Решение № 436 от 22.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. П., 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20245330205143 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-3389-000431/15.08.2024 год., издадено от **** към ОДМВР гр. П., РУ 06 П., с което на Е. Й. М., с ЕГН ********** е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер от 200 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 6 месеца за извършено от него нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 2 ЗДвП.

В Наказателното постановление е отбелязано отнемане на 10 контролни точки на основаниe Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година на министъра на вътрешните работи.

Е. Й. М., в жалбата си и в депозирана до съда молба по хода на делото чрез процесулания си представител адв. Б. оспорва по същество вмененото й нарушение и пледира за отмяна на Наказателното постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски на основание чл. 38, ал.1 , т.2 от Закон за адвокатурата. В съдебно заседание, не се явява не се и представлява.

Въззиваемата страна – **** към ОДМВР гр. П., РУ 06 П., редовно призована, не изпраща представител. С депозирано до съда писмено становище, счита, че обжалваният акт е законосъобразен като издаден съобразно всички законови изисквания. Направено е и възражение за 1 намаляване разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното такова по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски възнаграждения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

На 16.06.2024г. около 20:20ч. в гр. П., на ул. ,,О."-зад №*** в посока западизток служители на 06 РУ при ОДМВР – гр. П. спрели за проверка лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ****, който бил управляван от Е. Й. М., нейна собственост. След извършена проверка било установено, че регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 26.04.2024г. в 18:31ч. по смисъла на чл.143, ал.15 от ЗДвП /непререгистрирано ПС. документ № 439/23.02.2024г. нотариус 528/, тъй като в двумесечен срок от придобиването на въпросното МПС, М. не изпълнила задължението си да регистрира превозното средство по надлежния ред в законоустановения срок.

М. придобила процесното МПС с договор за покупко-продажба на МПС от 23.02.2024г.

За тези констатации на контролните органи срещу жалбоподателя М. бил съставен АУАН бл. № 971271/ на 16.06.2024г. за извършено нарушение по чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който го подписал с отбелязване, че няма възражения по констатациите в акта.

По така регистрираното нарушение билa образувана прокурорска преписка № 9148/2024 г. по описа на РП- П., по която наблюдаващият прокурор се произнесъл с постановление за отказ да се образува досъдебно производство, като последната била изпратена на ОДМВР - П. за реализиране на административнонаказателна отговорност на Е. Й. М.. Наказателното постановление било издадено във връзка с постановление № 9148/2024 г. по описа на РП- П. за отказа да се образува досъдебно производство по преписка ЗМ № 400/2024г. по описа на 06 РУ при ОДМВР-П. и прокурорска преписка № 9148/2024г.

Тази фактическа обстановка безспорно се установява от приложените по преписката писмени доказателства, както и от гласните доказателства свидетелските показания на актосъставителя В. Росен М..

При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал съдът приема за категорично установо, че на 16.06.2024г. около 20:20ч. в гр. П., на ул. ,,О."-зад №*** в посока запад-изток, Е. Й. М. е управлявала лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ****, като към тази дата жалбоподателят е собственик на автомобила, а правото на собственост е прехвърлено на 23.02.2024г.

Доказва се и че към датата на управлението на превозното средство в автоматизираната информационна система АИС-КАТ е отбелязано прекратяване на регистрацията му, като това е станало на 26.06.2024г. в 2

18:31ч.

Въпреки това обаче, съдът намира, че с обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването, респективно съставянето им, довели до незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, което е абсолютно отменително основание за същото. Такова съществено нарушение е неизпълнение на изискванията на чл.42, ал.1, т. 4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, касаещи описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.

С обжалваното НП на жалбоподателя е наложено административно наказание за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места. Тази норма разграничава два състава на две различни административни нарушения (така Решение № 2045 от 16.10.2018 г. по к.а.н.д. № 1824/2018 г. на XXIV състав на Административен съд – П.; Решение № 349 от 24.06.2019 г. по к.а.н.д. № 486/2019 г. на Административен съд – Плевен). Първото от тях ще бъде осъществено, когато водач управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, а второто, когато водач управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационните номера. Всяко от тези две отделни административни нарушения се осъществява при настъпването на различни факти в обективната действителност. В тази връзка с § 2, т. 4 от допълнителните разпоредби на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е дадена легална дефиниция на понятието регистрация, което представлява административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Следователно, когато един водач управлява МПС, което е без поставени регистрационни табели, това може да се дължи на обстоятелството, че такива табели въобще не са издадени, т.е. не е завършила процедурата по издаване на административното разрешение за участие на превозното средство в пътното движение – тогава превозното средство не е регистрирано по надлежния ред и административното нарушение следва да се санкционира съгласно предложение първо на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Различна е хипотезата, когато превозното средство вече е регистрирано, но въпреки това водачът го управлява без табели с регистрационен номер и това деяние ще бъде наказуемо съгласно предложение второ на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Едновременното извършване и на двете нарушения обаче е невъзможно, тъй като деянието по предл. 1-во ще бъде осъществено при управление на МПС преди да е завършила регистрацията му, а по предл. 2-ро 3

– след като тя е завършила.

Имайки предвид тези изходни съображения, Съдът намира, че фактическото описание на деянието посочено в АУАН и това, посочено в НП за взаимно противоречащи си и в резултат на това, волята на наказващия орган остава напълно неясна. В настоящият случай, в АУАН ясно е описано, че актът се съставя за това, че от фактическа страна деецът е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред като нарушението е квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. При издаване на НП обаче, наказващият орган е описал различна фактическа обстановка, а именно, че лицето е управлявало регистрирано МПС, но без табели с регистрационен номер. Така установеното разминаване между обстоятелствената част на АУАН и НП, изразяващо се в несъответствие между физическото описание на деянието в АУАН и това в НП представлява съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на НП. Това несъответствие е в пряко противоречие с изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които изискват пълно тъждество между физическото описание в акта и в НП.

Посочените в АУАН и НП две различни фактически хипотези се покриват формално от чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, но имат различно съдържание и доказателствена специфика, което препятства прецизната правна квалификация и нарушава правото на защита на за санкционираното лице.

Със съставянето на АУАН на сочения като нарушител се „повдига обвинение“ за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване, правна квалификация. От този момент за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение. В този смисъл е недопустимо, макар и при същата правна квалификация, с НП лицето да бъде наказано за административно нарушение, извършено по друг начин от първоначално посочения в АУАН - така Решение № 1057 от 15.05.2019 г. по к.а.н.д. № 680/2019 г. на XX състав на Административен съд – П..

Следва да се отбележи, че в случая е неприложим редът по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, по който не могат да се изправят такива пороци, засягащи описание на признаците от състава на нарушението – датата, мястото и начин на извършването му (така Решение № 2294 от 24.10.2013 г. по к.а.н.д. № 1863/2013 г. на Административен съд – П.; Решение № 468 от 01.03.2016 г. по к.а.н.д. № 3356/2015 г. на Административен съд – П.; Решение № 443 от 17.02.2020 г. по к.а.н.д. № 3579/2019 г. на Административен съд – П.;

Решение № 2362 от 31.10.2012 г. по к.а.н.д. № 2840/2012 г. на Административен съд – П.). Да се приеме противното напълно би обезсмислило процедурата по съставянето на АУАН, с което се предявява обвинението. Наказващият орган е инстанция по същество, която следва да анализира събраните доказателства и да прецени дали е налице виновно извършено нарушение, но не всяко възможно нарушение, а това, за което се води процесът и е описано в АУАН. В противен случай производството губи състезателния си характер, тъй като лицето, срещу което е съставен АУАН, 4 трябва да е могло да се защитава още пред тази първа инстанция.

Следователно в заключение се установява, че в АУАН е описано нарушение, изразило се в управление на МПС, което не е регистрирано, докато с НП е наложено наказание за друго по вид нарушение – управление на регистрирано МПС, което е без поставени табели с регистрационни номера.

Това противоречие в описанието от фактическа страна представлява съществено процесуално нарушение, което има за резултат незаконосъобразност на наказателното постановление и обуславя неговата отмяната.

От всичко гореизложено следва, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, което води до необходимост от цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление.

С оглед изхода на спора - уважаване на жалбата и на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателя има правно на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена както със самата жалба, така и с депозираната до съда молба по хода на делото. С оглед фактическата и правна сложност на делото - приключило в две съдебни заседания, на които жалбоподателя е бил представляван от пълномощника на едното от тях, а за другата е депозирал писмена молба до съда по хода на делото по същество, обстоятелството че се оспорват две наложени наказания: "Глоба" и "Лишаване от право" и предвид представения договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че се представя безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в полза на процесулания представител на жалбоподателя ….в размер на 400 лв. съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.