Определение № 3276 от 06.08.2026, Административен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3276

Велико Търново, 06.08.2026 г.

Административния съд Велико Търново - V състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от съдията Мария Василева-Данаилова административно дело № 847/2026 г. на Административен съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 166, ал. 2, във вр. счл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата.

Образувано е по съдържащо се в жалбата искане на Д. В. В., чрез адв. П. И. за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]/26.07.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към РУ Елена при ОДМВР – Велико Търново, с която на основание чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП, с която е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 18 месеца. Мярката е наложено поради това, че на 26.07.2026г., около 07:42ч. управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0.55 на хиляда, установена с техническо средство дрегер алкотест 7510 и взета качествена проба на водача в 07:42ч.

Позовава се на значително засягане интересите на лицето, тъй като работи по трудов договор на длъжност „Специалист, доставки“ в ЕЛ КАР ООД и управлението на МПС е основно и съществено задължение за полагането на труд по трудово правоотношение. С отнемането на СУМПС е лишен от възможност да изпълнява трудовите си задължения. Прилага трудов договор от 21.03.2024г., длъжностна характеристика и допълнително споразумение 02.01.2025г., което счита за значителна и труднопоправима вреда. На следващо място, отчетената от дрегера стойност 0.55 на хиляда е гранична до законовата (над 0.5 промила до 0.8 промила) и е вероятно ЗППАМ да се окаже изцяло незаконосъобразна.

Административен съд Велико Търново, след като прецени събраните по делото доказателства, намира, предявеното искане за спиране за допустимо, а разгледано по същество за неоснователно. Съображенията за това са следните:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]/26.07.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към РУ Елена при ОДМВР – Велико Търново, на основание чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП, е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 18 месеца за това, че на 26.07.2026г., около 07:42ч. Д. В. В. управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0.55 на хиляда, установена с техническо средство дрегер алкотест 7510 и взета качествена проба на водача в 07:42ч.

В разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК са визирани предпоставките при наличието на които допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1 ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

По силата на чл. 172, ал. 6 от ЗДВП, подадената жалба не спира изпълнението на наложената ПАМ, но съдът може да спре изпълнението на акта, ако от това изпълнение ще настъпят за оспорващия значителни ли трудно поправими вреди. Доводите и доказателства за евентуалните значителни или трудно поправими вреди, които биха настъпили от изпълнението на заповедта за временно спиране от движение на ППС, не се кредитират от съда. Посочените в длъжностната характеристика на жалбоподателят основни задължения не обосновават съществена необходимост от управление на МПС. Липсват данни, че с отнемането на СУМПС ще бъде лишен от възможност да изпълнява трудовите си задължения.

На следващо място, посочените обстоятелства не са нови обстоятелства, обосноваващи спиране изпълнението на заповедта. Представеното допълнително споразумение е неразделна част от трудовия договор от 21.03.2024г. и допълнително споразумение от 02.01.2025г. Наред с това, не са посочени нито в какво се изразяват значителните вреди, нито оразмерен материалният интерес, тъй като временното отнемане на СУМПС не води автоматично до прекратяване на трудовия договор. Следва да се отбележи, че всяко принудително изпълнение на административен акт от страна на администрацията причинява неудобства и принципно може да засегне права и интереси, поради което е предвидена възможността за защита от страна на гражданите и организациите. От друга страна, съгласно чл. 57, ал. 2 от Конституцията на РБ не се допуска упражняването на лични права на гражданите, ако то накърнява права или законни интереси на други. С чл. 4, ал. 3 от АПК законодателят е въвел изискване субектите на административния процес да не вредят на държавата и обществото, нито на правата, свободите и законните интересите на други лица. В търсене на баланс законодателят въвежда принципа на съразмерност в чл. 6 от АПК като основен принцип на административното производство, възпроизведен и в чл. 272 от АПК. В случая, временното отнемане СУМПС на водача е постановено като превантивна мярка с цел да бъдат защитени важни обществени интереси в частност - правата на участниците в движението по пътищата.

В допълнение на горното следва да се има предвид и обстоятелството, че ПАМ е постановена с правно основание чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП и въз основа на фактически установеното обстоятелство, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0.55 на хиляда. Нормата предвижда временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Без значение за исканото спиране е, че отчетената от дрегера стойност 0.55 на хиляда е гранична до законовата (над 0.5 промила до 0.8 промила). Дали е налице стандартно отклонение или максимално допустима грешка е въпрос на установяване, вкл. техническата изправност на уреда.

В този смисъл, така осъщественото деяние безспорно се отличава с висока степен на обществена опасност, което обосновава необходимостта от предварителното изпълнение на ПАМ с цел предотвратяване и преустановяване на други административните нарушения. Твърдените факти за невъзможно предвижване до работно място с обществен транспорт, не могат да обосноват противопоставим значим интерес до степен на значимост на защитения от законодателя обществен такъв, свързан основно с опазване на живота и здравето на обществото при управление на МПС, високо рисково дело.

По отношение на твърдението за вероятна основателност на жалбата (в духа на решение на СЕС по дело № С-605/23), липсват обстоятелства, които "на пръв поглед да разкрият незаконосъобразността на разглежданата мярка". От изясняване в процесния случай тепърва се нуждаят обстоятелствата относно резултата от изследване на кръвната проба, в случай на дадена такава; максимално допустимата грешка според спецификацията на дрегера и техническата му изправност.

С оглед на всичко изложено дотук, настоящият съдебен състав намира, че предявеното искане за спиране е неоснователно и не подлежи на уважаване.

Воден от гореизложеното, Административен съд Велико Търново, пети състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. В. В., чрез адв. Пламен Иринчев за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]/26.07.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към РУ Елена при ОДМВР – Велико Търново.

На основание чл. 138, ал.1 АПК, препис от определението да се изпрати на оспорващия и на ответника по оспорването.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7 дневен срок от получаване на препис от същото.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�