Решение № 154 от 09.04.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Козлодуй, 09.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско дело № 20221440101383 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба на А. Й. Я. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Козлодуй, ....., чрез пълномощника си адвокат Б. З. САК, с която е предявила против „ВИВА КРЕДИТ" ООД, с ЕИК: 201995287, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет.2, ап. офис 73Г, представлявано от СВИЛЕН ПЕТКОВ ПЕТКОВ, иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 50 лева /петдесет лв./ частичен иск от общо 733,80 лева.

В съдебно заседание на 22.02.2023г. на основание чл. 214, ал.1 от ГПК съдът допуснал изменение – увеличение на иска, като размерът на осъдителната претенция се счита предявен за сумата от 568,24лева, от които 127,84 лева е заплатена неустойка и 440,40лева е сума заплатена за такса експресно разглеждане, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 24.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 5723244, сключен на 11.08.2021г. с „ВИВА КРЕДИТ" ООД, по силата на който ищецът Я. получил заем в размер на 700 лева, видът на вноската е двуседмична, а броят на погасителните вноски е 30 при годишният лихвен процент в размер на 40.32 %, а ГПР в размер на 49.38 %.

Поддържа се, че в чл. 1, ал.3 от Договора е уговорено, че кредиторът предоставя на потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем, съгласно коя то на кредитополучателя ще бъде начислена допълнителна такса, която ще бъде разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по заема.

В чл. 4 ал. 1 страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок до 3 три дни от сключване па договора да предостави на заемодателя едно от 1 следните обезпечения: Поръчител физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора условия или банкова гаранция. В ал. 2 па чл. 4 е уговорено, че в случай на непредставяне на обезпечението, потребителят дължи неустойка. Уговорено е също така тази неустойка да бъде заплащана разсрочено, като в този случай дължимата вноска ще бъде увеличена, като към главница, договорна лихва, бъде добавена и сума, равна на дължимите неустойки.

Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма и, че в него е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора. На ищеца не е предоставено копие от Договора, Общите условия и погасителен план, което е пряко нарушение на императивните правила, установени със ЗПК, както и договорът не е подписан на всяка страница.

Поддържа, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ВР. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.

Твърди, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

Сочи, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР но кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. Кредиторът не е посочил как се изчислява ГПР. Не е посочил включва ли се към нея такса за експресно разглеждане, неустойка за непредоставяне на поръчител, застраховка и т.н. По този начин потребителя няма реалната възможност да изчисли реалният ГЛП., без същият да притежава специални знания и умения. В договора единствено е посочен годишен лихвен процент по заема, без да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва, такса експресно разглеждане и неустойка за поръчител) водят до различен размер на ГПР от посочения. В случай, че в ГПР бъде включена неустойката и такса експресно разглеждане, то същият би бил в размер няколкократно над допустимия процент.

Съгласно Решение от 20.09.2018г. по дело С-448/2017г. на СЕС „На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването па този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата па задължението му“. В 2 договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Неустойката по чл. 4 е такава, за непредставяне на поръчител по кредита.

Поддържа също, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване /в този смисъл е и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. пот. д. N 2 1/2009 г. па Върховния Касационен сьд/.

Твърди, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД. Претендираната неустойка се явява уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба па чл. 19, ал. 4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер па годишния процент на разходите. С процесната клауза за неустойка в полза па кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - непредставен поръчител, от което обаче не произтичат вреди. В случая кредиторът начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски и нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставен поръчител, в противен случай кредиторът е могъл да отпусне кредита след предоставянето на такъв или да откаже сключване на договор за паричен заем, каквато е обичайната практика при предоставяне на кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността потребителя да предостави поръчител или банкова гаранция „неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, защото, дори и при непредоставяне на поръчител, договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка, а кредиторът не се е възползвал от правата си, дадени му с чл.

71 ЗЗД.

Ищецът поддържа, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

На следващо място счита и клаузата, с която се уговаря заплащане на възнаграждение за експресно разглеждане, за нищожна и противоречаща както на закона, в пряко противоречие на ЗПК. Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Тези такси не могат по арг. от чл.10а, ал.2 ЗПК да бъдат свързани с усвояване ип управление на кредита. Безспорно е, че такса „бързо разглеждане" е свързана с усвояването на кредита. Същата не представлява допълнителна услуга.

Следва да се посочи, че сумата, която е заплатена за тази услуга е в размер на над 50% от главницата.

3

Смята, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал.

1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „Вива кредит" ООД не е включило в ППР разходите за заплащане на „неустойка" и допълнителна услуга, като и двете по своята същност представляват печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. При условие, че ГПР беше законосъобразно описан, действителният такъв щеше да възлиза многократно над допустимия, а не както е посочен в договора. Его защо считам, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.

Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГГ1Р не може да бъде по-висок от пет пъти размера па законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, поради което на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни. С тези си действия „Вива кредит“ ООД е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всички приложими към сключването, изпълнението, прекратяването и развалянето на потребителски договори национални нормативни актове /ВПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др./ са приети в Република България, въз основа на присъединяването ни към Европейския съюз и произтичащите от това задължения за синхронизиране на българското законодателство с европейското. Затова приложимото национално законодателство следва да бъде тълкувано и прилагано съобразно духа, целите, съображенията и разпоредбите на действащата Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламеит и Съвета от 23 април 2008 г. относно договори те за потребителски кредити. Кредиторът изначално е бил наясно, че тази такса за непредоставяне на документ ще бъде начислена и е следвало да я включи в ГПР п Г/1П.

Ищецът сочи, че обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР се установява на база изискванията на единната формула, залегнала в самата Директива 2008/48/ЕО /и транспонирана в ЗПК/, поради което същата има и нормативно значение. Гореописаните такси, /в това число и начислената „неустойка" и такса бързо разглеждане/ безспорно попадат в изискванията на Директивата - те са предвидими общи разходи, които обуславят сключването на договора при тези условия и са предварително заложени. По тези съображения тези клаузи изискват размерът им да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР. Затова счита, че неправилното изчисляване и посочване е самостоятелно основание за недействителност на договора. В подкрепа на това е и обстоятелството, че посочването на ГПР е изведено като съществено условие на договора.

Поддържа, че от гореизложеното е единствено изводимо, че грешното посочваме на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

4

Твърди, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС.

Ищецът поддържа още, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр.