Решение № 47 от 22.02.2022, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Кърджали, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невена Калинова при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от Невена Калинова Гражданско дело № 20215140101441 по описа за 2021 година

Делото е образувано по предявени от ищеца Ю. С. К. срещу ответника Изпълнителна агенция по горите гр.София искове за отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.357, ал.1, вр. чл.358, ал.2 предл.посл., вр. чл.188 т.3 от КТ и чл.344, ал.1 т.1 от КТ и по чл.344, ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на предишната работа.

Ищецът Ю. С. К. твърди, че работил при ответника по трудов договор на длъжност „директор“ на РДГ гр.Кърджали и със Заповед N К - 1083/15.09.2021г и Заповед N К ЗАП-790/15.09.2021г. на изпълнителния директор на ответника е прекратено трудовото му правоотношение, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.188 т.3 от КТ, вр. чл.187 т.3 и т.7 от КТ, за извършени нарушения на трудовата дисциплина. Оспорва издадените заповеди като немотивирани и несъдържащи задължителните реквизити съгласно чл.195 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание, в частност като неиндивидуализиращи сочените нарушения и пречещи да се провери дали e спазен срокът по чл.194 от КТ за налагане на наказание, който ищецът твърди, че е изтекъл. Ищецът оспорва също да е извършил описаните нарушения, независимо, че датите на нарушенията не са посочени от ответника. Ищецът претендира за отмяна на горепосочените заповеди, за признаване на уволнението за незаконно и за възстановяване на предишната му работа. В съдебно заседание ищецът лично и с адвокат пълномощник поддържа исковете и моли за уважаването им.Претендира разноски по делото.

1

Ответникът Изпълнителна агенция по горите гр.София оспорва иска при възражение, че заповедта за дисциплинарно наказание е издадена при спазване на всички предпоставки на КТ, с изискани писмени обяснения по чл.193 от КТ и спазване на законоустановените срокове, като тежестта на наложеното дисциплинарно наказание отговаря напълно на степента на значимост на констатираните нарушения, изложени в процесната заповед, като за всяко нарушение са посочени конкретните правни основания.В съдебно заседание ответникът чрез упълномощен юрисконсулт поддържа възраженията срещу исковете и моли за отхвърлянето им.

Районният съд като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:

Трудовото правоотношение между страните е възникнало след конкурс, след който е сключен трудов договор от 03.05.2019г. за изпълнение от ищеца на длъжността „директор“ в Регионална дирекция по горите гр. Кърджали. Със Заповед N ЗАП – 790/15.09.2021г. на изпълнителния директор на ответника е наложено на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“. Със Заповед N К- 1083/15.09.2021г. на изпълнителния директор на ответника е прекратено трудовото правоотношение на ищеца за изпълнение на длъжността „директор“ на Регионална дирекция по горите, гр.Кърджали, поради наложеното с първата описана заповед дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.188 т.3 от КТ, вр. чл.187 т.3 и т.7 от КТ.

Прекратяването е считано от връчване на заповедта. И двете заповеди са връчени на наказания на 16.09.2021г.

Преди издаване на заповедите, от служители на ответника, въз основа на заповеди на изпълнителния директор на ответника, са извършени проверки в района на дейност на РДГ-Кърджали, в т.ч и за одитен ангажимент, за резултатите от които са съставени Протокол от 04.08.2021г., Доклад N X ИАГ19675/11.08.2021г., Одитен доклад от 26.08.2021г., като с оглед съдържащите се негативни констатации в тях са изискани от директора на РДГ-Кърджали писмени обяснения по чл.193, ал.1 от КТ, каквито той е дал на 25.08.2021г. и на 10.09.2021г..

Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е потестативно и поражда действие с достигането на писменото изявление до адресата, и това е правнорелевантният момент към който следва да се преценява законността на изявлението.

Съгласно чл.195, ал.1 от КТ и чл.193, ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, като преди това работодателят задължително изслушва работника или служителя или приема писмените му обяснения, както и събира и оценява посочените доказателства.Съгласно чл.194, ал.1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не 2 по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.

От формална страна оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание не е издадена при спазване на всички посочени императивни правила –изискани са писмени обяснения от ищеца преди налагане на наказанието, заповедта обаче е мотивирана общо, чрез посочване на извършени общо действия/респ. бездействия, изразяващи се в неосъществен от ищеца като директор необходим контрол по отношение на изпълнението на възложената работа от служителите на РДГ-Кърджали, без тези действия/бездействия да са описани по признаците на дисциплинарните нарушения, неизчерпателно посочени в чл.187 и чл.190 от КТ. Посочването по общ начин на установените пропуски и нарушения в дейността на РДГ гр. Кърджали, описани в Доклад рег. N ИАГ -21060/27.08.2021г., Доклад N X ИАГ 19675/11.08.2021г., Протокол от 04.08.2021г., Одитен доклад от 26.08.2021г., във връзка, с което са поискани обяснения от ищеца по чл.193, ал.1 от КТ/ обяснения на ищеца с дати 10.09.2021г. и 25.08.2021г./, не съответства на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ.Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание възпроизвежда посочените по-горе доклади за множество установени пропуски в дейността на РДГ гр.Кърджали, но не индивидуализира нито деяние, годно да се квалифицира като нарушение на трудовата дисциплина, извършено от ищеца на определени дати/или в определен период, в обхвата на този, посочен в чл.194, ал.1 от КТ.

Дисциплинарното производство по КТ се развива преди съдебното, и предмет на контрол е законността на уволнението и проверката се извършва въз основа на изложените в заповедта за уволнение обстоятелства. Всяко нарушение на трудовата дисциплина е деяние, което се характеризира по своите обективни и субективни признаци. Недопустимо е съдът да издирва волята на наказващия орган и да подвежда фактите, които е посочил в заповедта под съответните правни норми, и по този начин да допълва заповедта като приеме например, че уволненият не е установил пропуски на служителите на дирекцията и съответно не е упражнил компетентността си на орган, който реализира спрямо същите дисциплинарно производство, поради което поведението му е неправомерно и по този начин не е упражнил свои контролни правомощия, които не са посочени от наказващия орган нито съгласно тези, разписани в закона, нито съгласно тези по длъжностна характеристика на длъжността „директор“ на РДГ. Не е допустимо съдът да преценя кои свои трудови задължения е нарушил наказания или е извършил това извън тези свои задължения, тъй като времето, през което са извършени деянията не е конкретизирано от работодателя, а е посочено общо, и то не по отношение на наказания, а по отношение периодите, които са посочени в докладите като относими за пропуските в дейността на предприятието и на служителите в обхвата на същото. И това е така, защото правна значимост имат единствено отразените в акта за уволнение фактически обстоятелства, формиращи 3 съставите на визираните в чл.187 и чл.190 от КТ нарушения, и не е допустимо при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание по КТ да не се изпълнява нормата чл.195, ал.1 от КТ и едва в хода на съдебния процес да се определя какви и колко нарушения е имал предвид работодателят, за да прекрати трудово правоотношение.

Например, във връзка с констатациите в Доклад N X ИАГ 19675/11.08.2021г., в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е посочено, че в периода от 01.01.2021г. - 30.06.2021г. ефективността на извършените проверки и установените нарушения е под средните за страната, но не е посочено какви са тези проверки и дали тази ефективност се дължи на някакви конкретни субективни фактори, които да се вменят в тежест на директора на РДГ и как и по какъв начин последният чрез упражняване на контролните си функции би допринесъл за ефективността на проверките, разбирано като установяване на повече нарушители и задържане /изземване на средствата, послужили за извършване на нарушението. Така посоченото обаче, разсъждавайки общо, подобно на дисциплинарния орган, е възможно да се дължи и на по-ниската концентрация на нарушения в района, каквато причина е посочил в обясненията си директорът, наред с това, че ефективността не се различава от тази в предишни периоди. Друг пример е посоченото в заповедта, че тъй като не са изискания обяснения от служители, които не са посочени кои са, но са определени като тези, които са съставили АУАН от 27.04.2021г. и не са задържали дървесина и автомобил, с който е извършено нарушение, директорът не е осъществил необходимия контрол и не е изпълнил трудовите си задължения. При така изложени обстоятелства не става ясно какви са по своята длъжност тези служители, на пряко подчинение на директора ли са, дали посоченият АУАН е надлежен и послужил ли е за издаване на НП, приключило ли е това производство успешно и как, съответно кое свое правомощие и кога е следвало да упражни наказаният. Същите съждения са относими и за това, че не е наложено нито едно дисциплинарно наказание след като са изискани 13 писмени обяснения по чл.193 от КТ, 4 от които през 2021г., относно отклонения и пропуски при изпълнение на служебните задължения, с което обаче се „отнема“ компетентността на директора на РДГ като орган, осъществяващ дисциплинарната отговорност на служители от състава на предприятието, като дали е следвало такава да осъществи може само да се предполага, защото по никакъв начин не са описани признаци на нарушения на трудовата дисциплина, извършени от служителите и под въпрос е въобще дали такава преценка би била в компетентността на съда. По-нататък, относно неосъществен контрол за изготвяне на справки до 15-то число на месеца и анулиране на електронни превозни билети, не става ясно какви са от обективна и субективна страна признаците на извършено нарушение и кога е извършено, което се отнася и до посочените по неосъществен контрол за изпълнение на дейности по опазване на горите от пожари и др., както и до липсата на актуална информация за задържани или иззети вещ и непровеждането на процедури по реда на Наредба N 4

7/14.07.1997г. за продажба на движими вещи-частна собственост. Такива са допуснатите от изпълнителния директор на ответника нарушения при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и във връзка с констатациите по Доклад рег. N ИАГ -21060/27.08.2021г. и Одитен доклад от 26.08.2021г., като общо е посочено, че наказаният е допуснал неефективен контрол и груби нарушения на финансовата дисциплина в РДГ-Кърджали, като напр. вътрешните правила за работна заплата не съдържат ясна процедура за определянето и начисляването на допълнителни възнаграждения на служителите; неправомерно са изплатени средства за командировки, не е потърсена отговорност от счетоводителя за неправомерно получени от него допълнителни средства за трудови възнаграждения.

Трайна е практиката на ВКС относно това, че разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание и конкретно се касае за задължителни реквизити –сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание.Липсата само на един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл.195, ал.1 от КТ е императивна.Изискването за мотивиране съгласно посоченото в чл.195, ал.1 от КТ съдържание е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е и трудовото, и този принцип се отнася и до страните в гражданския процес.