Решение № 1168 от 11.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1168 гр. Варна, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Ц.ова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20243100501397 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на В. О. М. чрез пълномощника си адвокат Ц. Д. против решение № 1259 от 11.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 10346 по описа за 202 3 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и трети състав, с което е признато за установено по реда на член 422, алинея 1 във връзка с член 415 от ГПК, че В. О. М. дължи на *** - Варна вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК № 2565 от 04.05.2023 г., поправена с разпореждане № 43324 от 10.11.2023 г., по ч.гр.д.№ 5522/2023 г. описа на Районен съд - Варна, а именно: 11 698,24 лева - главница, дължима сума за доставена електроенергия по фактура № ФП *** от 21.08.2018 г., издадена за периода от 31.05.2018 г. до 28.08.2018 г., за обект с адрес в град Варна - ***, абонаментен № ***, клиентски № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 03.05.2023 г. до окончателното плащане на задължението, както и 5 435,65 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 11.09.2018 г. до 21.04.2023 г.; както и е осъдена въззивницата да заплати на *** - Варна сумата от 477,68 лева, представляваща разноските, сторени от ищеца в настоящото производство, както и сумата от 392,68 лева - разноски по ч.гр.д.№ 5522/2022 г. по описа на Районен съд Варна.

Във въззивната жалба се излага, че атакуваното решение е неправилно, 1 незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че съдът въз основа на събраните по делото доказателства е направил грешни правни изводи, тъй като не е съобразил изтеклата погасителна давност на основание член 111, буква „в“ от ЗЗД, включително и досежно мораторната лихва, която не е била предмет на воденото между страните дело. Навеждат се доводи, че предявеният иск е недопустим с оглед постановеното и влязло в сила решение по гр.д.№ 1598282018 г. по описа на ВРС. Също така се твърди, че не е налице пълно съответствие между страните, основанието, размера и периода на предявените искове и задълженията, за които е издадена заповедта за изпълнение. Твърди се, че първоинстанционният съд не е коментирал нито едно от възраженията, изложени в отговора на исковата молба.

Иска се да бъде отменено обжалваното решение изцяло и да се прекрати производството по делото като недопустимо, като се обезсили издадената заповед за изпълнение. В условията на евентуалност се желае отхвърляне на иска като неоснователен или частично иска за мораторна лихва в размер на 1 913,97 лева поради погасяването на вземането по давност.

Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по така подадената жалба, с който същата се оспорва, като се излага подробно аргументирано становище, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се излага, че ответницата е клиент на *** с клиентски № *** във връзка с продажба на електроенергия за обект на потребление с абонатен № *** и адрес на потребление в град Варна - ***. Твърди се, че през процесния период в обекта на ищеца е доставена електроенергия, която не е заплатена. След издаване на фактура, обективираща вземането на ищеца, ответницата е предявила отрицателен установителен иск, който е отхвърлен с решение № 50030 от 23.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 4662/2021 г. по описа на Върховен касационен съд. Независимо от горното, ответникът не е заплатил начислената сума, поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на съдебно производство, с оглед снабдяване с изпълнителен титул. Въз основа заявление на ищеца по член 410 от ГПК пред Районен съд – Варна е образувано ч.гр.д.№ 5522/2023 г. по описа на съда, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Заповедта е връчена на длъжника, който с възражение в законоустановения срок я е оспорил. На заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на 2 вземането си в срока по член 415, алинея 1 от ГПК, като в изпълнение разпореждането на заповедния съд е депозирана настоящата искова молба, с която се предявяват искове против В. О. М. с правно основание член 422 във връзка с член 415, алинея 1 от ГПК и член 86 от ЗЗД, за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК № 2565 от 04.05.2023 г., поправена с разпореждане № 43324 от 10.11.2023 г., постановена по ч.гр.д.№ 5522/2023 г. описа на ВРС, а именно: 11 698,24 лева, представляваща дължима сума за доставена електроенергия по фактура № ФП *** от 21.08.2018 г., издадена за периода от 31.05.2018 г. до 28.08.2018 г. за обект с адрес в град Варна - ***, абонатен № ***, клиентски № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /03.05.2023 г./ до окончателното плащане на задължението, както и 5 435,65 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 11.09.2018 г. до 21.04.2023 г.

Ответницата в депозирания отговор в срока по член 131 от ГПК оспорва исковете като недопустими, тъй като с решение № 50030 от 23.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 4662/2021 г. по описа на ВКС, съдът е отхвърлил предявения от нея отрицателен установителен иск, с който се оспорва дължимостта на процесната сума за главница. Сочи, че страните са обвързани от силата на пресъдено нещо, формирана с по-ранното решение на ВРС, поради което пререшаване на спора е недопустимо. Намира, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск, доколкото последиците от отхвърляне на отрицателен установителен иск са равнозначни на уважаването на положителен установителен иск. Въвежда възражение за погасяване на задължението поради изтекъл давностен срок, като в условия на евентуалност се заявява погасяване с изтичане на тригодишен и с изтичане на петгодишен давностен срок.

Предявен е иск с правно основание член 422 от ГПК от *** срещу В. О.

М. за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи заплащането на следните суми: 11 698,24 лева, представляваща дължима сума за доставена електроенергия по фактура № *** от 21.08.2018 г., издадена за периода от 31.05.2018 г. до 28.08.2018 г. за обект с адрес в град Варна - ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /03.05.2023 г./ до окончателното плащане на задължението, както и 5 435,65 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 11.09.2018 г. до 21.04.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК № 2565 от 04.05.2023 г., поправена с разпореждане № 43324 от 10.11.2023 г., постановена по ч.гр.д.№ 5522/2023 г. описа на ВРС.

Няма спор по делото, че е налице влязло в сила решение № 50030 от 23.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 4662/2021 г. на ВКС – трето ГО, с което е отхвърлен предявеният от В. О. М. против *** иск с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК за признаване за установено, че ищцата няма 3 задължение към ответника за сумата от 11 698,24 лева, начислена по фактура № *** от 21.08.2018 г., представляваща цена на коригирано количество електрическа енергия за периода от 31.05.2018 г. до 28.08.2018 г. за обект с абонатен № *** и клиентски № ***.

След влизане в сила на това решение М. не е изпълнила задължението си към ищеца /няма спор по този факт/, поради което и *** е депозирал заявление по член 410 от ГПК. Тъй като ответницата е възразила по реда на член 414 от ГПК, заявителят е предявил иск с правно основание член 422 във връзка с член 415, алинея 1 от ГПК.

В конкретния случай няма спор между страните, че между тях е налице влязло в сила съдебно решение по предявен от М. отрицателен установителен иск против ищеца по настоящото дело за същото вземане.

При това положение *** има възможност да предяви осъдителен иск или да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по член 410 от ГПК.

Правният интерес от воденето на установителен иск по член 422 от ГПК вместо осъдителен иск за събиране на вземане, за което липсва изпълнителен титул, се заключава в стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение. С иска по член 422 от ГПК кредиторът цели последицата на член 416 от ГПК - снабдяване с изпълнителен лист въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение с оглед удовлетворяване на субективното си материално право. Искът по член 422 от ГПК е продължение на заповедното производство, с което е функционално свързан, и цели стабилизиране на правните последици на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

В конкретния случай кредиторът е избрал да депозира заявление да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по член 410 от ГПК, като в заявлението изрично е посочил наличието на влязлото в сила решение.

Длъжникът е възразил в законовоопределения срок, като не е обосновал възражението си, но това е допустимо съгласно изричната разпоредба на член 414, алинея 1, изречение второ от ГПК – в този смисъл е и точка 5б от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Правният интерес от предявяване на иска по член 422 от ГПК е обусловен от формалното оспорване на обективираното в заповедта за изпълнение вземане. Само в този случай, в тежест на заявителя възниква задължението да установи вземането със сила на присъдено нещо, за да предотврати неблагоприятните правни последици от възражението, свързани с обезсилване на заповедта, при евентуално процесуално бездействие от негова страна.

Поначало положителен установителен иск за вземане за парична сума е недопустим, доколкото твърдяните от ищеца неудовлетворени парични притезания се бранят с осъдителни искове и, когато искът е уважен, в диспозитива на решението имплицитно се съдържа и констатацията, че вземането на ищеца съществува. В случая обаче исковете са предявени след издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение и подадено срещу нея 4 възражение, тоест след като ищецът има издадено в своя полза съдебно изпълнително основание. С уважаването на предявения по член 422 от ГПК иск заповедта за изпълнение се стабилизира и въз основа на нея се издава изпълнителен лист за вземането, следователно ефектът създаване на съдебно изпълнително основание за принудително събиране на вземането.

Поради изложеното предявеният иск е процесуално допустим, съответно и първоинстанционното решение е допустимо.

Според член 297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително не само за страните и техните правоприемници, но и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, при което всеки от посочените органи при упражняване на служебната си дейност е длъжен да зачете постановеното с влязлото в сила съдебно решение, без да има право да пререшава въпросите, разрешени със сила на пресъдено нещо, когато същите следва да бъдат съобразени при последващ правен спор между страните.

Забраната за пререшаемост, закрепена в нормата на член 299 от ГПК е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на едни и същи правопораждащи факти, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти съдът се е произнесъл окончателно. В отношенията между страните е формирана сила на пресъдено нещо по тези въпроси, която следва да бъде зачетена при всеки последващ спор.