Решение № 4603 от 14.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4603 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100509435 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по подадена от Р. С. М. въззивна жалба срещу решение № 13942/15.07.2024г. постановено по гр.д. 9960/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 76 състав, с което е отхвърлен предявения от нея срещу СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД иск с правно основание чл.128 т.2 от КТ за сумата от 1296,00 лв. дължимо за периода 01.01.2021г. – 31.12.2023г. и е осъдена да за плати направените разноски по делото.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилна преценка на релевантните факти и направените въз основа на тях изводи от първоинстанционният съд, за допуснати процесуални нарушения при обсъждане доводите и възраженията на страните и неправилно приложение на материалния закон вкл. и европейското законодателство. Твърди, че липсва съгласие на ищеца за преназначаването й от ВКС в САС, поради което е приложима разпоредбата на чл.123 т.7 от КТ; същата не е давала съгласие за изменение на размера на получаваното от нея трудово възнаграждение и начина на определянето му по класификатора вкл. и начина на индексиране при новия работодател, който е следвало да прилага досегашния ред за формиране и индексирането му.

Въззивникът оспорва като необоснован и противоречащ на нормативната уредба извода на районния съд, че правото на индексация на трудовото възнаграждение е правна възможност за работника, а не негово субективно право, както и несъобразяването му с конкретната фактическа обстановка и положението на ищеца като прехвърлен служител между органи на съдебната власт.

Твърди се, че спрямо ищеца е осъществен акт на дискриминация в сравнение както с останалите на работа служители във ВКС, така и в сравнение с всички магистрати и съдебни служители, чийто заплати са индексирани за процесния период, като единствено ищцата не е получила увеличение на заплатата си. В подкрепа на доводите, въззивникът се позовава на §1 от ПЗРППКДАС. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което предявения иск се уважи в заявения размер. Претендира разноски.

1

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по нея страна – СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД с подробно становище за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение, постановено при правилно приложение на материалния закон. Твърди, че след като е било гласувано съкращение в щата във ВКС, съответно увеличение на щатни бройки за длъжността заемана от ищеца в САС, ищеца е подписала допълнително трудово споразумение т.е. изрично е изразила съгласие нейното трудово правоотношение да бъде изменено. Въпреки горното, трудовото възнаграждение на ищеца не е намалявано, като същата с подписване на допълнителното споразумение е приравнена на всички служители заемащи същата длъжност в САС, включително начина на формиране на трудовото възнаграждение по КДАС и ППКДАС т.е. възнаграждението й следва да бъде определяно по колони 7 и 8 от Класификатора, а не както ищеца претендира по 5 и 6 /приложим за служителите във ВКС/. Счита, че хипотезата на §1 от ПЗРППКДАС е неприложима в конкретният случай, доколкото се касае за съкратени щатни бройки, а ищеца няма статут на прехвърлен служител.

Доколкото макар и служител на САС, ищеца е запазила по – високото си трудово възнаграждение получавано от нея като служител във ВКС, за нея не са били налице основания за индексация на трудовото й възнаграждение до изравняване на възнаграждението й с останалите служители на същата длъжност в САС. Категорично оспорва твърдението да е допусната дискриминация на ищеца по какъвто и да е признак.

Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено и присъдени в полза на въззиваемата страна разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 128 т. 2 КТ , с който ищецът Р. С. М. претендира ответникът Софийски апелативен съд й да заплати сумата от 1296,00 лв., представляваща разлика между изплатени и дължими трудови възнаграждения за периода 01.01.2021г. – 31.12.2023г.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Не е предмет на оспорване пред въззивната инстанция фактическата обстановка по делото, установена от първоинстанционния съд , а именно: за периода 01.04.2001г.-15.07.2020г. между ищеца и Върховен касационен съд е съществувало действително трудово правоотношение, по което ищеца е заемала длъжността "чистач", в отдел „стопанисване сграда на съдебна палата – гр.

София“ на 3/4 ЗУПВр, като към дата 15.07.2020г. правоотношението не е прекратено, а основното й трудово възнаграждение е в размер на 585,75 лв.; с Решение на Пленума на ВСС, на основание чл.

2

130а ал. 2 т. 6 от Конституцията на Република България вр. чл. 30 ал. 2 т. 5 и чл. 387 и чл. 388 ЗСВ , стопанисването на Съдебната палата, находяща се в гр. София, район "Триадица", бул. "Витоша" № 2, е отнето от Председателя на ВКС и е възложено на административния ръководител на АССофия, считано от 15.07.2020 г.; С Решение на СК на ВСС от 9.06.2020г., на основание чл. 30 ал. 5 т. 8 ЗСВ са съкратени 31 щатни бройки във ВКС /между които и заеманата от ищцата длъжност "чистач"/, и са разкрити съответно 31 щатни бройки в Апелативен съд- София, считано от 15.07.2020 г., от които 15 щ. бр. са за длъжността "чистач"; Със Заповед № А-1102/1.12.2020 г. на административния ръководител - Председателя на АС- София, издадена във връзка с решение на СК на ВСС по протокол № 18/ 9.06.2020 г., с който от 15.07.2020 г. е увеличена щатната численост на съдебната администрация с 31 щатни бройки, на основание чл. 19 ал. 1 ПАС е утвърдена структура на администрацията на Апелативен съд- София, според която Отдел "Стопанисване и управление на съдебно имущество" включва 38 щатни бройки, между които и длъжността "чистач"с 18 щатни бройки; С Решение по Протокол № 3/ 04.02.2020 г. на СК на ВСС на основание чл. 341 ЗСВ е утвърден Класификатор на длъжностите в администрацията на съдилищата /КДАС/ от 01.01.2020 г., според който възнагражденията на служителите от Раздел IV, „Технически дейности“ във ВКС и ВАС се определят в диапазона на колони 5 и 6, а за съдилищата от първа група в която група попада САС, съгласно чл. 4 ал. 1 т. 2 ППКДАС – в диапазона на колони 7 и 8. Идентично е положението и при взимане на решенията за утвърждаване на Класификаторите през 2021 г., 2022 г. и 2023 г., обективирани в Протокол № 6/ 23.03.2021 г. на СК на ВСС, Протокол № 15/ 11.04.2022 г. на СК на ВСС и Протокол № 27/ 17.08.2023 г. на СК на ВСС; на 26.02.2021 г. между ищеца М. и Апелативен съд- София е сключено допълнително споразумение към трудовия й договор- под № 187/26.02.2021 г., според което Р. С. М. продължава да изпълнява трудовите функции на длъжността "чистач", която е заемала и преди 15.07.2020 г., като с това споразумение и с последващо споразумение от 15.04.2022 г. на основание чл. 119 КТ е актуализирано възнаграждението й, вкл. допълнителното й възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, поради актуализиране на КДАС за съответната година, като двете актуализации на работната заплата /увеличение/ от 2021 г., 2022 г. са извършени съобразно колони 7 и 8 на КДАС.

Едно от основните задължения за работодателя по трудово правоотношение е ежемесечно да изплаща трудово възнаграждение на работника/ служителя за положения от него труд чл. 128 КТ вр. чл.270 ал.2 и ал.3 КТ.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че за процесния период е престирала труд по трудово правоотношение, както и размера на уговореното и дължимо месечно трудово възнаграждение, а в тежест на работодателя – ответник - че дължимото на служителя трудово възнаграждение е било изплатено в пълен размер.

С оглед гореизложеното, при липса на спор между страните , че за процесния период между същите е съществувало действително трудово правоотношение, ищеца е полагала труд, то за същата е възникнало притезателното право да получи заплащане на същия, като единствено спорен е въпроса какъв е размера на месечното й трудово възнаграждение и конкретно дали при годишните индексирания на трудовото възнаграждение на ищеца /каквито обективно са били предвидени и приложими спрямо длъжността заемана от ищеца/ през процесния период е следвало да се приложат диапазоните по колони 5 и 6 или тези по 7 и 8 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата.

Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебносчетоводна експертиза, прието като неоспорено от страните и ценено от настоящия състав като обективно, компетентно и мотивирано, работодателят е изплатил за процесния период възнаграждение в брутен размер от 40967,83 лв., като разликата между получените от ищеца суми, изчислени при прилагане на колони 7 и 8 от КДАС, и сумите изчислени съгласно колони 5 и 6 от КДАС, за процесния период, възлиза на 1184,63 лв. /брутен размер/.

Доколкото ищеца има качеството на съдебен служител, съгласно чл. 340 ал. 3 ЗСВ, по силата на трудово правоотношение с орган на съдебната власт, то към процесното правоотношение са приложими както общите правила на КТ- чл. 359 ЗСВ, така и специалните разпоредби на ЗСВ и на актовете, приети от ВСС.

3

По делото е представено и прието като доказателство заверено копие от трудовата книжка на ищеца /л.86 от делото на СРС/, в която е отбелязано, че трудовото правоотношение с ВКС е променено на основание на чл. 123 ал. 1 т.7 КТ. Трудовата книжка е официален документ, който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила / решение № 92 от 29.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1033/2012 г., III г. о., ГК; решение № 171 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1354/2012 г., III г. о., ГК; /. Настоящият съдебен състав намира, че е налице посочената хипотеза за изменение на трудовото правоотношение. Съгласно същата трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи. Според чл. 387 ЗСВ ВСС организира управлението на имуществото на съдебната власт, като за целта е предвидена и възможността му да възлага стопанисването им на административните ръководители на органите на съдебната власт. Във връзка с взето решение за възлагането стопанисване на отделен имот Съдебната палата – гр. София на административния ръководител на Софийски апелативен съд,вместо на административния ръководител на ВКС, е взето и решение за съкращаване на щата към ВКС по отношение на длъжностите, чиято функция е свързана със стопанисване и поддържане на сградата и за разширяване на щатното разписание в АС – София с длъжности, които да обслужват дейността по стопанисване на имота т.е. несъмнено е налице прехвърляне на обособена дейност по смисъла на т.7 чл.127 ал.1 от КТ.