Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2198 от 02.12.2020, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Касационно административно наказателно дело 1547/2020
Вид
Решение № 2198
Подписан
02.12.2020
Състав
ВЕЛИЧКА АТАНАСОВА ГЕОРГИЕВА, ЯВОР ИВАНОВ КОЛЕВ, СВЕТЛАНА БОЙКОВА МЕТОДИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 183, ал.5, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 2198

Град Пловдив, 02 декември

2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.

ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА и участието на прокурор ДАНАИЛА СТАНКОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.н.а.д.

№ 1547 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Г.С.Т., ЕГН ********** сре­щу Решение № 310 от 24.02.2020 г. по а.н.д. № 4298 по описа за 2019 г. на Районен съд – Пловдив, XXII н. с., с което е потвърдено наказателно постановление №19-1030-004114/13.05.2019 г., издадено от началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив, с което на касатора на основание чл.

183, ал.5, т.1 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер от 100 /сто/ лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, както и са отнети 8 контролни точки на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР.

Жалбоподателката счита решението на ПРС за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага доводи, че решението на първоинстанционният съд не отговаря на действителното фактическо положение. Сочи, че в АУАН не е описано в каква посока е завивала и по кой булевард се е движила. Счита, че с липсата на описание на обстоятелствата в АУАН и НП, при които е извършено нарушението, се оспорва и несъставомерността на деянието от нейна страна. Твърди, че е навлязла на зелен сигнал на светофарната уредба, установила е МПС на място, за да изчака минаващите пешеходци, като при изтегляне на навлязлото МПС в кръстовището светлината се променя от зелена в забранителна.Моли да се отмени Решението на първоинстанционния съд и да се отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание ответникът по касация не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пловдив, Двадесет и първи касационен състав, след като разгледа наведените с жалбата касационни основание и събраните по делото доказателства намира жалбата за неоснователна.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя изложените в решението мотиви, като намира, че Районният съд правилно е очертал предмета на доказване в производството, а именно – извършено ли е нарушението, описано в АУАН, извършено ли е от лицето, срещу което е издаден акта и дали е извършено виновно. В тази насока районният съд е осъществил пълно съдебно следствие - събирането на писмени и гласни доказателства. От тях безспорно е установено, че соченото нарушение, описано в АУАН и в наказателното постановление е извършено от касатора Т..

Правилно съдът е приел, че в АУАН не са допуснати съществени нарушения, които да нарушават правото на нарушителя да разбере в какво се изразява нарушението и да осъществи защитата си. Описанието на нарушението е ясно и точно, не буди съмнение обстоятелството какво нарушение му е вменено. Касаторката се е намирала на мястото на нарушението при съставянето на акта и е била наясно в коя посока и от къде идва. Прочее, тези обстоятелства не са били спорни дори и след събирането на гласните доказателства.

Правилно съдът не е кредитирал свидетелските показания на разпитания св. Томов, който въпреки да твърди, че е бил в колата на датата и часа на нарушението, при разпита си първо казва, че полицаите са се намирали на 200-300 м, а после преценява, че било на 150-200 м.

Соченото разстояние от свидетеля навежда на мисълта, че е едва ли не се твърди служителите на Пътна полиция да са се намирали след следващия пешеходен светофар по бул. „Васил Априлов“, където се намира и автобусната спирка, а това разстояние е твърде отдалечено, за да се извършва контрол на кръстовището на бул.“В.Априлов“ и бул. „България“ и съответно е лишено от всякаква логика, още повече като се имат предвид времето е часа на проверката – 21.30ч. м. в средата на м. април 2019 г. В този смисъл правилно съдът не е дал вяра на твърденията на този свидетел.

Все в тази връзка не са кредитирани и св. показания на св. Томов, който твърди, че имало пешеходци, които пресичали. Следва да се посочи и обстоятелството, че въпросното кръстовище не е сред оживените такива по това време на денонощието по причина, че се намира в края на града. След като се твърди да е имало преминаващи, то от страна на жалбоподателката не са ангажирани каквито и да било други доказателства, които биха могли да изяснят безапелационно фактическото положение на място. Събирането на такива доказателства не е било поискано.

Съдът е съобразил и доказателствената тежест на АУАН съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, а именно: Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая събраните доказателства не оборват установеното с АУАН.

Съдът правилно е преценил наказващата норма, както и размера на наложеното наказание. Правилно районният съд е преценил тежестта на нарушението.

Настоящата инстанция напълно споделя напълно изложените мотиви от първостепенния съд, поради което не се налага и тяхното преповтаряне, като намира възраженията на касатора за неоснователни.

С оглед на всичко изложено дотук се очертава изводът, че Пловдивският районен съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.

Ето защо и на основание чл.221, ал. 2 от АПК,

Административен съд- Пловдив, ХХI състав

Р

Е Ш И :

ОСТАВЯ

В СИЛА

Решение № 301 от 24.02.2020 г. по а.н.д. № 4298 по описа за 2019 г. на Районен съд – Пловдив, XXII н. с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.