Решение № 395 от 07.12.2021, Районен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Ямбол, 07.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря П. А. А. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20212330101426 по описа за 2021 година

Подадена е искова молба от Х. Г. Ж. от гр.Я., срещу С. Г. Ж. от гр.Я., в която се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот в гр.Я., ул. „***, с идентификатор ***, със застроена площ от 60 кв.м., намиращ се в сграда с идентификатор ***, заедно с прилежащото му избено помещение №15, с площ от 6,39 кв.м. и 2,12% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с идентификатор ***, при граници на апартамента: имоти с идентификатори ***. 9, ***, ***, ***. Правото на собственост е придобил въз основа на договор за доброволна делба от 1993 г., сключен между наследниците на баща му Г. Ж. Г., починал през 1992 г. Делбата е извършена между ищеца, майка му и ответника –негов брат. При сключването на договора майката е запазила правото си на ползване върху имота. Ищецът е заплатил уравнение на дела на брат си и е останал в жилището със семейството си до заминаването си в чужбина. След това е продължил да има ключ от него и да държи там свои вещи, както и се е завръщал в него всяка година по няколко пъти. Заплащал е дължимите данъци. Ответникът не е ползвал имота, тъй като е имал друго жилище, а само е посещавал майка си.

Не е демонстрирал пред собственика установяване на свое владение. Въпреки 1 това се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Поради това се иска съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на имота и да му присъди направените по делото разноски.

В с.з. искът се поддържа. Ищецът е предприел изменение на основанието на иска с добавяне на ново такова към първоначално посоченото в исковата молба, а именно –че е придобил имота чрез давностно владение, осъществено в продължение на 10 години, което съдът следва да разгледа при неуважаване на иска на първоначалното основание.

В срока за отговор ответникът оспорва иска като неоснователен, като възраженията си основава на фактите, че договорът за доброволна делба е нищожен на осн. чл. 26 ал.1 пр.1 от ЗЗД -поради противоречие със закона, тъй като не е посочен начина на уравнение на дяловете на съделителите и те не са получили дял в натура. Ответникът е придобил имота чрез давностно владение. Единствено той е живял в него, а ищецът не е упражнявал фактическата власт, не е посещавал жилището. Ответникът е ремонтирал апартамента и държи своя покъщнина в него, а ищецът няма такава. Има още само вещи на родителите им. Ответникът е демонстрирал владението си пред ищеца и трети лица, което не е било оспорено от насрещната страна.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От Удостоверение за наследници № *** г. на Община Я., се установява, че страните са наследници на Г. Ж. Г., б.ж. на гр. Я., починал на 30.09.1992 г. негови синове. Наследник е и съпругата Л.Х. Г..

Не се спори, че с Нотариален акт за собственост на жилище от групов строеж, продадено от СП „Жилищно строителство“-гр.Я. № ***, том ***, дело № *** г. Г. Ж. Г. е признат за собственик на процесния имот.

С Договор за доброволна делба от 22.03.1993 г. с нотариална заверка на подписите от 09.04.1993 г., сключен между ищеца, майка му и ответника, е постигнато съгласие, в дял на първия да се предостави недвижимия имот, за който не се спори, че е идентичен с описания в исковата молба (а и данни за това са налице в Скица на самостоятелен обект в сграда №*** г. на СГКК-Я.).

Съделителите са заявили, че майката, записана като Л. Х. Ж., ще продължи да обитава и ползва жилището, докато е жива, а С. Г. Ж. е удовлетворен 2 финансово за равностойността на своя дял от Х. Г. Ж.. Заявили са, че с договора се прекратява съсобствеността върху недвижимия имот и никой от съделителите не може да има претенции относно този имот спрямо другите съделители. Данъчната оценка на имота е 3838 лв.

Не е спорно, че ответникът се е снабдил с представения Нотариален акт № *** том ***, рег. № ***, дело № *** г. на нотариус рег.№ *** с район ЯРС, с който е признат за собственик по давностно владение на процесния имот. По делото е представено копие от личната му карта № ***, издадена на 17.12.2020 г., в която е вписан за постоянен адрес административният адрес на имота.

Свидетелите С.- живуща в съседен апартамент на процесния- и С.-в приятелски отношения със семейството на ищеца- дават показания, че след смъртта на баща си ищецът е останал да живее в апартамента със семейството си. Заминал е да работи в И. към 1999-2000 г. и след две години е взел при себе си и съпругата и децата си. Същото сочи и св. Г.-майка на страните.

За доброволната делба на свидетелката С. са съобщили ищецът и майка му, както и че последната остава да живее в апартамента, а Х.Ж. е заплатил на брат си уравнение на дела му. Споделили са радостта си, че двамата братя са се разбрали. Ответникът не е останал да живее в апартамента, тъй като е имал друг имот в града, а после е отишъл да живее и работи на село.

С първите спестени пари от работата в чужбина към 2003- 2004-2005 г.

(св.С.) или около 2002 г. (св.С.) ищецът е направил основен ремонт на жилището. Поставено е било остъкление на терасата и направено разширение на кухнята, сменена е входната врата на жилището с нова блиндирана врата, също и старите мебели са сменени с нови (нова спалня, ъглов диван за кухнята, хладилник). Всяка година семейството се е завръщало от И. и е оставало в жилището за около месец или 40 дни, последно е идвало в края на 2019 г. Само през 2020 г. не са могли да се върнат заради пандемията.

Ответникът според св. С. идва в апартамента веднъж месечно, за да види майка си. Не е правил ремонт и не е участвал в събранията на входа. Няколко пъти майка му е казвала на свидетелката, че отива да плаща данъците на имота с изпратени от И. пари. До 2010 г. св.С. е посещавала често апартамента и е виждала извършените от ищеца ремонти и оставените вещи.

Ищецът е закупил и други имоти –в гр.Б. и в с.П., които семейството му 3 наглежда и се връща в жилището си в Я..

Св. Г. не си спомня сключването на доброволната делба, не знае ищецът да е давал пари на брат си за апартамента. Отрича да е правил ремонт, а за мебелите счита, че са закупувани от нея. Само признава за закупуването на матрак за спалнята с участието на съпругата му. Отрича да са й изпращани пари от И., като твърди, че си плаща данъците и като вземе пенсията, ще отиде да плати данъка и сега. Показанията й противоречат на факта, че ищецът разполага с квитанции за платени данъци, представени по делото, за периодите 2007-2010 г., 2014 -2019 г. Заявява, че когато синът й се връща със семейството си от И. основно пребивават в с.П., а в апартамента идват да я попитат как е. В жилището освен нея, след заминаването на ищеца в чужбина, живее и ответникът, който се грижи за свидетелката. Същата е инвалид от много време. Остъклили са с него терасата на кухнята преди около година.

Сочи, че от И. синът й и снаха й са й изпращали много багаж, за да се съхранява в апартамента. Купили са хладилник с фризер и са позволили на свидетелката да го ползва, но когато са се върнали на следващата година, са го покрили с найлон, тъй като не са били доволни, как го поддържа и повече не са били съгласни да се ползва. Св. Г. не е чувала, ответникът да казва на ищеца, че апартаментът е негов.

Св.М.- в приятелски отношения с ответника-дава показания, че последният живее при майка си. Прави ремонти в жилището. Последно е ремонтирал спалнята- през лятото на тази година и е извикал свидетеля да му помага за шпакловането. Сложил е климатик на майка си. Св. Г. пък отрича ответникът да е правил ремонт в спалнята. Св.М. сочи, че от 20 години познава страните, всяка година ходи в апартамента, когато го повика ответникът. Никога не е виждал ищеца там. Това лято го е видял в града. С брат му се вижда почти всеки ден. Не знае терасите им да са остъклени. Не е чувал за друго жилище на ответника, който има „Пътна помощ“ в с.Л.. Счита, че апартаментът е на родителите му.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на закона, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на 4 едно право, когато има интерес от това. Тъй като е налице правен спор относно съществуването на процесното правоотношение, ищецът има интерес за предявяване на иска.

Съдът намира иска за основателен.

Правото на собственост на ищ еца се основава на договор за доброволна делба, сключен в предвидената в чл. 35 ал.1 от ЗС форма. Ответникът възразява, че същият е нищожен. В Тълкувателно решение №3/19.12.2013 г. по т.гр.д.№ 3/2013 г. на ОСГК на ВКС е прието, че целта на договора за доброволна делба е всеки собственик да получи реален дял от съсобственото имущество, като при значителна разлика между стойността на получения от някой от съсобствениците реален дял и стойността на дела му в съсобствеността, договорът следва да съдържа клауза за начина, по който следва да се извърши уравняването. В решението е прието, че законът не установява императивно изискване за вида на дължимото уравнение и не съществува пречка уравнението да бъде уговорено в поемане на задължение за гледане и издръжка. Тогава договорът не е нищожен. В настоящия случай е уговорено „финансово“-парично уравнение на дела на ответника, а на майката-съделител е предоставено вещно право на ползване на имота.

Последното е оценимо в пари право, поради което се явява насрещен еквивалент срещу възложеното по договора имущество, съответстващ на дела на съсобственика. В този смисъл е становището на ВКС в Определение №512/21.06.2019 г. по гр.д.№ 231/2019 г., III г.о. Сходно е становището на ВКС в цитираното в писмената защита на ищеца Решение № 64 от 31.01.2011 г. по гр. д. № 1309/2010 г. на ВКС, според което в предмета на делбата на недвижим имот се включва и правото на ползуване върху същия имот, като със съдебната спогодба е допустимо да се предостави това ползуване върху делбения имот на съделител, като част от уравнението на дела му в съсобствеността. С оглед на цитираната съдебна практика следва да се приеме, че съделителката Л.Ж. (Г.) е получила имотно уравнение на дела си и договорът в тази му част не противоречи на закона (на чл. 69 ал.2 от ЗН).

Ответникът е цитирал в отговора си Решение № 40 от 04.03.2014 г. по гр. д. № 5600/2013 г., І г. о. на ВКС, според което договор за доброволна делба не е нищожен, след като е постигнато съгласие за заплащане на парично уравнение и за начина на определянето му, дори в договора да не е посочена 5 конкретната сума, която следва да бъде заплатена за уравняване на дяловете .

Позовал се е на мотивите на съда, според които не е необходимо да са посочени точно сумите, които съсобствениците заплащат за постигане на уравнението. Сам по себе си фактът на постигане на съгласие за уравняване на дяловете, е достатъчен, за да се приеме, че договорът е действителен, дори конкретният размер на уравнението да не е посочен. Достатъчно е и изявлението, че страните са уредили отношенията си по повод поделянето на имота, вкл. и преди сключването на договора. Ако начинът на уравнение на дяловете е изрично посочен, т.е. посочено е, че уравнението ще се извърши в пари, не е налице безвъзмездност на разпореждането. Дори в договора да не е посочена конкретна сума, която следва да бъде заплатена за уравнение на дяловете, договорът е действителен, ако е сключен в предвидената в чл. 35, ал. 1 ЗС форма. Достатъчно е уравнението на дяловете да е определяемо с оглед изразената при сключването на договора воля . В случая съделителите са посочили, че ответникът е удовлетворен финансово за равностойността на своя дял. Посочена е данъчната стойност на имота. Основният смисъл на цитираното решение е, че не е необходимо посочването на конкретна сума на уравнението, нито на размера на дела на съсобственика, а достатъчно за валидността на договора е изявлението на страните, че са уредили отношенията си преди сключването му. В случая от изявлението на съделителите следва изводът, че ответникът е получил паричната равностойност на дела си. Следователно не е налице безвъзмездност на разпореждането. Определяема е наследствената му квота от имота, придобит след неговото раждане, по време на брака на родителите му -1/6 (майката има освен ½ от прекратената СИО и 1/3 от ½ на съпруга си). Предвид посочването на данъчната оценка в договора е определяема и паричната равностойност на дела и дължимото уравнение на дяловете. Освен това според показанията на св. С.-съседка на страните- незаинтересован свидетел, още след сключване на договора двама от съделителите са споделили за плащането и радостта си от постигнатото разбирателство. Показанията на св. Г., че не знае за даване на пари, следва да се преценят във връзка с останалите й изявления- че не помни за сключване на доброволна делба (допустимо с оглед на 80-годишната й възраст), че се нуждае от грижите на ответника, тъй като тя е инвалид от много време.