

С оглед на това съдът намира, че оспорените административни актове са законосъобразни, като издадени в съответствие с материалния закон, действал към датата на тяхното постановяване (по арг. чл. 142, ал. 1 АПК). Към настоящия момент разпоредбата на чл. 30, ал. 3 НПОС е отменена, но в чл. 30, ал. 4, т. 4 НПОС (след изменението в ДВ бр. 80/ 2025 г.) са регламентирани аналогични правила.

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира, че жалбата е недоказана и неоснователна, поради което следва да се отхвърли.

Мотивиран така Разградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Н. А. от [населено място], обл. Търговище, [ЕГН] срещу Решение № 2153-25-22 от 04.04.2025 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено оспореното пред него Разпореждане № 2136-25-1 от 28.02.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: