Решение № 322 от 11.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Варна, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20253110200030 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. С. С. в срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6443577, издаден от ОДМВР – Варна, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят намира издадения електронен фиш за незаконосъобразен поради допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. По-конкретно твърди, че средството за измерване на скоростта е било поставено на място след табелата за влизане в с. Кичево, но засича скоростта преди автомобилът да навлезе в населеното място. Отправя искане за отмяна на обжалвания електронен фиш.

В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично. Заявява, че на пътния участък, на който е установено нарушението, 1 липсва знак, ограничаващ скоростта до 50 км/час. Отправя искане за отмяна на обжалвания електронен фиш.

Въззиваемата страна – ОД на МВР – гр. Варна не изпраща процесуален или законен представител по време на открито съдебно заседание. До даване ход на делото пред въззивната инстанция са постъпили писмени бележки от процесуалния представител на въззиваемата страна - юрисконсулт К. Л. – Ат., в които е изразено становище за законосъобразност на обжалвания електронен фиш. Отправено е искане за потвърждаване на електронния фиш и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззиваемата страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 15.07.2021 г. от ОДМВР – Варна бил издаден електронен фиш серия К № 5023364 за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, с който на жалбоподателя Д. С. С. била наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП. Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 27.03.2022 г., като 29.03.2022 г. платил доброволно наложената му глоба.

На 25.09.2022 г. в 18,38 часа в с. Кичево по път III – 902 в посока на движение към с. Оброчище била засечена скорост на движение на лек автомобил марка и модел „Ситроен С5“ с рег. № ******* от 75 км/час, при разрешена скорост за този пътен участък от 50 км/час.

Посочената скорост била засечена от преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, използвана на посочените в обжалвания електронен фиш място и време.

Към процесната дата лек автомобил „Ситроен С5“ с рег. № ******* бил с регистриран собственик – жалбоподателят Д. С. С..

Въз основа на тези данни от ОД на МВР – гр. Варна бил издаден обжалвания електронен фиш.

2

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установява и се потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: заверени копия на 5 бр. снимки на нарушението; справка от АИС АНД с отразена дата на издаване и дата връчване на ЕФ; заверено копие от протокол за точното местоположение и позициониране на системата за контрол; заверено копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване; заверено копие на справка за нарушител/водач; справка от АИС АНД относно ЕФ серия „К“ № 5023364 с дата на връчване и плащане; справка от АИС „Платежен модул“.

Събраните по делото писмени доказателства съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в предвидения в чл. 189, ал.

8 ЗДвП 14-дневен срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец и съдържа посочените в чл.189, ал.4, изр. 2 ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, респективно ползвателя, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

От друга страна, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил административно нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като на посоченото място и в посоченото време е управлявал лек автомобил в населено място със скорост от 75 км/ч при ограничение на скоростта, въведено от закона – 50 км/час. Следователно правилна е квалификацията на 3 нарушението като такова по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП вр. чл. 188, ал. 1 ЗДвП отговорността е реализирана спрямо този, на когото е предоставено моторно превозно средство, който не се е възползвал от правото си да подаде писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, в случай че той не е управлявал автомобил.

В случая деянието е извършено е извършено повторно, което е съставомерен признак по смисъла на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Дефиницията за повторност се съдържа в пар. 5, т. 33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, съгласно която повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Електронният фиш се приравнява на влязло в сила наказателно постановление по отношение на правното му действие (по арг. от чл. 189, ал. 11 ЗДвП). Процесното нарушение е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на електронен фиш серия К № 5023364, издаден на 15.07.2021 г. и връчен на 27.03.2022 г., с който за извършено нарушение на чл.

21, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя Д. С. С. била наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП.

От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като деецът е съзнавал общественоопасния характер на нарушението, тъй като жалбоподателят Д. С. С. е следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да управлява автомобила в населено място с разрешена скорост от 50 км/час, като въпреки това е неглижирал установените правила и наличното ограничение с пряката си цел да управлява своето МПС с избрана от него самия скорост.

Спазени са изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (ред. ДВ, бр. 36 от 2015 г.), съгласно която за осъществяване на контрол на движението по пътищата се използват АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията (ЗИзм.), притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и 4 преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, доколкото по делото са представени заверени копия на удостоверение за одобрен тип на средство за измерване № 17.09.5126, издадено от Български институт по метрология по отношение на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, и протокол за последваща проверка на същия уред с № 26-СГИСИС/13.04.2022 г., издаден от Български институт по метрология. Освен това техническото средство е индивидуализирано достатъчно, което позволява пълноценното упражняване на правото на защита чрез проверка дали е вписано в регистъра на Българския институт по метрология като одобрен тип средство за измерване. Следователно е спазено изискването на чл. 26, ал. 1 от ЗИзм.

На следващо място с приемането на разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата е въведено изискване при съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост да се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС № 239 от 24.10.2003 г. Посочената наредба е отменена с ПМС № 417 от 29.11.2024 г. за приемане на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (2024 г.) В чл. 425, ал. 1, т. 2 от последната е прието, че максимално допустимите грешки на скоростомерите при измерване на скорост при условия на функциониране трябва да бъдат: ± 3 km/h за скорости до 100 km/h или ± 3 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h. От представената по делото снимка се установява, че засечената скорост на процесния автомобил е била 78 км/час, а водачът е наказан за управление на МПС при скорост 75 км/час, т.е. очевидно е извършено приспадане на максимално допустимата грешка от 3 км/час.

Посоченото намаляване на скоростта с 3 км/час е изцяло в интерес на наказаното лице и в съответствие с приложимата нормативна уредба, поради 5 което не е налице и твърдяното от въззивната страна нарушение.

По възраженията на въззивната страна:

Съдът намира, възражението за това, че на процесното място не е имало знак, ограничаващ скоростта до 50 км/час за ирелевантно, доколкото максимално допустимата скорост в населено място, е регламентирана в чл. 21, ал. 1 ЗДвП и задължението за нейно спазване произтича пряко от закона, поради което не е необходимо поставянето ограничаващи скоростта пътни знаци.

Относно възражението, че заснетото МПС се е намирало извън населено място, съдът намира същото за неоснователно, доколкото по делото са налице както протокол, удостоверяващ точното местоположение на средството за измерване на скоростта, така и снимки на заснетото МПС. Ясно и недвусмислено е посочено, че автоматизираното техническо средство е използвано в рамките на населеното място – с. Кичево. Удостоверено е още, че АТСС е насочено в посока с. Оброчище, като няма доказателства, опровергаващи удостовереното в обжалвания електронен фиш, че автомобилът се е намира извън рамките на населеното място.

Поради горните съображения, според настоящия съдебен състав не са допуснати съществени процесуални нарушения, нито нарушения на материалния закон при издаване на електронния фиш.

По отношение на наказанието:

В санкционната част законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.

182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП, относима към нарушението, с оглед на установените повторност и превишаване на разрешената скорост извън населено място с 25 km/h, попадащо в границите, визирани в посочената разпоредба. Поради това размерът на глобата от 200 лева, който е фиксиран в посочената разпоредба, е определен в съответствие със закона.

Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен.

По разноските:

6

Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна – ОДМВР - Варна, която претендира присъждането юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН, чл. 37 ЗПрП и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и представянето само на писмени бележки по делото от въззиваемата страна съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на по 80,00 лв.