Решение № 11616 от 13.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11616 гр. София, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20231110107967 по описа за 2023 година

С решение № 3994 от 29.12.2022 г. постановено по гр. д. № 11737/2021 г. по описа на СГС, IV – А въззивен състав, е отменено постановеното неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 ГПК от 16.02.2021 г. по гр. д. № 6947/2020 г., по описа на СРС, 32 състав, и делото е върнато на СРС за разглеждане на исковете по същество.

ЮЛ е предявило срещу К. Д. Д. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено, че К. Д. Д. дължи на ЮЛ следните суми: сумата от 3613.81 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017г. за топлоснабден имот, находящ се в г/административен адрес/, аб. № *******, ведно със законна лихва от 09.09.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 923.71 лв. за периода от 14.09.2016 г. до 02.09.2019 г., сумата от 10.17 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва от 09.09.2019. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 2.55 лв. за периода от 30.09.2016 г. до 02.09.2019 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 51426/2019 г. по описа на СРС, 32 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи 1 условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът извън срока за отговор е подал становище във връзка с исковата молба. Сочи, че първоначално е било образувано производство по гр.д. № 6947/2020г. на СРС, 32 състав, по което е постановено неприсъствено решение, впоследствие отменено. На основание неприсъственото решение е издаден изп. лист на 12.05.2021г., по който е образувано изп. дело № 7743/2021г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински. Последният е наложил запор върху банковите сметки на ответника и сумите по изп. дело са вече събрани и не се дължат в настоящото производство. Оспорва исковете по размер, като поддържа, че в исковия период броят на отоплителните тела е два, а не пет и начина и методиката за определяне на претендираните суми е неправилен.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ счита предявените искове за основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

Производството се развИ. след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на ЮЛ. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от договор № 4019 от 23.09.2002 г., сключен между ЮЛ и ЕС с адрес/административен адрес/, съгласно който на ФДР е възложено извършването на издивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и 2 топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не се спори, а и от представения протокол от 31.10.1973 г. по гр. д. № 3842/1973 г. по описа на СРС се установява, че е одобрена съдебна спогодба, по силата на която е разделен апартамент в сграда в /административен адрес/ на два дяла. В дял I и изключителна собственост и владение на К. Д. Д. се отрежда и тя получавала следния недвижим имот: апартамент откъм южната страна, състоящ се от една стая, дневна-столова, вестибюл, кухня-бокс, баня-клозет, входно и изолационно антрета, находящи се на четвъртия етаж в сграда в/административен адрес/, заедно с мазе, но без таван. В дял II и изключителна собственост и владение на П. Д. Д. се отрежда и той получавал следния недвижим имот: апартамент откъм западната страна, състоящ се от една стая, преходна дневна, кухня, клозет, входно и изолационно антрета, находящи се на четвъртия етаж в сграда в /административен адрес/, заедно с таван. Съгласно представеното удостоверение с изх. № ***** от 25.06.2014 г. издадено от „ГИС София“ ЕООД стар адрес г/административен адрес/ се отнасял до настоящ адрес /административен адрес/. С оглед на гореизложеното в разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява, че ответникът е имал качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ по силата на притежаваното право на собственост върху процесния имот.

Още повече, че по делото е представен списък на етажните собственици, неразделна част от протокол от 13.07.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици на /административен адрес/, от който се установява, че К. Д. Д. е декларирала, че е потребител по отношение на процесния имот с аб.

№ *******, като е представено и заявление с вх. № 946 от 23.12.2019 г. подадено от К. Д. Д., с качеството й на потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № ***********, с който се иска преизчисляване на сумите поради по-малкия брой отоплителни тела. Така декларираните обстоятелства представлява по своя характер признание на неизгоден за страната факт, който се цени от настоящият състав по реда на чл. 175 от ГПК с оглед останалите данни по делото съдът приема, че то отговаря на истината. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при настъпване на законоустановения факти, прекратяващи облигационните отношения.

От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответникът по силата правото на собственост. По силата на закона (чл. 150 ЗЕ) между 3 битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни се явяват възраженията на ответника за липсата на облигационна връзка.

От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че за периода от м.03.2016 г. до м.11.2016 г. общия топломер бил със спряла батерия, която следвало да се подмени в срок до 5 работни дни от констатиране на повредата. Вещото лице е посочило, че от въвеждането на дяловото разпределение до извънредния отчет от 16.09.2017 г. не бил осигурен достъп до имота, като за процесния период 15г./16 г. имало служебно изчисление за 5 броя отоплителни тела без монтирани ИРРО, с данни взети от подобен апартамент. Вещото лице е посочило, че след извършен извънреден отчет на 16.09.2017 г. било установено 2 бр. радиатори без монтирани ИРРО и щранглира в банята без техническа възможност за уред. В общите части на вход 1 през процесния период имало работещ радиатор, поради което имало служебно начислена ТЕ за общи части. Съгласно заключението в имота нямало поставен водомер за топла вода, като за двата отчетни периода имало начислена служебно БГВ на база един брой потребител на топла вода, при служебно начислен разход от 140 л. на денонощие. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимата суми през процесния период възлиза на 3613.68 лв., от която сума следвало да се приспадне сума в размер на 810.98 лв., доколкото за периода от м.03.2016 г. до м.11.2016 г. общия топломер бил със спряла батерия или дължима се явявала топлинна енергия на стойност 2802.82 лв.

По делото е приета и допълнителна СТЕ, съгласно която общия размер на дължимата суми през целия процесен период при вземане предвид броя на радиаторите установени извънредния отчет от 16.09.2017 г. възлиза на сумата от 3284.66 лв., от която сума следвало да се приспадне сума в размер на 695.47 лв., доколкото за периода от м.03.2016 г. до м.11.2016 г. общия топломер бил със спряла батерия или дължима се явявала топлинна енергия на стойност 2589.19 лв.

По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в частта, в която е посочено, че размерът на претенцията за дялово разпределение през процесния период възлиза на сумата от 10.17 лв.

Настоящият състав намира, че от представените доказателства се установят размера на претендираните суми за реално доставена топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ и допълнително такова, които са дадени от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката топлотехника, мотивирани са подробно и са обосновани, като вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да ги кредитира.